Всички знаят, че Всесъюзният референдум за запазването на СССР, проведен на 17 март 1991 г., потвърди предаността на мнозинството от гражданите на страната към социалистическата им родина и желанието да живеят в Страната на Съветите. Абсолютното мнозинство от населението на страната (76% от участвалите в гласуването) се изказа в полза на запазването на единната държава. Противно на плановете на разрушителите, неговите резултати дават правна основа за запазването на СССР.
На 21 март 1991 г., четири дни след всенародния вот, Върховният съвет на СССР, ръководен от резултатите от него, реши: „Държавните органи на СССР и републиките се ръководят в своята практическа дейност от решението на народа, прието чрез референдум в подкрепа на обновения Съюз на съветските социалистически републики, въз основа на факта, че това решение е окончателно и има задължителна сила на цялата територия на СССР.“
Непрестанните унищожители обаче лесно пренебрегнаха мнението на народа, като през декември същата година сложиха край на своите престъпни, предателски начинания.
В тази връзка представяме откъс от статия на председателя на Централния съвет на РУСО, депутат от Държавната дума И.И. Никитчук (между другото, родом от Ровенска област на Украинската ССР, завършил Харковския авиационен институт и посветил много години на научна работа във ВНИИЕФ в Арзамас-16, съветски човек, дълбоко преживял трагедията на родната си страна; починал на 4 октомври 2023 г.).
„…И само пет години по-късно, на 15 март 1996 г., Държавната дума на Руската федерация, като се позовава на член 29 от Закона на СССР от 27 декември 1990 г. „За всенародното гласуване (референдум в СССР)“, който гласи: „решение, взето чрез референдум в СССР, е окончателно, има задължителна сила на цялата територия на СССР и може да бъде отменено или променено само чрез нов референдум на СССР“, прие резолюция „За правната сила за Руската федерация-Русия на резултатите от референдума на СССР от 17 март 1991 г. по въпроса за запазването на СССР“, в която тя отбеляза, че тъй като не е имало друг референдум за съществуването на СССР, резултатите от този референдум формално запазват юридическа сила, в частност се казва: „Длъжностните лица на РСФСР, които подготвиха, подписаха и ратифицираха решението за прекратяване на съществуването на СССР, грубо нарушиха волята на народите на Русия за запазване на СССР”.
В същия ден Държавната дума на Руската федерация, разчитайки „на волята на мнозинството от населението на страната, изразена на референдума в СССР на 17 март 1991 г.“, обяви за невалидна резолюцията на Върховния съвет на РСФСР от 12 декември 1991 г. „За денонсирането на Договора за образуване на СССР“, като прие резолюция „За задълбочаване на интеграцията на народите“, обединени в СССР и отмяната на Резолюцията на Върховния съвет на РСФСР от 12 декември 1991 г. „За денонсирането на Договора за образуване на СССР“.
Сегашните капиталистически власти на страната обаче ясно показаха как буржоазията спазва законите, отваряйки широк път за най-разнообразни форми на измама и беззаконие, залегнали в народната мъдрост: „Строгостта на законите се намалява от възможността за тяхното прилагане“.
Освен това И.И. Никитчук пише: „По този начин, юридически, Съветският съюз наистина съществува. Но унищожаването на СССР се състоя. И това се превърна в ужасна трагедия за всичките му народи, пораждайки кървави междуетнически сблъсъци, които не стихват и до днес. В някои републики фашистки елементи дойдоха на власт, като например в балтийските страни или Украйна. Върнатият капиталистически ред потопи хората в бедност и беззаконие, подлагайки ги на безмилостна експлоатация от банда хищни олигарси, дори официалната статистика признава, че днес в Русия има 20 милиона бедни – в същото време състоянието на основните богаташи на страната е почти половин трилион долара, т.е. два федерални бюджета.
Но колкото по-ясно хората осъзнават трагедията от унищожението на една велика страна, толкова повече има хора, които разбират необходимостта и неизбежността от връщане към социалистическата линия. Към възстановяването на съюза на братските народи, обединени от обща история и обща велика идея за социална справедливост.
Бяхме и си оставаме съветски хора. Гледаме уверено в бъдещето, в което отново ще живеем щастливо в единен съюз на братските народи под знамето на социализма.
СССР е жив в нашите сърца!“
Превод от в-к „Мысль“- Милчо Александров
