Великият син на българската работническа класа, видният деец на международното работническо движение, вождът и учителят на българския народ, основателят на Народна република България – Георги Димитров умира на 2 юли 1949 година след продължително и тежко боледуване в санаториума „Боровиха” близко до Москва. Със своята самоотвержена борба за делото на работническата класа, за мира, демокрацията и социализма, безкрайната преданост към делото на Маркс-Енгелс – Ленин-Сталин приживе и днес Георги Димитров си спечели горещата признателност на трудещите се от цял свят.
По вече утвърдила се редакционна традиция , в-к „Комунистическа правда” , по този повод, запознава своите читатели с „Радиограма на Георги Димитров до Централния комитет на Българската работническа партия“ от Москва на 23 август 1944 година.
ЗА ОТНОШЕНИЕТО НА БРП КЪМ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ИВАН БАГРЯНОВ И УСЛОВИЯТА ЗА ОКАЗВАНЕ ПОДДРЪЖКА НА ЕДНО НОВО БУРЖОАЗНО КОАЛИЦИОННО ПРАВИТЕЛСТВО
ДО ВИНАРОВ, ГЕОРГИЕВ, ЯНОВ
Изпратих на ЦК в София следното съобщение, което имайте предвид и по възможност предайте в страната разяснение в този смисъл: „При създалото се положение Работническата партия (комунисти) трябва по наше мнение и занапред да разобличава безпощадно и убедително демагогската и лицемерна политика на Багрянов и решително да се бори за незабавно скъсване с Германия, за искрена дружба със Съветския съюз, за братско сътрудничество с нова Югославия и за сключване на мир със съюзниците. За тази цел Работническата партия трябва всемерно да укрепва редиците на Отечествения фронт на основата на неговата платформа, да разгръща народната борба и партизанското движение с участието на патриоти от армията против немците и тяхната фашистка агентура и с всички сили да се стреми да създаде правителство на Отечествения фронт, за провеждане в живота на неговата платформа, за установяване в страната на действително национална, народнодемократична власт.
Работническата партия трябва да се отнася отрицателно към всички предложения за създаване на правителствени комбинации, насочени към разединяване на Отечествения фронт или отхвърлящи неговата платформа и демократизацията на страната, и да не се поддава на никакво кокетиране от която и да било страна. Тя трябва да пази своята политическа самостоятелност и да не се ангажира с нищо по отношение на подобни комбинации, като едновременно с това смело разяснява на народа, че постъпва така, защото това диктуват сегашните и бъдещите национални интереси на страната.
Доколкото сега основен въпрос е скъсването с Германия и ориентирането на външната политика на България към Съветския съюз и към неговите съюзници, Работническата партия, макар и да е за отстраняване на династията, макар и да разглежда сегашното регентство като узурпаторско, в този момент не поставя въпроса за отстраняване на династията, а предоставя решаването му на самия народ след окончателното скъсване с Германия и след преориентирането на външната политика.
Ако въпреки всички усилия на партията и на стоящите зад нея народни маси обстоятелствата се стекат така, че все пак бъде създадено правителство от буржоазните партии или някакво коалиционно правителство от буржоазните партии или някакво коалиционно правителство от опозицията, Работническата партия, без да влиза в него със свои представители, може да му оказва условна подкрепа, при условие че това правителство не на думи, а на дело:
а) обяви незабавно скъсване с Германия и призове народа и армията да защитават страната от немците;
б) прекрати незабавно всякакви враждебни действия против нова Югославия и установи сътрудничество с нея за изгонване на немците от Балканите;
в) обяви политическа амнистия и освободи задържаните в затворите и концентрационните лагери патриоти;
г) възстанови конституционните права и свободи на народа;
д) предприеме действени мерки за прочистване на държавния апарат и на армията от германските агенти и от виновниците за сегашното положение на България;
е) разпусне фашистките организации и фашисткия парламент и насрочи избори за ново Народно събрание на основата на всеобщо, равно, пряко и тайно гласуване.
От всичко това следва, че на дадения етап основна тактическа линия на Работническата партия трябва да бъде линията на укрепване на Отечествения фронт, засилване на неговата активност и боеспособност, на създаване правителство на Отечествения фронт, действително национално, народнодемократично правителство. Засега Работническата партия може да участвува само в такова правителство. Би следвало тази линия да се разяснява на патриотите и да стане известна на народните маси.
Потвърдете получаването на настоящето. Съобщете вашите съображения. Информирайте ни за вашите действия и мероприятия.
23.VIII. 1944 г.
Димитров
Извадката е на Института по история на БКП,
27,1972, с. 7-9.
