В главата за парите в първия том на Капитала Маркс пише: „Функцията на парите като платежно средство съдържа в себе си непосредственото противоречие. Тъй като плащанията взаимно се изплащат, парите функционират идеално само като пари по сметка или мярка за стойност. Доколкото трябва да се извършват действителни плащания, парите не се явяват като средство за обръщение, не просто като преходна и междинна форма на средство за обръщение, а като индивидуално въплъщение на социалния труд, като независимо съществуване на разменната стойност, или абсолютната стока. Това противоречие се разкрива с особена сила в онзи момент на производствените и търговските кризи, който се нарича парична криза” (К. Маркс, Капиталът, том I, 1952 г., стр. 145).
За какво говорим тук? Спомнете си какво е платежно средство: „Парите действат като платежно средство в случаите, когато покупко-продажбата на стоки се извършва на кредит, тоест чрез разсрочено плащане. При покупка чрез кредит прехвърлянето на стоките от ръцете на продавача в ръцете на купувача става без непосредствено плащане на закупените стоки. Когато настъпи крайният срок за плащане на закупените стоки, парите се изплащат от купувача на продавача без прехвърлянето на стоките, което е станало по-рано ”(К. В. Островитянов, Политическа икономия. Учебник, 1954 г., стр. 73).
Паричната криза се проявява в капиталистическата икономика като паричен глад – като постоянен и навсякъде усещащ се недостиг на масата от пари, необходими за извършване на плащанията. Падежът идва, но няма с какво да се плати, тъй като самият длъжник още не е получил дължимите си пари, тъй като той от своя страна още не е платил на този, който е негов длъжник. Например, работникът не може да плати друго плащане по заем, защото работодателят бави заплатите му. Да предположим, че работодателят е „честен“ и забавя заплатите само поради липса на пари в касата или по текущата банкова сметка и ако тази ситуация се наблюдава в повечето предприятия, това означава, че се развива парична криза. Но как е възможно? Защо количеството на парите не съвпада с нуждите на производството и размяната?
Факт е, че капитализмът се развива стихийно, без план. А това означава, че буржоазията не може да реши проблема с необходимото и достатъчно количество пари за размяна в рамките на един месец или една година. Междувременно този въпрос възниква още при разглеждането на простото и директно обращение на парите. Както показва Маркс, количеството пари, необходимо за извършване на всички покупки и продажби в даден момент, е равно на сумата от цените на стоките, разделена на броя на оборота на същите парични единици.
Какво означава това? Има моменти, когато е достатъчна само една банкнота, която, преминавайки последователно от ръка в ръка, ще обслужва цялата верига от покупки и продажби и ще се върне към нейното начало (има случаи, когато в селото една банкнота от три рубли обслужва 5-10 селски домакинства на ден и се връщат вечерта на магазинера). Но тъй като в действителност продажбите и покупките не се извършват последователно една след друга, а една до друга и едновременно една с друга, е необходим много по-голям брой парични единици. В горната формула обаче – сумата от цените, разделена на броя на оборотите – е вярна само докато кредитните пари не влизат в играта.
Какво означава това? Кредитната система, от една страна, предоставя на производителите страхотна услуга, позволявайки им да намалят нуждата от пари. Намаляването на размера на парите, необходими за плащане на дълговете, се получава поради факта, че с натрупването на дългове много от тях се погасяват взаимно. Двама длъжници, които си дължат една и съща сума пари, фактически престават да бъдат длъжници. Следователно парите са необходими само за плащане на разликата между дълговете. Защото при решаването на въпроса за допълнителната сума пари, необходима за развитото стоково производство, трябва да се вземат предвид само тези плащания по дълга, които не са изплатени и за които е настъпил падежът. В резултат на това общата сума пари, която ще бъде необходима за извършване на всички преводи за определен период, е равна на цените на стоките, които подлежат на незабавна продажба, и сумата на дължимите плащания по дълга, разделена на общия брой на оборотите на едни и същи парични единици.
Може да се каже и по друг начин: количеството пари, необходимо за обръщението:
колкото е повече, толкова повече стоки има на пазара и толкова по-висока е тяхната цена,
колкото е повече, толкова повече пъти се обръща всяка единица стоки,
колкото е по-малко, толкова повече са съответните плащания,
колкото е по-малко, толкова по-бързо се върти всяка парична единица (спомнете си селската банкнота от три рубли).
От друга страна, въвеждането на кредитната система прави спонтанната размяна на стоките още по-непредвидима. Връзките между отделните стокопроизводители стават все по-широки, но същевременно нараства зависимостта им един от друг. По този начин неплащането навреме от няколко длъжници може да доведе до фалит на компанията, а случайното съвпадение на времето за плащане на многото плащания може да доведе до изчерпване на резервните фондове и до недостиг на пари.
Трябва да се има предвид, че буржоазните икономисти, за чиито класови интереси не е изгодно да разглеждат цената на стоката като проява на трудовата стойност, не извеждат количеството пари от цената. Напротив, под един или друг предлог те обявяват цената за отражение на количеството пари, които се въртят в общественото производство. Тоест, те извеждат себестойността на стоките от паричното предлагане. Оказва се, че е достатъчно да се изтеглят излишните пари от обръщение, за да се свалят цените. Обратно, за да се повишат цените, е необходимо да се налеят допълнителни пари в обращение. Материалното производство, според тях, няма нищо общо с цените на стоките.
Икономистите, които заемат тази позиция, се наричат квантитативисти. Очевидно е обаче, че ако квантитативистите бяха прави, ако цените наистина се определяха от количеството пари, а не обратното, тогава количеството пари нямаше да има значение за икономическото развитие на обществото! Винаги ще има достатъчно пари. Междувременно това не е вярно. Паричните кризи са ясно опровержение на всички теории на квантитативистите. Кризите показват, че цените не се приспособяват към наличните пари, а количеството пари трябва да се приспособява по един или друг начин към количеството на цените.
Кредитните сетълменти се извършват не само в рамките на отделните страни, но и между страните – във външната търговия. Основният инструмент за международни разплащания са световните пари – златото. Въпреки това, както Маркс посочи,
„По същество златото и среброто служат като международно средство за покупка, когато нормалният баланс на обмена между различните нации е внезапно нарушен. И накрая, те функционират като абсолютно социална материализация на богатството, където не става въпрос за покупка или плащане, а за прехвърляне на богатство от една страна в друга” (К. Маркс, Капиталът, том I, 1952 г., стр. 150–151). ).
Какво означава това? Директните международни разплащания с помощта на злато вече не са правило по времето на създаването на Капитала в средата на 19 век. Как тогава са били извършвани и как се извършват днес?
Разплащанията за външнотърговски операции могат да се извършват без използване на злато. Една от формите на такива сетълменти (сетълмент се нарича окончателното прехвърляне на средства по разплащателните сметки на участниците в платежния процес, с което се преразпределя ограниченият паричен ресурс и с което плащането между банките, участващи в платежната трансакция, е действително завършено) са клиринговите сетълменти, тоест получава се взаимно компенсиране на вземания и задължения за международни доставки в двустранната търговия (бартер). Въпреки това, на настоящия етап от общата криза на капитализма, широките клиринги отстъпиха място на още по-подробни двустранни споразумения, които уточняват до най-малкия детайл кои стоки и за каква сума ще бъдат разменени. Основната цел на тези международни търговски събития е да се избегне необходимостта от използването на пари, да се търгува по такъв начин, че стоките да бъдат напълно платени от стоките, така че, ако е възможно, да няма разлика (да има баланс), която иначе би трябвало да се изплати в злато.
Пряката и непосредствена причина за развитието на международния бартер е липсата на злато във всички, с много малки изключения, капиталистически страни, липсата на реални световни пари за изплащане на международни дългове. Липсата и още по-неравномерното разпределение на златото в света забавя процеса на капиталистическото възпроизводство и международния оборот. Недостигът на злато в капиталистическите страни, с изключение на САЩ, и голямото „заравяне“ (натрупване и съхраняване, изтегляне от обръщение) на злато в САЩ, което е следствие от неравномерното развитие на капитализма и неговата обща криза, е същевременно една от причините за по-нататъшното изостряне на всички противоречия на капитализма.
Изтеглянето на златото от международните сетълменти се улеснява от войните, както и от превръщането на монетарното злато в лични съкровища от елита на финансовия капитал.
Как тогава се балансират плащанията по международните преводи? Най-простото и най-изгодно решение на този проблем за страната длъжник е да плаща в собствената си национална валута. Обмяната на валутата на една държава за валутата на други страни се извършва по обменния курс. Страната кредитор обаче никога не бърза да приеме чуждестранна валута като плащане, тъй като със задълбочаването и влошаването на общата криза на капитализма има срив във всички валути. При тези условия държавата А, след като е получила определено количество от валутата на последната при изравняване на сметките със страна Б, не само не е сигурна, че ще може да купи нещо за тази валута без загуба в други страни – тя дори не е сигурна че ще получи еквивалента в самата страна Б!
Първо, защото в най-кратък срок обменният курс на страна Б може да падне, дори може напълно да се обезцени. Второ, защото големият въпрос е дали ще бъде разрешен вносът на собствена валута в държава B и ако е така, ще бъде ли блокирана внесената валута? Дали държава Б, която е платила със своята валута на държавата А, би искала да вземе обратно собствената си валута като плащане на своите стоки, които държавата А иска да купи? Пример: Мексико, когато търгува със САЩ, охотно купува американски стоки за песо, но не иска да продава своите стоки за песо, а предпочита щатски или канадски долари.
За да се избегнат подобни изненади се сключват двустранни валутни договори, които стриктно уреждат с точно колко и каква валута и при какви условия всяка от страните ще разреши внос.
Какво означава спад на валутния курс? Падането на обменния курс, тоест понижаването на цената на една валута, изразена в друга валута, обикновено изразява нейната девалвация. Девалвацията е официалното обезценяване на книжните пари (или други знаци) по отношение на златото. Като израз на кризата на свръхпроизводството, девалвацията често се представя от правителството на буржоазните страни като парична реформа. Но в действителност тази „реформа“ винаги се извършва за сметка на трудещите се чрез повишаване на данъците и намаляване на заплатите.
Материалът е подготвен като част от курса „Политическата икономия на капитализма“ – превод от в-к „Рабочий путь“ Милчо Александров
