Западът не може да се опомни, откакто президентът на Русия заяви за възможността за доставяне на ЗРК С-300.
В близко време Иран може да получи един от най-добрите образци руско оръжие. Президентът на Русия Владимир Путин подписа указ, разрешаващ доставянето на Иран на зенитните ракетни комплекси С-300. Такава възможност за руския президент се появи, когато на 2 април Иран и шесторката международни посредници – САЩ, Китай, Русия, Великобритания, Франция и Германия – сключиха рамков договор за урегулиране на ядрения проблем.
Кремъл не дочака края на международните преговори, които трябва да приключат до 30 юни и не е сигурно, че ще сключат договор – съобщи РБК. Както поясни министърът на външните работи Сергей Лавров, „на този етап необходимост от такъв род ембарго няма, при това за Русия то напълно отпадна”.
Решението за отказа за доставка на С-300 на Иран се взе почти преди пет години – „за стимулиране прогреса на преговорите” по иранския ядрен проблем, напомни Лавров. Сега на преговорите, по негово мнение, е констатиран „съществен прогрес”: „съгласувани са крайните политически рамки на договореностите”.
Що се отнася до причините за такава „бърза реакция” от страна на Русия, то, по думите на Лавров, не може „да не участва също в търговските, репутационни аспекти”. „В резултат на спирането на контракта Русия не получи големи суми, които ни бяха необходими”, – отбеляза главата на МВнР на РФ.
Предишната сделка, която се оценява на 800 млн $, беше отменена, беше отменена от руска страна и Министерството на отбраната на Иран през 2011 г. което подаде иск срещу „Рособоронекспорт” в Женевския арбитражен съд, искайки да бъде овъзместени загубите в размер на 4 млрд $ неустойка. Прес-секретарят на руския Президент Дмитрий Песков отбеляза, че сега, при положение, че сделката се осъществи „съдебното плащане не е необходимо”.
Лавров отбеляза, че на Техеран е необходима система, подобна на С-300, ако се съобрази неспокойната обстановка в Близкия Изток. „За Иран съвременната система за противовъздушна отбрана сега е много и много актуална, ако вземем под специално внимание рязката ескалация на напрежението в окръжаващото го пространство, и специално, разбира се, бързото развитие на военната активност около Йемен” – поясни ръководителят на МВнР на РФ.
Решението на РФ за възможна доставка на С-300 на Иран не остана незабелязано от представителите на САЩ. Държавният секретар на Съединените Щати Джон Кери побърза да изкаже загрижеността си пред Сергей Лавров по повод отмяната на забраната на ЗРК на Иран.
И в Израел не се зарадваха от решението на Путин. Както е известно, тази държава си беше запазила правото за нанасяне на въздушни удари по ядрени обекти на Иран, ако възникне опасност от използване на ядрено оръжие от Техеран. Не е изключено, че ако С-300 бъдат получени в Иран ЗРК ще бъдат разположени в непосредствена близост до иранските ядрени обекти и ще ги защитават. Впрочем, по думите на Сергей Лавров, За Израел няма никаква опасност от доставката на С-300 на Иран за Израел.
Навярно това е действително така, но само ако израелската авиация не се опита да нанесе удари по обекти на иранска територия. С какво може да се обясни толкова бързото желание на Русия да се възползва от положителното развитие на иранския въпрос и да реализира задълженията си към Иран, взети преди няколко години?
Отговорите на този въпрос са няколко. Преди всичко, Лавров беше напълно искрен, че Русия желае да изпълни задълженията си по предишните си договорености с Иран, понеже това ще и позволи да не плати глобите за проваляне на сделките и да получи добри пари, които в момента не са и҅ излишни.
От друга страна, за Москва е много актуално, че иранските ядрени обекти, преди всичко – построената от Русия атомна станция в Бушер, не беше разрушена от атаките на израелската авиация или някой друг противник. Унищожаването на този реактор щеше да сложи край на руско-иранското сътрудничество в атомната сфера, което едва ли влиза в плановете на Москва.
Впрочем, Русия има още едно съществено основание, обясняващо бързането, с което президента прие решение за възобновяване на сделката за С-300. Решението на „иранския въпрос” е следствие от сериозните промени в позициите на Запада и преди всичко на САЩ за Близкия Изток. Очевидно е, че Съединените щати ще се опитат да привлекат Иран за съюзник и партньор. Това е необходимо на Вашингтон за да създаде равновесие срещу Саудитска Арабия, отношенията с която много подкопани поради падането на цените на нефта, а също и за редица геополитически причини.
Всичко това означава, че в скоро време Иран може да получи режим на най-облагодетелствена нация от страна на САЩ. В този случай в страната ще навлязат американски и други западни компании, от най-различни области. Такова развитие на нещата ще се превърне в удар по позициите на Русия, разчитаща на иранския пазар, включително и оръжейния.
Напълно вероятно е, че именно опасенията от загуба на платежоспособен купувач на оръжие да е причината за спешното подновяване сделката на Москва с С-300. Възможните перспективи тук са напълно разбираеми. Приемайки на въоръжение руската система, едва ли Иран ще се реши да купи американска или някаква друга техника, понеже подобно „разнообразие” е непростим разкош. Това, на свой ред осигурява на Русия допълнителен пазар за обслужване на доставените системи, както и доставянето към тях на различни комплекти и боеприпаси. Отчитайки нарастващото противоборство между Иран и Саудитска Арабия и засилващата се опасност от голяма война на Изток, ролята за доставяне на Иран на съвременни ЗРК може да донесе на руските оръжейни компании значителен доход.
Саид Халмурзоев превод Милчо Александров
