МИЛЧО АЛЕКСАНДРОВ
Преди 9 септември 1944 година България е икономически изостанала страна. Чуждестранният капитал с помощта на българската монархо-фашистка буржоазия заграбва всички ключови позиции на народното стопанство. Той владее цялата промишленост на оловно-цинкови руди, 91% от циментовата промишленост, 85 % от захарната и кибритената промишленост, 65 % от тютюневата промишленост. Чуждият капитал е собственик на 59, 4 % от промишлеността.
Въпреки че нашата страна притежава запаси от руди, въглища и цветни метали, тежката индустрия е в началото си, а леката индустрия се развива стихийно.
Освобождението на България от Съветската армия на 9 септември 1944 година спасява трудовите хора на страната от по-нататъшна експлоатация на чуждите империалисти и българските капиталисти.
Народната власт организира работнически контрол над производството, с цел да се неутрализира саботажът на капиталистите и да се осигури нормално производство с цел достигане на довоенното производство. Създава се контрол в търговията и снабдяването и регламентиране на цените, води се жестока борба срещу спекулата и черната борса, осигурява се изхранването на населението и добитъка. Провежда се вътрешен заем в размер на 25 милиарда лева по тогавашния курс за борба със скъпотията и инфлацията, създават се предпоставки за изграждане на трудовокооперативни земеделски стопанства, машинно-тракторни станции и държавни земеделски стопанства.
През началото на 1947 година Великото народно събрание, по инициатива на Българската комунистическа партия, приема двегодишен народностопански план за 1947 и 1948 години. Това решение българското народно стопанство тръгва по пътя на плановото развитие.
Двегодишният план поставя три задачи: да се възстановят разрушенията в народното стопанство и се преодолеят трудностите в него; да се достигне и надмине довоенното производство в земеделието, промишлеността и другите стопански отрасли; да се създадат предпоставки за по-нататъшно икономическо развитие на страната.
Народът ни с надежда се хваща да осъществи плана. Сред работническата класа се разгръща широко патриотично съревнование, което увлича и селяните. Младежта специално се откроява с трудовия си героизъм на националните строителни обекти.
Двегодишният план е изпълнен въпреки тежката суша. Народното стопанство е възстановено. Промишлената продукция расте със 75% в сравнение с 1939 година. В областта на растениевъдството довоенното ниво е надминато с 3,2%, за горите и лова с 65%. Изграждат се 71 МТС, а броят на ТКЗС-та, вместо 800, както е предвидено в плана, надминава 1000. Народният доход нараства с 10% спрямо дохода от 1939 година.
През периода на двегодишния стопански план е разгърнато широко, непознато до тогава строителство. Построени са 10 електроцентрали, между които ТЕЦ „Сталин“ в София. Пусната е в експлоатация железопътна линия Сомовит-Никопол. Изградени са 860 км нови пътища, 170 км нови тежки далекопроводи, стотици нови училища, болници, читалища, 2 500 работнически жилища и др.
Специален стимул за развитието на промишлеността през двегодишния план е национализацията на частните индустриални минни предприятия.
Изпълнението на Двегодишния народностопански план нагледно показва предимствата на плановото производство пред анархическата капиталистическа икономика.
