МОТИВИРАНЕ НА ПРОГРЕСА

ОГНЯН ДИМИТРОВ
За всеки непосредствен участник в производственият процес е очевидна значителната разлика между заплатения му труд и цената на изнесената на пазара като стока продукция. Дори след приспадането на различните енергийни, транспортни и др. свързани с процеса на производството, с данъчното и административното осигуряване разходи, разликата е огромна. Тази разлика, наречена „принадена стойност“ и представляваща реална печалба за работодателя, описана най-подробно от Маркс в „Капиталът“, е неизбежна за капитализма и достатъчно ясна за работника от производството.
Принадената стойност, свързана с труда и експлоатацията на интелигента, е толкова по-трудно забележима за него, колкото той е по-отдалечен по професия от непосредственото участие в производството. В следствие на това той е принуден да прави погрешни изводи за причините на собственото си бедствие.
Докато при работникът от производството всичко е очевидно до болка и готовност за борба, то при интелигента всичко е мъгляво до отчаяние и посредствено безразличие.
Интелигентът, съумял да види своя дял в производството на обществения продукт, вижда и как точно е експлоатиран. Такъв интелигент вижда, че въпросът за решаване проблемите на работническата класа е водещ въпрос в съвременната история. Оформеното правилно гледище извиква всичко гениално в неговите способности.
В някои случаи това са хора с близки до проблема специалности, например философия, какъвто е случаят с Карл Маркс. Но и тук има възможност за деформация още при поставяне на задачата, какъвто е случаят с всички идеалистически течения на философията.
В други случаи това може да е на базата на лични впечатления, свързани с проблемите на близки и приятели, какъвто е случаят с Владимир Илич Ленин след екзекуцията на брат му. Тук също е възможна деформация, какъвто е случаят с анархистичния индивидуален терор.
Възможно е интелигентът, започнал да разбира проблемите на работническата класа като свои, да има и друг класов произход. Типичен пример за това е случаят с Фридрих Енгелс.
Имайки свой ярко изразен, чисто класов мотив, работникът, пожелал да задълбочи своите познания, обикновено надхвърля буржоазната рамка в мисленето на съвременната интелигенция. Пример за това е случаят с Георги Димитров, който от печатарски работник става синдикален лидер, народен представител и партиен функционер от международен мащаб, избран за генерален секретар на Коминтерна.
Тук възможната деформация има само едно име – предателството, какъвто е случаят с всички ренегати.
Всички тия, а и други примери навеждат на мисълта, че ако има нещо трудно за интелигента при класовото му самоопределяне, това е намирането на мотива за вникване в проблема. Мотивираното разбиране на класовия проблем е вече стимул за същинското му класово решение чрез социалистическата революция и диктатурата на пролетариата, осигуряващи властта на работниците, селяните и прогресивната част на интелигенцията.
Долавяйки страшната заплаха, буржоазията, за да осигури себе си, се стреми да деформира, да прикрие този мотив. Затова чудесно и? служат както различните идеалистически течения на философията, така и препоръчваният като марксизъм – опортюнизъм.
Буржоазната преса, буржоазното радио, буржоазната телевизия и не на последно място буржоазното изкуство, където водещо значение има киното, постоянно са заети със замаскирането на мотива за класовото осъзнаване на интелигента. Постоянно се агитират и проповядват такива вредни за интелигенцията разбирания, като:
– индивидуализъм, граничещ с егоизма;
– преплетения с корумпираност кариеризъм;
– различните религиозни версии като форма на примирение;
– шовинизма и национализма като форма на лъжепатриотизъм с тенденция за фашизъм;
– отказа от политическа активност като форма на елементарна посредственост и много други.
Да, трудничко е на интелигента днес да намери истината. Но самият факт, че чете такава статия, вече вдъхва оптимизъм. Дори това да е само любопитство, то реалната възможност да намери своя мотив за по-нататъшно разнищване на проблема, свързан с експлоатирането му, вече съществува.

Tags: