На Бузлуджанската сбирка, свикана на 20 юли (2 август н.с.) 1891 г. около двадесет представители на съществуващите в България социалистически дружинки трябваше да дадат отговор на въпроса за създаване на партия.
Становището бе, че социалистическите дружинки трябва да се обединят в социалдемократическа партия, която да поведе открита политическа дейност, т.е. да свърже социалистическата пропаганда с интересите и борбите на младата работническа класа. В представения проект за програма бе определена и основната цел на тази партия – да работи за класовото осъзнаване и организиране на пролетариата, за освобождаването му от наемното робство и осъществяването на „социалистически наредби у нас”. Още в този възглед вече беше залегнало схващането за класовия пролетарски характер на бъдещата партия и на нейните задачи.
Не бяха без значение и личните качества и подготовка на първите социалисти, степента на тяхната преданост към интересите на пролетариата и Марксовия социализъм. Онези от тях като Димитър Благоев, който бе усвоил марксизма и имаше известен опит в разпространяването му сред работническата класа в Русия, ясно разбираха необходимостта от една социалдемократическа партия още с първите стъпки на пролетариата в борбата му срещу капитализма. Другите, предимно тези, които са бяха запознали с марксизма в Западна Европа по време на един относително мирен период в развитието на работническото движение там, не можеха да възприемат подобно становище и настояваха за развитието на социалистическото движение в България да повтори пътя на социалдемокрацията на Запад. По такъв начин субективните качества и разбирания бяха основна причина за възникналия на Бузлуджа спор около въпроса за създаването на социалдемократическа партия на пролетариата. След Бузлуджанския конгрес тези различия се задълбочиха под влияние и на други фактори.
Спорът на Бузлуджа завърши с победа на Димитър Благоев и неговите привърженици. Решено бе съществуващите социалистически дружинки да се обединят в Българска социалдемократическа партия. Приети бяха Програма и Устав на новата партия. За нуждите на нейната пропагандна дейност трябваше да се издава седмичен орган, за какъвто бе обявено сп. „Ден”, и „Българска социалдемократическа библиотека”, първи брой от която да бъде книгата на Д. Благоев „Що е социализъм и има ли той почва у нас?”. Така сбирката на Бузлуджа се превърна, по думите на Благоев, в „Първи учредителен социалистически конгрес, който даде първата конституция, първия организационен устав на българското социалдемократическо движение и определи характера и задачите му”.
В Програмата бяха изложени основните положения на марксисткото учение за закономерния характер на развитието на обществото от капитализъм към социализъм, за историческата роля на работническата класа като основен двигател на това развитие и бе формулирана задачата на току-що създадената партия: „…като смята, че освобождението на работниците е дело на самите работници, за да развие в последните у нас съзнателно стремление към тоя социалистически преврат… да ги организира в отделна съзнателна обществена класа, която чрез постепенно завладяване на държавната власт да освободи нашето общество от съвременното робство и да осъществи социалистическите наредби е нас”. В Програмата бе посочена и целта на социалистическата революция – обобществяване на средствата за производство. В нея бе изложена и минимална програма, в името на която можеше да се разгърне дейността на партията за класовото възпитание и организиране на работническата класа в страната по онова време.
Според приетия Устав партията трябваше да се изглажда върху федеративния принцип, разпространен по онова време, да се състои от местни, окръжни и общи дружинки начело с Общ генерален съвет със седалище Велико Търново. За член на партията се смяташе онзи, който бе съгласен с нейната Програма, който я пропагандираше и плащаше членския внос.
Със създаването на Социалдемократическата партия се пристъпи към съзнателното и планомерно съединяване на работническото движение с научния социализъм.
КД
