Васил Петров Коларов е роден на 16 юли 1877 година в гр. Шумен. Едва навършил 15 години, започва да чете марксистка литература. Като ученик в гимназията става организатор и ръководител на нелегални ученически кръжоци и взема активно участие в борбата срещу Стамболовия режим.
През 1885 година е назначен за учител в Никополското трикласно училище, където развива широка социалистическа пропаганда, за което е бил уволнен. През 1897 година той става член на партията. Заминава да учи право във Франция и Швейцария. В България се завръща през 1902 година и се установява в родния си град, където развива усилена пропаганда на социалистическите идеи и по събрания и митинги произнася пламенни речи против властвуващите и опозиционните буржоазни партии.
Васил Коларов се бори заедно с Димитър Благоев и Георги Кирков в борбата им срещу общоделството. С речи, статии и доклади той защитава идеята за създаване на революционно – марксистка партия на българския пролетариат. Скоро той става един от най-младите и уважавани ръководители на Партията.
През 1904 година, изпълнявайки партийно решение, се премества в Пловдив, за да ръководи партийната работа на тесните социалисти в този втори по големина български град. Тук той се проявява като зрял и далновиден политик, опитен журналист и публицист.
През 1905 година Васил Коларов е избран за член на ЦК на Партията. След Балканската война, като любимец на пролетариата от Пловдив и окръга, е избран за народен представител, където той произнася вдъхновени, дълбоко аргументирани речи против престъпната националистическа и завоевателна политика на буржоазните правителства и кобургските агенти на германските империалисти. По време на Първата световна война В Коларов се бори решително срещу въвличането на България в империалистическата касапница. През 1915 и 1917 година той участвува в международните социалистически конференции в Цимервалд и Стокхолм.
Посреща възторжено Великата Октомврийска социалистическа революция в Русия и победата на съветската власт. С речи, статии, доклади и брошури той разяснява значението на ВОСР за освобождението на цялото трудово човечество. На Първият конгрес на БКП е избран в ръководството на партията.
Проявявайки се като виден комунистически деец Васил Коларов е избран за генерален секретар на ИК на Комунистическия интернационал през 1922 година.
След монархо-фашисткия преврат на 9 юни 1923 година по поръчение на ИККИ той се завръща нелегално в България, за да помогне на Партията за изправяне на погрешното становище по този преврат. Заедно с Георги Димитров той взима активно участие в подготовката на славното народно Септемврийско антифашистко въстание през 1923 година.
След поражението на въстанието Георги Димитров и Васил Коларов излизат с историческото открито писмо до българския народ, което е наситено с болшевишки оптимизъм за неизбежната крайна победа на българския трудещ се народ под ръководството на неговата славна Българска комунистическа партия над реакцията. Заедно с Георги Димитров след поражението на въстанието, когато в Партията се надигат опортюнистичните и левосектантски (троцкистки) елементи, Васил Коларов води решителна борба за тяхното разгромяване.
В емиграция Васил Коларов не престава нито за момент да следи отблизо развитието на политическите събития в България и нито за момент не престава да се бори против кървавия фашистко-полицейски терор за освобождението на българския народ от монархо-фашисткото иго. Когато фашистките палачи арестуват Георги Димитров, Васил Коларов взима най-активно участие в широката международна кампания за разобличаване на хитлеристките душегубци и подпалвачи на войни и за незабавното освобождаване на народния водач.
През годините на хитлеристката военна агресия, влага всичките си сили за организиране на революционната борба на българския народ срещу германо-хитлеристките окупатори и техните български монархо-фашистки агенти и слуги.
Със статиите си, предавани по радио „Христо Ботев”, и със своите коментари, предавани по радио „Москва”, Васил Коларов зове и предупреждава нашия народ, че хитлеристка Германия води нашата страна към катастрофа.
След 9 септември 1944 година той влага своя богат и многостранен опит, натрупан в продължение на много десетилетия обществено-политическа дейност в България и в международното работническо движение, и своите големи марксистко-ленински познания в борбата за ликвидиране на капитализма в нашата страна и изграждането на новата народна република.
През септември 1946 година чрез всенароден плебисцит нашият народ премахна монархията и установи народна република. Като председател на Народното събрание Васил Коларов поема и временното председателство на републиката. На мирната конференция в Париж, като министър на външните работи на Народна република България и като водач на българската делегация, Васил Коларов с братската помощ на съветската делегация отстоява достойно интересите на България и на българския народ.
Във всички големи обществено-политически преобразования, които се извършват у нас след 9 септември, Васил Коларов, като член на Политбюро на ЦК на БКП, временен председател на Народна република България и председател на Народното събрание, министър на външните работи, подпредседател и председател на Министерския съвет, има голям дял в преустройството на нашата страна по пътя на социализма.
За заслугите му в областта на науката и културата той получава званието „доктор по икономическите науки” в СССР, професор и член на Българската академия на науките.
Васил Коларов взима най-активно участие в разкриването, разобличаването и разгромяването на шпионско-вредителската банда на Трайчо Костов.
След смъртта на Георги Димитров Васил Коларов поема кормилото на държавното управление като председател на Министерския съвет на България, на който пост той работи с най-голяма самоотверженост до последния си час на 23 януари 1950 година.
За нас, комунистите, Васил Коларов ще остане вечен пример за вярност към идеите на марксизма-ленинизма, към българския и световен пролетариат, към революцията и социализма.
ЦК на БКП (обновена)
