УКРАЙНСКИЯТ „ЕЛИТ” В СПИРАЛАТА НА ПЕРМАНЕНТНОТО ПРЕДАТЕЛСТВО
доц. д-р, инж. Венелин НОВАКОВ
Украйна кипи и крещи по киевските площади и улици опитвайки се да прави за пореден път някаква цветна революция. Украинските граждани и по-точно техните националистически кръгове и водачи се опитват съзнателно или манипулативно да влязат в схемите на вековните геополитически планове тръгнали от дълбока древност и продължително следвани в последните 100 години. Нека погледнем сложния и труден път на историческо развитие на сегашната украинска държава:
882 г.- Създаване на Киевска Рус – основаване на варяжко-роската държава съчетаваща славянската общност, роси и варязи управници – поканени да пазят, грабят и управляват с Рюриковата династия.
988 г. – Изоставяне на традиционната езическа обредност и приемане на Християнската религия с цел обединение на Киевска Русь при княз Владимир и княгиня Олга.
1240/63 г. – Разгром на Киевская Русь и изгаряне на Киев от хан Батий и подчиняването й на Златната Орда, нашествие на Ливонския орден и монголо-татарите – 14 наказателни грабежни похода в осъществяване на политиката „Раделяй и владей”. Княз Ал.Невски смазва тевтонските рицари и обединява разпокъсаните киевско руски княжества.
1321 г. – Завземане на Киевска Русь от Великото литовско княжество великият княз Гедиминас разбива руските князе при р. Ирпен и установява своя власт над Киевска Русь.
1605/10 г. – Полско-Литовско нашествие срещу Русия и Киевска Русь. Лъже Димитрий и хетман Жолкевски на полска служба срещу хетман Сапега на служба на Московското велико княжество – завземане на Москва. И в последствие разгром на полско литовския съюз.
1648 г. – Хетманщина – казаците създават държавно обединение в Киевска Русь от полско –литовски и руски бежанци, като съставна част от Руското Царство.
1709 г. – Хетманщина – хетман Мазепа изоставя съюза си с Мосва и цар Петър І Велики и се присъединява предателски към крал Карл ХІІ Шведски, точно преди неговия разгром от Русия в битката при Полтава – 27.06.1709 г. (незначителна част от казачеството подкрепят Мазепа). Мазепа и Карл ХІІ бягат позорно в Турция.
1774-1791 г. – Кримското ханство става независимо от Османската империя в резултат на разгрома на турските войски при Козлуджа /Кичук-Кайнарджишкия мирен договор сключен в село край Силистра 1774 г. дало име на договора/ и след разгрома на турската флота край нос Калиакра от адмирал Ф.Ушаков окончателно признаване на Крим като част от Руската империя без право на предаване на друга държава.
1917 г. – Велика октомврийска социалистическа революция. Ленин прокламира свобода на народите в Руската империя и независимостта на Полша, Литва, Латвия, Естония, Финландия, Украйна, Белорусия, Задкавказките и средно-азиатските републики. Пръв министър председател на Украйна е българският революционер Кръстю /Кристиян/ Раковски, племенник на Г.Ст. Раковски.
1918 г. – февруари 1919 г. Украинската Централна Рада продава независимостта на Украйна на Германия, Австро-Угария и Панска Полша – 14 дни преди подписването на Брест-Литовския мирен договор благодарение на украинските предатели хетман П.Скоропадски, С.Петлюра и анархистките действия на Н. Махно.
1919/20 г. – Първа конна армия (Будьони и Сталин) , Щчорсь и Тухачевски с две армии в поход срещу Полша и Варшава изгонват немско-полските окупатори, освобождават и дават отново независимостта на вече ограбена Украйна и Крим.
1931/33 г. „Гладомор” освен публикуваната по-рано статия „Истината за глада в Украйна”, предизвикан от отказа на империалистическите държави да приемат заплащане със злато за доставяното от тях оборудване и настояването им запращането да става със зърно, и то по време на голямата криза, когато те са горели собственото си зърно в локомотивите, за да не допуснат падането на цената му – б.ред.
1939 г. Украйна се разширява на запад с пакта „Молотов -Рибентроп” – към Украйна са присъединени Галисия, Северна Буковина, Бесарабия, Приднестровието и Измаил, Лвов, големи части от разгромена от Хитлерова Германия Полша и придвижването на съветските войски на запад. Украйна става с най-голяма територия в своята история.
1941/45 г. Украински национални предатели (Степан Бендера и пр.), се бият на страната на Хитлеристкия Вермахт и германските окупационни полицейски части, като помагат за избиването на повече от 2 милиона украински граждани, стотици хиляди белоруски (включително и изгорения Хатин от немскихитлерофашисти и техните бендеровски помогачи), около 1,2 милиона с еврейски произход и изпратени насилственно в Германия над 4 милиона работници за „интегриране” с Третия Германски Райх. Голяма част от тях загиват по време на войната в лагери или от бомбардировки, а други стават невъзвращенци от страх да не им се потърси сметка за работата в Германия. Аналогично част от кримските татари, чеченци, ингушети, дагестанци и пр. формират „дивата СС дивизия” и извършват масови убийства на гражданско население и терор над граждани с украински, руски, еврейски произход.
1956 г. – Украйна като водеща съветска република получава Кримската автономна област от Първия секретар на КПСС – Н.С.Хрушчов – напълно незаконно без съобразяване с местното население, като поредна изцепка на видиотените наследници на болшевишкото ръководство и „подарък” по случай 300-та годишнина от присъединяването си към Русия!?
1991 г. – Беловежката гора (пуста) – 07.12.1991 г., в резултат на тежко пиянство и управленско скудоумие президентите на Русия (РФ), Украйна, Белорусия, Казахстан (Елцин, Кравчук, Шушкевич) решават да ликвидират СССР и практически предпоставиха националните противоречия в многонационалните републики – и въпреки проведения референдум и нежеланието на народите им завършват разпада на социалистическата държава. Всички републики формално стават независими, но губят суверенитета си пред международните империалистически и олигархични сили.
2004/10 г. – Украйна с Кучма, В.Юшченко и Юлия Тимошенко ориентират страната към прозападен модел на грабеж и корупция и чрез серия от политически споразумения се опитват да възстановят мечтата на запада за създаване на „санитарен кордон” около Русия.
2013 г. – Подготовка за подписване на споразумение за присъединяване към ЕС при неизгодни условия и под диктата на международни финасови институции при унизителни изисквания за високи цени на газ и енергийни суровини, ниски заплати, гей-бракове, „щастливи кокошки и прасета” с нокторезачки и нежна сланина, 6 литрови тоалетни казанчета и пр., унищожаване на промишленноста на Украйна и в крайна сметка пълна загуба на суверенитет пред брюкселските портиери-комисари и други поредни също толкова идиотски искания на ЕС и наследниците на новите комисарски скудоумия. Предателските действия и приказки на политическите лидери Кличко В., Яценок Арсений, Тягнибок Ол., Ярош Димтрий услужливо се опитват чрез внос на революционо фразирани методи да поставят Украйна в пълна зависимост от световния финансово олигархичен глобален капитал и да възродят бендеровския националистичен неофашизъм.
Без претенции за историческа подробност, категорично и ясно се вижда, че сегашното новоизбрано от неконституционната Украинска РАДА държавно ръководство на Украйна в лицето на президента Ал. Турчинов и нескопосаните действия на изтеглилият се от власт „бивш” президент В. Янукович няма големи възможности да лавира между вноса на европейско съюзна революционност и опазване на независимостта на страната, отличаваща се със своята национална и териториална нееднородност. ЕС, а и всички заинтересовани страни особено, САЩ като финансов и идеологически генератор на „геостратегически революции” изпитват силно почти истерично желание да преформатират европейското геополитическо пространство, естественно в ущърб на Русия, реализирайки вековната мечта на движение натиск на изток /Drang Nach Osten/. Независимо от изключително сложната икономическа и финансова обстановка, Украйна има възможността да запази своя суверенитет като използва своето стратегическо разположение, или да го загуби, разпадайки се на естествено исторически обособили се регионални държави: Рускоезична югоизточна Украйна и Крим и Западенска (западна) Украйна. Съдбата на тази голяма славянска държава е поставена на карта и шансът тази карта да бъде разкъсана нараства от ден на ден и от една нежна или цветна революция към друга. Всичко зависи от това до каква степен Русия е готова да защити интересите на руското население – икономически и духовни, от поредните геополитически експерименти и себе си от унижение и загуба на влияние като фактор в световната и европейска политика.
Референдумът в Крим и връщането в състава на Руската федерация (97% – ЗА) са началото на този процес на опазване правата на милиони рускоезични украински граждани (а също и поне 250-300 хил. етнически българи) в чиято защита трябва да застане и ЕС особено с подписаното политическо споразумение за бъдещото асоцииране на Украйна. Всякави опити за налагане на икономически санкции, както се изрази президентът на Русия Владимир Путин ще рефлектират огледално и с по-голяма сила върху ЕС, освен ако това не е твърде силното и ефектно планирано желание на САЩ за укротяване на плахия икономически растеж в Европа и особено в страните в непосредствена близост до Украйна и Русия. Проявилите се ядренни амбиции на Киев ще послужат още веднъж като обосновка против политическата асоциация на Украйна към ЕС. Страна, която разполага с 15 ядрени реактора и счита, че може да вложи усилията си да произведе ядренно оръжие при това неофашистко националистическо управление е изключително опасна за Европа и света. Да не забравяме Чернобилската ядренна авария и усилията, които коства на света ликвидирането на последствията и продължаващата потенциална опасност от нея. Учудващо ЕС мисли за санкции и финансова помощ за Украйна с парите на европейските данъкоплатци, а никъде не става въпрос за награбените милиарди от украинските олигарси, около 40-50 милиарда долара на повече от 65 свръх богаташи, държани на влогове и инвестиции в страните от ЕС, САЩ и различни офшорни дестинации. За голямо съжаление България ще бъде сред най-пострадалите и всякакви санкции без конкретни финансови компенсации ще означават, че ние ще плащаме отново чуждите геополитически сметки на глобалния хегемонистичен империализъм изцяло и за сметка на българския народ!
