
20 юли (2 август) 1891 година
ПРОГРАМА
Българските социалдемократи, като вземат предвид,
Че от начина на производството и размяната на продуктите зависят и всички учреждения – юридическите, политическите, семейните, религиозните учреждения на обществото, както и умствените и нравствените му понятия;
Че сегашний начин на производството и на размяната е капиталистически, на който отговарят всички сегашни учреждения и от който зависят всички сегашни понятия и отношения между хората;
Че при сегашното капиталистическо производство на предметите, които се произвеждат, не се гледа като на предмети, необходими за задоволяване потребите на производителите, а като на стоки за продаване, зарад което се иска всесветско пазарище;
Че щом някъде се открие такова пазарище, тутакси всички фабриканти, всички търговци нахлуват със стоките си в него, и от това се захваща помежду им борба конкуренция, в която оцеляват само ония, които продават по-евтино;
Че при сегашното капиталистическо производство продават евтино само ония, които произвеждат на едро и с най-нови машини; а ония които произвеждат на дребно и със стари сечива или с по-стари машини, не могат да продават евтино, съсипват се и стават сиромаси;
Че по тоя начин сега у всички цивилизовани народи са унищожени всички дребни занаяти, ситната търговия и дребното домакинство и постоянно се унищожават там дето ги има, а богатствата, капиталите се събират в ръцете на неколцина, като обръщат народите в сиромаси работници, в пролетарии;
Че с развитието на техниката, въвеждането на парните машини и усъвършенствуванието им човешкий труд се заменява с тях и една голяма част работници остават без работа и работната заплата пада до най-ниска степен, от това се ражда голяма сиромашия при най-голям излишък на богатства;
Че съвременното капиталистическо производство като уголемява сиромашията и произвежда за всесветското пазарище, потребите на което не му биват точно известни, препълва пазарището със стоки, които остават не продадени, та по тоя начин в настояще време икономическите кризи или спиранията на производството и търговията стават все по-чести и по-чести и от това съвременните икономически наредби, като излизат неспособни вече да управляват порасналите производителни сили, пречат на по-нататъшното им развитие.
Като вземат, от друга страна предвид,
Че начинът на сегашното капиталистическо производство и размяна е плод от цял ред преврати в начините на производството и размяната в миналите времена и е свойствен само на известен исторически период – капиталистическия;
Че той, като унищожава всички други съсловия – дребните занаятчии, ситните търговци и дребните земеделци, като разделя обществото само на две класи – капиталисти и работници, буржоазия и пролетариат, като намалява числото на първите и уголемява числото на вторите, като събира и прави труда и производството обществени, като уголемява сиромашията и в същото време организира работниците, сам себе си отрича, сам създава материалните и духовни средства за своето разрушение и за минавание към по-висока форма на общежитие;
Че понеже начинът на съвременното капиталистическо производство излиза тесен за израсналите производителни сили, които се възмущават против него, та затова сегашната държава, като представителка на сегашното капиталистическо общество, все повече и повече бива принудена да вземе управлението на най-едрите клонове от производството в свои ръце, като железниците, пощите, телеграфите и др., без обаче да може да разреши противоречията на съвременното капиталистическо производство;
Че затова е неизбежно превръщането на всички средства за производство – на земята, машините, рудниците, оръдията на труда, средствата за съобщения – в обществена собственост и на сегашното частно капиталистическо присвояване на богатствата – в обществено, т.е. логическото развитие на капиталистическото производство и размяна прави неизбежен социалистическия преврат;
Че социалистическото производство ще измени коренно международните отношения и отношенията между хората, ще освободи работниците и всички други членове от игото на капиталистическата експлоатация, като обезпечи съществуването на всички и на всекиго отделно и като тури за основа социалното и политическото равенство между индивидиумите на двата пола.
Като вземат още предвид,
Че при сегашните бързи съобщения между народите съвременното капиталистическо производство увлича в пътя всички народи, даже и най-закъснелите, ги туря в тясна взаимна зависимост;
Че нашият народ вече встъпи в тоя път на естественото си развитие и се намира под пълното влияние на капиталистическото производство, което, от една страна се развива вътре, а, от друга, прави нашата държава на всесветско пазарище, дето конкурират стоките на европейските капиталисти, и унищожават нашето дребно производство – дребните занаяти, ситната търговия и дребното земеделие, – а развива едрото фабрично и земледелческо производство, събира богатствата в ръцете на няколко частни лица и компании и създава голяма сиромашия – сиреч разделя и нашето общество на две само право противоположни класи – капиталистическа и работническа;
Че под влиянието на капиталистическото производство занаятите не могат да се повдигнат в оная форма, каквато имаха преди, а земеделието при сегашния начин на обработвание земята по частно не може да се развива защото при тоя начин нашият народ не ще може никога да приложи машините и техническите подобрения – та затова, додето съществува по частен начин на обработвание земята, винаги ще бъде поробен материално и духовно; ще работи, както и работи по 18-20 часа денонощно без да се възнаграждава трудът му, ще се храни най-зле, както и се храни, ще живее в първобитните жилища – и всичко това ще убива завинаги здравето и умствените му потреби, сиреч ще отива, както и отива към дегенерация;
Че нашата държава, както е тръгнала по пътя на другите европейски държави, още повече тика нашия живот на тоя път: става представителка на нашето капиталистическо общество; а военщината, полицейщината, чиновничеството се явяват нейни оръдия, с които туря народа в такова положение, щото богатите да се обогатяват, а бедните да осиромашават;
Като вземат най-после предвид,
Че само производителният труд дава право на участие в ползването от обществените богатства, а сега е тъкмо обратното: ония които най-много работят, най-малко се ползват или никак не се ползват от продуктите на своя труд, което съставлява най-голямо противоречие и въпиюща несправедливост в наредбите на буржоазното общество;
Че тия противоречия и тая несправедливост днес стават най-чувствителни и се съзнават от работническата класа и от образованите хора, които са разбрали вървежа на историческото развитие на човечеството и съзнателно се стремят към социалистическите наредби;
Че за осъществението на тия наредби днес съществува всесветско социалдемократическо движение, кръгът на което от година на година се разширява и прониква навсякъде;
Че това движение се коснува до нас и ще се развива;
Като вземат предвид всичко гореказано, българските социалдемократи в Първия си конгрес в България през 1891 година се организираха в отделна социалнополитическа партия, на която крайна цел е:
- Преобръщението на всички средства за производство – земята, рудниците, мините, машините, оръдията на труда, средствата за съобщение – в обществена собственост; а присвояването на богатствата от частно капиталистическо – в обществено, възможно за всички и за всекиго отделно;
- Децентрализация на държавата и преобръщанието ѝ във федеративен съюз от свободни и равноправни производителни общини;
- Социално и политическо равенство между двата пола и
- Обществено, безплатно, пълно и научно възпитание и образование на децата от двата пола.
Българската социалдемократическа партия, като смята, че освобождението на работниците е дело на самите работници, за да развие в последните у нас съзнателно стремление към тоя социалистически преврат, за да ги организира в отделна съзнателна обществена класа, която чрез постепенно завладяване на държавната власт да освободи нашето общество от съвременното робство и да осъществи социалистическите наредби у нас – реши да излезе със следующата минимум програма:
ПОЛИТИЧЕСКА ПРОГРАМА
- Пълна политическа свобода
Под това се разбира – правата на човека и гражданина:
1.Свобода на печата, на словото и на убежденията, на събранията, митингите и на дружествата. Унищожение закона за печата. Неприкосновеност на личността и на жилището и без законно постановление на съда. Неприкосновеност на тялото за позорните наказания. Унищожение на смъртното наказание и оковите. Право на самозащита и съпротивление против незаконните действия на чиновниците и даванието им под съд на общи основания без разрешение на началството.
2.Всеобщо и непосредствено избирателно право на всички с възраст от 21 години без разлика на пол и избори. Прямо участие на гражданите в законодателството с право на предложение и отхвърляне на законите. Право на гражданите да решават чрез своите представители за война или мир. Право на гражданите ежегодно да определят данъците и да отказват уголемението им.
Забележка: Правата на човека и гражданина не могат да бъдат отменявани и унищожавани с никакви закони и постановления.
- Пълно самоуправление на общините и окръзите
1. Право на общинските и окръжните съвети да си избират и утвърдяват кметове и представители измежду избраните за съвета членове. Унищожение на окръжните управления и управление на окръзите и общините в административно и полицейско отношение само от окръжните и общинските съвети.
2. Право на законодателна инициатива от страна на гражданите относително общинските и окръжните работи и длъжност на съветите да разглеждат в определен срок законопроекти, представени от гражданите и подписани от две пети. Обнародвание чрез общински и окръжни вестници и чрез обявления на улиците решенията на съвета.
3. Всеобщо избирателно право чрез тайно глсоподавание на градски и селски съдии, безплатно правосъдие.
4. Граждански брак.
ИКОНОМИЧЕСКА ПРОГРАМА
I. По отношение на държавата
1. Преглед на държавните контракти и обезателства, като за железниците, рудниците, водите, горите и др. Погашение на държавните заеми чрез държавни икономии. Унищожение закона за пенсии на министри и чиновници. Унищожение на постоянната войска и всеобщо въоръжение на народа. Унищожение на наследството (движимо и недвижимо) по съребрена линия в полза на държавата.
2. Унищожение на десятъка и косвените данъци и въвеждане на прогресивен данък само върху приходите. Преобразование на земеделческите каси в полза на бедното население. Право на всеки земеделец да се ползва от всички гори, води и мери. Устройство на държавни магазини за земеделчески и индустриални продукти за избавление на населението от експлоатацията на прекупвачите.
3. Запазване на държавните земи и отдаването им за обработвание на селски кооперативни дружества с обществени машини и според един рационален план. Помагание на кооперативни занаятчийски дружества за придобивание машини за общо работение.
4. Развитие на държавните пътища и средства за съобщение. Устройство на междуселски пощи и разширение на телеграфните съобщения.
5. Изработване на един фабричен закон за защита на работниците и закон за наемание слуги.
6. Преустройство на народното образование – образование безплатно, пълно, научно, професионално и еднакво за двата пола. Устройство на зимни училища в селата за възрастни селяни и селянки. Възстановление закона за всеобщото избиране на училищните инспектори.
7. Преустройство на затворите и устройство на занаяти и училища в тях.
II. По отношение към общинските и окръжните съвети
1.Преглед на сметките на общинските и окръжните съвети. Привеждане в известност на всички общински окръжни имущества и техните приходи. Възстановление на отчуждените земи, мери, гори и др. Справедливо разхвърляние на данъците от окръжните и градските съвети. Унищожение на октроата. Устройство на междуселски удобни пътища.
2.Санитарно устройство на градовете, безплатни болници и лекуване. Устройство на селски санитарни пунктове с безплатни болници и лекуване, с надлежащите аптеки и медицински състав.
3.Устройство на градски и селски обществени бани, перални, благотворителни заведения за неми, слепи, луди, сакати и стари. Обществено осветление на улиците. Изобщо поддържане от окръжните съвети такива общополезни учреждения, които не могат да се поддържат с общински средства.
4.Устройство на обществени училища и за двата пола и обезпечение на народните учители. Устройство на безплатни градски и селски забавачници. Поддържание на ученици за изучавание техническите земеделчески знания.
5.Устройство на окръжни статистически бюра.
Забележка 1. Избраните в окръжните и общинските съвети, както и народните представители, приемат повелителни пълномощия и са длъжни да дават на избирателите си сметка за своята дейност. Избирателите имат право да ги сменяват, щом те не действуват съгласно инструкциите им.
Забележка 2. Тая програма се осъществява със законни средства.
БКП в резолюции и решения…
Т.1. С., 1987, с. 22 – 29.