Както в политическите, така и в ежедневните разговори, човек често среща термини като „сталинизъм“ и „сталинисти“. И двата термина са разговорни и ненаучни. Нека разгледаме защо.
И В Сталин никога не е твърдял, че е създал някаква „отделна“ идеология или система от идеи, различна от марксизма-ленинизма. Сталин винаги се е наричал ученик на В И Ленин и марксист-ленинист. Следователно псевдотерминът „сталинизъм“ е неправилен. Съществува марксизъм-ленинизъм, чиято идеология Сталин е следвал, защитавал и развивал (за разлика например от Троцки, който е измислил своя собствена система от идеи и е внедрил практики, наречени „троцкизъм“).
Поддръжниците на Сталин през живота му са се наричали сталинисти, но не и „сталинисти“ – тоест, те не са се придържали към никаква друга или нова теория, различна от марксизма-ленинизма.
И така, кого наричат „сталинисти“ в Русия днес? Всеки, който оценява положително ролята на Сталин в историята или поне намира положителни аспекти в неговото дело.
Да се приписва на някого определена политическа позиция въз основа на оценката му за определена историческа личност е филистерско и невежо.
Да наричаш онези, които говорят положително за Сталин, „сталинисти“ е все едно да наричаш онези, които говорят положително за Петър Велики, „петристовци“. Междувременно хора с различни политически възгледи са изразявали положителни мнения за Петър Велики. Например, патриотичните етатисти понякога говорят положително за Петър Велики, хвалейки го за създаването на силна държава, империя, „силна ръка“ и т.н. В същото време, за Петър Велики говорят благосклонно неговите опоненти в буржоазния лагер – либерални западняци, които хвалят Петър за „избора на европейския път“, за налагането на западноевропейски обичаи и т.н. (И обратно, има славянофилски патриоти и либерали, които критикуват Петър по различни причини.)
Ситуацията изглежда подобна с дискусиите за ролята на Сталин. Нека вземем за пример двама души.
Някой може да каже: Имам положително мнение за Сталин, защото той спря преследването на църквата през 40-те години на миналия век, но не одобрявам суровите методи, използвани за провеждане на индустриализацията и колективизацията, тъй като те доведоха до унищожаване на селячеството…
Друг може да каже: Имам положително мнение за индустриализацията и колективизацията на Сталин; всичко беше наред, но просто не ми харесва, че Сталин не е оказал достатъчен натиск върху църквата…
По този начин дадохме пример за двама души с диаметрално противоположни политически възгледи. Но в съвременна Русия и двамата биха били наречени „сталинисти“ на основание, че са говорили положително за Сталин или поне са намирали положителни аспекти в работата на Генералния секретар на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики).
Парадокс? Но днес всичко изглежда точно така. Със същия успех, както вече беше посочено, би могло да се нарекат онези, които просто са говорили положително за Петър Велики, „петристи“, онези, които са оценявали положително историческата роля на Иван Грозни, „грознисти“, онези, които са оценявали положително ролята на княз Владимир Червеното слънце в историята, „солнишкисти“ и – да се категоризират като принадлежащи към различни политически лагери. Абсурдно? Но такъв абсурд съществува и днес с псевдотерминът „сталинисти“.
Нека обобщим. Не може да се определят политическите възгледи на човек единствено по това дали говори положително или отрицателно за дадена историческа личност.
Няма „сталинизъм“* като „отделна“ идеология, нито пък „сталинисти“.
В политиката има марксизъм-ленинизъм и неговите наследници, марксистите-ленинисти, които оценяват положително приноса на другаря Сталин за развитието на марксизма-ленинизма, а след това има всички останали (последните могат да говорят положително или отрицателно за Сталин, но техните филистерски оценки са без значение).
Дар Ветров – превод от сайта на ВКПБ – Милчо Александров
