Устав

УСТАВ

НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ

ВСТЪПЛЕНИЕ

Българската комунистическа партия е същата, която предатели и контрареволюционери, овладели върховете й, се опитаха да унищожат на 3 април 1990 година. Тя изключи от редовете си тази бандитска шайка и продължава високо да носи знамето на Марксизма-ленинизма. Тя ръководи и направлява – СБПФК и младежката комсомолска организация.

Българската комунистическа партия е предният организиран отряд на работническата класа в България. Тя има за крайна цел осъщестяването на социализма и комунизма. В дейността си БКП се ръководи от марксистко-ленинското учение, позволяващо й ефективно да защитава интересите на работническата класа и на всички трудови хора от градове и села и правилно да решава задачите, които общественото развитие поставя. В настоящия исторически етап БКП ще ръководи борбите на работническата класа и на трудовата интелигенция против политическия, икономическия и духовния гнет във всичките негови форми. Тя е страж на народните свободи и националната независимост. БКП ще води борба против раздухването на взаимна вражда между народите, против неравенството, шовинизма и ще стои на почвата на международната солидарност на трудещите се от всички страни.

БКП ще ратува за сплотяването на всички прогресивни сили в ОФ за борба против фашизма и за изграждането на нова, социалистическа, независима и силна България, осигуряваща напредъка и благоденствието на народа.

БКП ще поддържа доброволна, съзнателна желязна дисциплина в своите редове като необходимо условие за успешното изпълнение на стоящите пред нея задачи. Тя няма да допуска в своята среда образуването на каквито и да било фракции или групировки, подкопаващи нейното единство и сплотеност.

БКП изисква от членовете си активна и самоотвержена работа за осъщестяването на програмата й и най-строго ще съблюдава партийния устав.

І. ЧЛЕНОВЕ НА БКП, ТЕХНИТЕ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

1. Член на партията може да бъде всеки български гражданин, който признава програмата на партията, работи в една от нейните организации, подчинява се на взетите решения, плаща членски внос и не членува в други политически партии.

2. Всеки член на БКП е длъжен:

а. Да работи неуморно за повишаване на своята политическа съзнателност, за усвояване на марксизма-ленинизма.

б. Да съблюдава най-строга партийна дисциплина, да участва най-активно в политическия живот на партията и страната, да провежда на дело политиката на партията и решенията на партийните органи.

г. Всекидневно да заздравява и да разширява връзките си с народните маси, да се отзовава своевременно на нуждите на трудовия народ, да им разяснява политиката и решенията на БКП, да работи неуморно за тяхното просвещаване и организиране, както и да служи за пример за подражание.

д. Да разпространява партийния печат.

3. Всеки член на БКП има право:

а. Да участва в свободното и делово обсъждане въпросите на партийната политика и тактика както на партийните събрания, така и в партийния печат.

б. Да се изказва свободно на партийни събрания върху дейността на който и да било партиен работник, ръководство и органзация.

в. Да участва в изборите на ръководни органи на партията и да бъде избиран в тях.

г. Лично да участва, когато ще се взема решение за неговата дейност и поведение.

д. Да се обръща по всеки въпрос и с всякакво заявление към която и да било партийна инстанция, в това число и към ЦК и ЦКРК на БКП.

4. Всъпването в БКП става само индивидуално. Новият партиен член се приема из средата на желаещите да се борят за по-доброто бъдеще на народа из средите на трудовия народ. За членове на БКП ще се приемат съзнателни, дейни и предани дейци на комунистическото дело трудови хора от градове и села, които са навършили 18 години.

Редът за приемането на партийни членове е следният:

а. Всеки, който желае да влезне в партията, трябва да представи препоръки от двама членове на БКП, които имат поне едногодишен партиен стаж и го познават лично в течение не по-малко от последната година.

б. Приемането в партията се обсъжда на общо събрание на първичната партийна организация в присъствието на кандидата. Решението за приемане влиза в сила след утвърждаването му от РК или от ОК на БКП.

в. Бивши членове на други партии се приемат в БКП по препоръка на двама партийни членове с двегодишен партиен стаж.

г. Желаещите да постъпят в партията от населени места, в които няма изградена партийна организация и нямат поръчители, преминават едногодишен кандидат партиен стаж. До създаване на партийна организация в населеното място такива членове се водят на индивидуален отчет към ЦК.

След приемането му в БКП получава партийна членска книжка.

5. Поръчителите отговарят за достоверността на препоръките си.

6. Ако някой член на БКП без уважителни причини не плати членския си внос за три месеца и не стори това след като бъде поканен, той ще се смята, че е напуснал партията, за което ППО взема решение.

7. Изключвнето на БКП се решава от общото събрание на ППО, в която членува. Решението за това влиза в сила след като то бъде утвърдено от РК, ГК, ОК. Ако съответният комитет намери за необходимо, решението за изключване от БКП се публикува в партийните органи.

8. При решаване на въпроса за изключване от БКП или за възстановяване на членството в БКП трябва да се осигурява максимална внимателност и другарска грижа. Трябва най-щателно да се провери доколко са обоснавани обвиненията, които се предявяват на партийния член.

За по-малки простъпки и нарушения на партийната дисциплина и устав, като нередовно посещение на партийни събрания, нередовно плащане на членски внос и пр. трябва да се прилагат предвидените в устава мерки за партийно възпитание и морално въздействие, а не да се прибягва направо до изключване от БКП, което е най-високата мярка за наказание.

9. Всеки изключен от една ППО има право да подаде апелация срещу решението за неговото изключване, която трябва да бъде разгледана от съответната по-висша КРК не по-късно от две седмици след нейното постъпване.

ІІ. СТРОИТЕЛСТВО НА БКП. ВЪТРЕШНОПАРТИЙНА ДЕМОКРАЦИЯ.

10. При организационното изграждане на партията за ръководство служи демократичният централизъм, който означава:

а. Изборност на всички ръководни партийни органи от долу до горе.

б. Периодично отчитане на партийните органи пред съответните партийни организации.

в. Желязна партийна дисциплина и подчинение малцинството на мнозинството.

г. Задължителност при всички условия на решенията на по-висшите партийни органи за по-низшите.

11. Върховен ръководен орган на партията е партийният конгрес, който избира Централен комитет на БКП и ЦКРК.

Ръководен орган на партийната област е областната партийна конференция, която избира Областен комитет и Областна контролно-ревезионна комисия.

Ръководен орган на Районния комитет е районната партийна конференция, която избира Районен комитет и Районна контролно-ревизионна комисия.

Ръководен орган на градската партийна организация, там където има такава, е градската партийна конференция, която избира Градски комитет и градска контролно-ревизионна комисия.

Ръководен орган на всяка ППО на БКП е партийното събрание, което избира партиен комитет.

12. За ръководство на всяко партийно събрание, конференция или конгрес се избира председател и протоколчик.

13. Изборът на ръководни органи на БКП става чрез явно гласуване от присъстващите членове или делегати. Всеки член или делегат има право да прави мотивиран отвод на посочените кандидати. За избрани се считат ония кандидати, които получат най-много гласове.

14. Всички ППО на БКП решават месните въпроси автономно, стига решенията да не противоречат на решенията на устава на БКП.

15. В областите, общините и в големите индустриални центрове за обсъждане на важни партийни решения се свиква партиен актив от РК, ГК или от ППО на БКП.

16. Свободно и делово обсъждане въпросите на партийната политика както и в цялата партия е неотменимо право на всеки партиен член, което произтича от вътрешната партийна демокрация. Само при вътрешнопартийна демокрация може да съществува истинска марксистко-ленинска дисциплина, която може да съществува, но тя трябва да бъде съзнателна, а не механична. Общопартийната  дискусия по важните въпроси на партията и нейната политика е допустима по решение на ЦК, когато такава дискусия би била необходима за укрепване единството на БКП и за повдигане на нейната боева способност.

17. За практическата работа за изпълнение решенията на партията при ЦК, областните и Районните  комитети, а за градовете – градските и районните комитети, има следните отдели:

а. Организационна политика

б. Кадрова политика

в. Информационна политика.

г. Идеологическка политика

д. Външна и международна политика

е. Стопанска политика

ж.комисия за работа с младежката комсомолска организация и със СБПФК.

По решение на ЦК на БКП могат да бъдат създавани и други отдели или комисии.

ІІІ. ВИСШИ ОРГАНИ НА БКП

18. Партийният конгрес е върховният орган на БКП. Редовни конгреси на БКП се свикват от ЦК не по-рядко от един път на пет години. Пленумите на ЦК на БКП, провеждани между редовните конгреси, представляват заседания на конгреса и имат същите правомощия. Извънреден конгрес или Национално партийно събрание може да се свика или по инициатива на ЦК, или по искане поне на две трети от броя на партийните членове, представени на предшестващия конгрес. Хора, които не са членове на БКП нямат право да свикват конгреси на БКП. Дневният ред на конгреса се обявява поне два месеца преди деня на неговото откриване в партийния в. „Комунистическо дело“. Нормите на представителство на Конгреса или Националното партийно събрание и начинът на избирането на делегати се определят от ЦК и Политбюро.

19. Конгресът:

а. Изслушва и утвърждава отчетите на Централния комитет на БКП и на ЦКРК.

б. Преглежда и допълва или изменя програмата и устава на БКП.

в. Определя тактическата линия на БКП по основните въпроси на текущата политика на партията.

г. Избира Централен комитет на БКП и ЦКРК.

20. ЦК на партията и ЦКРК на БКП се избират в състав, определен от конгреса или от Националното партийно събрание.

21. Централният комитет на БКП има не по-малко от едно пленарно заседание на полугодие. Кандидатите за членове на ЦК на БКП присъстват на заседанията на пленарното заседание. Във всички случаи ЦК свиква разширено пленарно заседание с представители от областните и районните комитети на БКП.

22. ЦК организира за политическата работа и общото ръководство на организационните дела Политическо бюро, а за текущата работа – организационно- изпълнителен  характер създава председателство.

23. Централната контролно-ревизионна комисия:

а. Контролира как се провеждат решенията на БКП и на ЦК на БКП от партийните организации.

б. Проверява работата на партийните решения и как организациите ги изпълняват.

в. Привлича към отговорност виновните за нарушаване на устава и програмата на БКП, както и партийната дисциплина.

г. Контролира финансовата дейност на БКП.

д. Следи за бързото и навременно разглеждане делата на централните органи на БКП и в апарата на председателството.

24. Централният комитет на БКП ръководи през времето между конгресите цялата работа на партията, представлява партията в отношенията й с другите партии, организации и учреждения, организира различни учреждания на партията и ръководи тяхната дейност, назначава редакциите на партийните издания, които непосредствено ръководи, дава разрешение за издаване на областни органи, като контролира и утвърждава редакторите, завежда централната каса на БКП.

ЦК на БКП избира Политбюро – за ръководене на работата на ЦК между пленумите, и Председателство – за текущата работа от организационно-изпълнителен характер и за проверка на изпълнението на партийните решения.

Централният комитет редовно информира партийните организации за своята работа.

Партията се представлява от Председателя на ЦК или от упълномощен от него заместник председател.

ІV. ОБЛАСТНИ ОРГАНИЗАЦИИ НА БКП

25. Върховен орган на Областната организация е областната конференция, а през времето между конференциите – Областният комитет. В своята дейност те се ръководят от решенията на ЦК на БКП строго спазвайки устава на БКП.

26. Редовната областна конференция се свиква от областния комитет един път в годината, а извънредна конференция – по решение на Областния комитет или по искане на две трети от общия брой на членовете на организациите, които влизат в състава на областната партийна организация.

27. Нормите на представителство на областната конференция се опредалят от Областния комитет в съгласие с ЦК. Областните конференции изслушват и  утвърждават отчета на Областния комитет, отчета на областната КРК, обсъждат въпросите на партийната работа в областта, избират Областен комитет на БКП и областна КРК.

28. Всеки областен комитет избира бюро в състав не повече от 9 души с един или двама заместнник председатели. Съставът на областните комитети и техните зам. председатели се утвърждават от ЦК. Областните председатели трябва да имат най-малко петгодишен партиен стаж.

29. Областните комитети се свикват на пленарно задедание един път на три месеца. Извънредни заседания – когато това  е необходимо  се свикват, като се уведомява ЦК. Централтният комитет – Политбюро имат право да освобождават и да назначават председатели на ОК на БКП. В София  в 23, 24 и 25 избирателни райони се създават партийни комитети с ранг на Областни комитети.

V. РАЙОННИ КОМИТЕТИ НА БКП

30. Върховен орган на общините е Районният комитет на БКП, а на РК- районната партийна конференция, а между конференциите – Районният комитет на БКП. В своята дейност те се ръководят от решенията на партията и нейните ръководни органи.

31. Редовната районна конференция се свиква от РК един път в годината, а извънредна – по решение на РК на БКП или по искане на две трети от броя на членовете на организацията.

Нормите на представителство на районната конференция се определят от РК в съгласие с Областния комитет или с ЦК на БКП.

Районната конференция изслушва и утвърждава отчетния доклад на РК, обсъжда въпроса за партийната работа в общината, избира РК и РКРК и делегати за областната конференция на БКП.

32. Пленум на Районият комитет се свиква един път на два месеца.

33. Всеки РК избира бюро в състав не повече от 7 души с един председател, който трабва да има поне тригодишен партиен стаж. Съставът на бюрото и  председателят се утвърждават от областният комитет, а когато това се налага и от ЦК или от председателството на ЦК на БКП.

34. Районният комитет взема мерки за образуване на ППО на БКП във всички населени места.

35. В по-малките градове и села не се създават отделни ръководства на градските организации, а те се ръководят от РК на БКП.

В големите областни центрове градските комитети се ръководят от  областните комитети.

36. В големите градове дейността на БКП се ръководи от РК под контрола на ОК на БКП.

VІ. ПЪРВИЧНИ ОРГАНИЗАЦИИ НА БКП

37. Първичните партийни организации на БКП се учредяват по местоживеене съгласно ЗПП. ППО се създава при наличието на не по-малко от трима членове на БКП. Там, където няма трима души, а се наложи да се създаде структура на БКП, РК или Областният комитет на БКП определят отделни членове на БКП като пълномощници на РК или на ОК на БКП и им възлагат задачи да намерят още двама души, с които да учредят ППО на БКП. До тогава той – пълномощникът, ще отговаря за цялостната работа на партията в това населено място. ППО се увтърждават от РК или от ГК, или от ОК на БКП.

38. Всяка ППО се ръководи от комитет в състав от три до девет члена, избрани за една година на общо събрание на организацията. Партийните комитети на ППО се утвърждават от РК или от Градския комитет.

39. Първичните партийни организации в кварталите в един град образуват местната градска партийна организация.

40. Първичните партийни организации свързват трудовите хора с ръководните органи на партията. Техните задачи са:

а. Агитационна и организационна работа сред масите за провеждане на партийните лозунги и решения.

б. Привличане нови членове в партията и тяхното политическо възпитание.

в. Активно участие в икономическия, политическия и културния живот на страната и мобилизация на народа за изпълнение на задачите, които стоят пред партията за разрешаване.

г. Грижи за организирането и възпитанието на младежите и девойките.

VІІ. САНКЦИИ ЗА НАРУШЕНИЕ НА ПАРТИЙНАТА ДИСЦИПЛИНА

41. Първото задължение на всички членове на БКП и на всички организации на БКП е: Запазване единствоно на партията, да водят безпошадна борба с най-малките опити за двуличие, фракционна борба, разцепление и да провеждат партийна дисциплина.

42. Решенията на партийните ръководни органи трабва да се изпълняват бързо и точно. Неизпълнението на нарежданията на висшите органи на партията, нарушаването на Устава и програмата на партията и други провинения, признати за престъпни от партийното обществено мнение, влекат след себе си: за организациите порицание и обща пререгистрация (разпускане на организацията), за отделните членове на партията – мъмрене, порицание пред организацията, временно забраняване да заема ръководна длъжност в партията, строго мъмреме с предупреждение и изключване от партията, при строго съблюдване на Демократичния централизъм и диктатурата на пролетариата.

43. Прилагането на наказателните мерки става по реда, изработен от ЦК на партията. Освен ППО на БКП, РК на БКП и ОК на БКП и ЦК на БКП, Председателството, Политбюро и ЦК на БКП имат право да санкционират извършени престъпления от членове на партията.

44. Само Политбюро и председателството имат право да взимат решения с кои партии БКП може да влза в предизборни коалиции.

VІІІ. ПАРИЧНИ СРЕДСТВА НА ПАРТИЯТА

45. Паричнита средства на партията и нейните организации се състоят от встъпителен членски внос 2 лев, редовни членски вноски 1 на сто, от издателска дейност, дарения, учащите и безработните плащат 0,20 лв. на месец. Членовете на СБПФК по два лева на годината, а на младежката комсомолска организация по 0,50 лв. на месец.

ІХ. СИМВОЛИ НА ПАРТИЯТА

46. Символите на БКП са Червено знаме със сръп и чук, символизиращи единството на трудовия  народ.

Х. ПАРЛАМЕНТАРНА ДЕЙНОСТ НА БКП

47. Издигането на кандидати за народни представители, кметове, общински съветници става по предложение на РК на БКП, които се утвърждават от председателството и от Политбюро на ЦК на БКП или на пленарно заседание от ЦК на БКП. Централният комитет на СБПФК и на комсомолската организация съгласувано с Председателството на ЦК на БКП предлагат кандидати за народни представители, за кметове и за общински съветници.

48. Избраните народни представители, членове на БКП, образуват парламентарна група на БКП и развиват дейността си, спазвайки правилника за вътрешния ред на Народнното събрание и Конституцията на Република България.

49. Народните представители, членове на БКП отстояват в Народното събрание политиката на БКП, на работническата класа, на трудовите селскостопански производители, на служащите, на учащите си и на интелигенцията за подобряване на живота им.

ХІ. ПРЕКРАТЯВАНЕ ДЕЙНОСТТА НА БКП

50. БКП може да прекрати дейността си при

а. Сливане или вливане с други партии.

б. Саморазпускане, което може да бъде одобрено само от конгрес, за което трябва да гласуват две трети от делегатите на конгреса или от Националното партийно събрание.

в. Разпускане с решение на Върховния касационен съд.

Уставът е приет от ХVІІІ конгрес на БКП, проведен на 21.VІІ.2001 г., актуализиран е от Националното партийно събрание, проведено на 31 юли 2004 г. на Бузлуджа и 22-рия конгрес на БКП, проведен на 20 март 2010 г.