Родните проспериращи бизнесмени (само ни уточняват произвеждат ли или търгуват) надават вой държавата да не ги ограничава, да не им се меси в определянето на заплатите на наетите работници. Зер те са свободни хора – не бива да им се ограничава свободата. Тяхна лична работа е какви заплати ще дават на наетите работници. И тази сутрин по БНТ един закръгленичък бизнесмен се оплакваше, че е недопустимо държавата да му определя какви заплати да дава на хората. Това не било преди 20 години, когато държавата се намесвала и командвала икономиката. Това е, бе годпода, либерална икономика – свобода на бизнеса да управлява лично и свободно делата си – да определя работно време, да определя не само размера на заплатите, но и кога и как да ги изплаща. И още нещо иска великият бизнесмен – данъкът кам държавата да бъде възможно най-малък (а става още по-малък като укрие туй-оний). Ако е търговец, отива му нахалството, но ако е производител – изглежда не е голям приносът му към родната икономика, защото делът на производствените процеси е много малък във формирането й. Като имаме предвид, че тези бизнесмени отделят малък дял ат реализираната си печалба в народополезна дейност, а отдават повече за разкошен начин на живот, можем да твърдим, че това е търтейско отношение към народа си. И още, този бизнесмен хич не си дава сметка, че тези същества, които е наел на работа, са подобни нему и в някои случаи са на по-високо интелектуално ниво от него и върши голям грях като ги унижава. Още повече, има кодекс на труда, който определя работното влеме.
Значи логиката е бизнесменът – господар да има възможност да печеле колкото се може повече, но да плаща най-малки заплати и най-ниски данъци. Дали работниците са хора и при това положение свободни ли са с неродовно плащаните и малки заплати. Е и това някои властвуващи го наричат „нормална държава“. Не е нормално, господа! Данъците трябва да се увеличават съобразно доходите – печалбата. Или така наречената прогресивно-подоходна система. Те, бизнесмените, искат добра инфраструктура от държавата, а да участват с най-малък дял.
Но така е при капитализма, а още повече при българския модел – жесток, алчен – нечовешки. Това показва демографското и здравословно състояние на българския народ. С кризата се оправдават и политици и бизнесмени, а всъщност грабителското управление на всички правителства от 1990 год. насам са виновни за разрушената икономика на България. Спасението е в истинско социалистическо патриотично общество!
