На 28 юли 2018 г. комунисти от страната се събраха пред барелефа под вр. Бузлуджа – мястото, където през 1891 г. Димитър Благоев и съратниците му са основали партията, за отбелязване на 127-та годишнина от това събитие. Слово произнесе председателят на ЦК на БКП Владимир Цеков, което поместваме отделно.
СЛОВО, ПРОИЗНЕСЕНО НА 28.07.2018 Г. НА ВР. БУЗЛУДЖА ПО СЛУЧАЙ 127 ГОДИНИ ОТ ОСНОВАВАНЕТО НА БКП
ВЛАДИМИР ЦЕКОВ
Другарки и другари присъстващи,
По поръчение на ЦК на БКП имам удоволствието да Ви поздравя със 127 годишнината от основаването на нашата партия, да поздравя всички комунисти, всички редови социалисти, защото знам, че те в огромното си мнозинство са хора с лява политическа нагласа, всички трудещи се – работници, селяни и интелигенти, които подариха доверието си на БКП и под нейно ръководство водиха кървавата борба с фашизма и капитализма, извоюваха славната победа на 09.09.1944 г. и построиха основите на социализма, а сега като резултат от вероломното предателство на партийната върхушка през 1989 г. отново пъшкаме под желязната пета на капитала.
Тук няма да се спирам подробно на историята на партията, на разцеплението на „тесни” и „широки” социалисти през 1903 г., на болшевизацията и преименуването й на БКП през 1919 г., на ръководеното от нея първо в света антифашистко въстание през 1923 г., на левосектантският период, въоръжената борба 1941-1944 г., победата на 09.09.1944 г. и строителството на социализма, априлския пленум 1956 г., на който бацилите на опортюнизма и ревизионизма поразиха върховете на партията и създадоха условията за по-сетнешното предателство и контрареволюция, извършени през 1989 г. За това е говорено и друг път.
Само искам да отбележа, че в своето развитие партията извървя един труден, трънлив и криволичещ път, изпълнен с героизъм и непоколебима вярност към работническата класа и всички честни хора. Попаднала продължително време в нелегално положение,търпяла тежки поражения и понасяла огромен брой скъпи жертви, нашата партия нито за момент не е преставала да съществува и да се бори. А както може би си спомняте, неотдавна й пяха „последен валс”, но „певците” вече ги няма като партия и никой не се интересува от тях, а ние пак сме тук!
След 10 ноември 1989 г. нашата партия понесе тежък удар. Част от партийните членове, заблудени от медените слова на Лукановци, Лиловци и компания, преминаха в новосъздадената БСП. Друга част, стреснати от случващото се, я напуснаха и до сега се лутат като индианци в мъгла от партия в партия и не знаят накъде да поемат. Трета част, това бяха кариеристи, службогонци, а и прикрити врагове, проникнали в партията след априлския пленум 1956 г, открито преминаха в СДС и в други десни партии. Имаше и такива, които се скриха в миши дупки и не смееха да погледнат от там. Страхливци! Но имаше и такива, истински марксисти-ленинци, които не се огънаха в условията на бясната антикомунистическа истерия, обединиха се около др. Владимир Спасов и запазиха Българската Комунистическа Партия. Така че враговете на партията останаха жестоко излъгани, вместо да я унищожат, както много им се искаше, те спомогнаха за нейното самоочистване от плесента и мухъла, които я бяха обгърнали. БКП устоя, показа своята жизнеспособност, въпреки разюзданите клевети и фалшификации, въпреки тежките условия на своето функциониране, отсъствието на финансови средства, липсата на помещения за провеждане на мероприятия, високата стойност на печатната продукция… Но БКП не се продаде за пари, не се коалира с буржоазната БСП, както правеха и правят някои други „комунистически” партии, които продават своята „комунистичност” за пари. На такива „комунисти” ние знаем кой им поръчва музиката. /при срещи хората постоянно ме питат – защо парламентарните комунисти не се отказват от партийните субсидии, нали това са народни пари, а комунистът не трябва да харчи народни пари? Аз им отговарям: Това са платени комунисти, на служба при буржоазията и тя им плаща, но не със свои пари, а с тези на народа. Впрочем буржоазията няма свои пари, тя е класа паразит и всичко, което има, е крадено от трудовия народ./ Истината е, че такива „комунисти” позорят името комунист, уронват престижа на комунистическите партии и отблъскват хората от тях. Но точно и за това им плащат.
Един от главните уроци, които трябва да усвоят всички комунисти – работници, селяни и трудова интелигенция, се състои в това, че не бива да се поддават на парламентарни илюзии. Буржоазната демокрация не е демокрация за трудовия народ, това е форма на буржоазна диктатура и всички нейни закони са призвани да обслужват нейните интереси и интересите на буржоазната държава. За интересите на трудовия човек в такъв парламент място няма!
Все пак да не оставате с впечатление,че БКП изцяло отрича парламентаризма. Тъкмо обратното. Той има смисъл, но само когато от парламентарната трибуна се чува гласът на комунистите, когато пропагандират от трибуната своите идеи и разобличават машинациите, клеветите и лъжите на буржоазните правителства. За съжаление от досегашните коалиционни „комунистически” партньори на БСП това не сме го чули. Ясно е, че те са там за да легитимират дясната социал-демократическа буржоазна партия БСП като лява. Ще се аргументирам.
Един от първите актове на БСП след порочното й зачатие беше да се отрече от червеното знаме с петолъчката, сърпа и чука. Но нали под това знаме дълги години водеше борбата против капитализма и фашизма, за социализъм и комунизъм Благоево-димитровската българска комунистическа партия, под това знаме българската работническа класа излезе на бой на живот и смърт със своите експлоататори. Под това знаме българският народ,за едно десетилетие постигна такива успехи, каквито други народи постигат за цяло столетие. Та нали това знаме беше забито на Райхстага за да оповести на цял свят разгрома на кафявата чума в края на Втората световна война.
Претендирайки, че е наследница на БКП, БСП подценява борческото й начало, напусна полето на класовата борба и се пази да не каже нещо хубаво за 45-те години социализъм – най-плодотворния период в историята на България. В същото време нейните ръководители, в стремежа си да се харесат на Запада, нито веднъж не защитиха социалистическия строй.
Върхушката дълго кри от народа, че страната тръгва по капиталистически път и го заблуждаваше с някаква „пазарна икономика” и „демократичен социализъм”. Приемането на плана „Ран-Ът” е най-точното доказателство за капиталистическата й политика. Нейни ръководители и функционери взеха участие във формирането на новата капиталистическа класа у нас. И сега във висшите й ръководни органи е пълно с такива личности.
Депутати социалисти предложиха закона за досиетата и комисията за досиетата, в резултат на което беше нанесен смъртоносен удар по българското разузнаване и контраразузнаване. Имената на стотици български разузнавачи бяха незаслужено опетнени, а животът им съсипан. В същото време не бяха отворени досиетата на фашисти от преди 1944 г.
Вината за влизането на България в агресивния империалистически военен блок НАТО и за разполагането на американски военни бази у нас също е на БСП. Подписването на този позорен договор стана при президент и премиер социалисти, през 2006 г.
През 2008 г., при социалистическо правителство, въоръжавахме Грузия и от това оръжие загинаха стотици наши братя руснаци, заели се с миротворческа мисия в Абхазия.
БСП допусна съществуването на проамериканско лоби в своите редици и откровени русофоби в ръководните си органи. За това не е чудно, че застана на позициите на фашистите в Украйна. Нейният външен министър Вигенин беше първият правителствен служител от такъв ранг, който посети Украйна след фашисткия преврат, с което го легитимира. Заедно с А.Найденов, военен министър от същата партия, обслужиха геостратегическите интереси на САЩ, а бяха членове на ИБ на БСП – единият негов говорител, а другият секретар. По-късно Вигенин се подписа за санкциите срещу Русия.
Падението на БСП пролича и по въпроса за продажбата на земя /разбирай територия/ на чужденци. По искане на 19 нейни депутати, заедно с 36 депутати от ДПС, Конституционният съд отмени мораториума до 2020 г. за продажба на чужди граждани.
Като уж лява, социална партия няма нито един случай да е организирала протести, стачки и демонстрации в защита на трудещите се. Нещо повече, изцяло нейна е вината за въвеждането на един от най-реакционните данъци – плоският данък и както се казва, чрез него бедните трябва да плащат сметките на богатите.
Очевидно е, че БСП е напълно импотентна в социално отношение. Тя играе само жалката роля на буфер в класовия конфликт между труда и капитала. Това го доказа и обществената практика, тъй като тя до сега не създаде и грам от „демократичния си социализъм”, който обещаваше на народа.
Характерна черта на БСП е употребата на лява фразеология на фона на дясната политика, която провежда, но забележете – нейните лидери бягат като дяволи от тамян от употребата на такива думи и термини като класи,класова борба, социалистическа революция и диктатура на пролетариата като задължително условие за построяването на социалистическо общество.
Политическата практика, лицемерието и демагогията в нейната риторика превръщат БСП в дясна партия и то не в каква да е, а в най-опасната дясна партия. Като такава тя не само, че не може да претендира за наследница на БКП, но няма и никакво място тук, на Бузлуджа. Не е далеч времето, когато редовите социалисти, които тя заблуждава вече почти 30 години, ще й потърсят сметка.
Другарки и другари, в сегашните условия на задълбочаваща се икономическа, политическа и духовна криза на нашето общество, в условията на надигащите глава профашистки сили, просто крещи в лицето ни въпросът за обединението на всички комунисти в един юмрук, в една партия. Несъмнено обединението е от решаващо значение за придвижването ни напред, но става дума за обединение за борба, за съпротива, за изменение на обществото. Това не е просто обединение на комунистически абревиатури, под което могат да се скрият и тези, които вече са се приспособили към съществуващото статукво. Обединението с такива само ще ни отслаби,а няма да увеличи нашите сили.
Навремето и Маркс и Енгелс и Ленин и Сталин, а у нас Благоев и Димитров водеха непримирима, всекидневна борба с всякакъв род опортюнисти, които се стремяха да се извъртят, да се откъснат от революционната същност на марксизма, да заменят лозунга за революционно преустройство на обществото с илюзорния лозунг за „усъвършенстване”, „подобрение” на капитализма. Това бяха вождовете на Втория интернационал, гнилата социал-демокрация, еврокомунистите и сега новите леви. У нас това са Янко Сакъзовци и техните последователи. За обединение с такива просто не бива да се говори. Къде са сега могъщите френска и италианска комунистически партии? Какво стана с някога болшевишката ленинска комунистическа партия, превърната след смъртта на Сталин в КПСС с предателско ръководство? Целият исторически опит на комунистическото движение показва,че само революционното болшевишко разбиране на марксизма води към успехи. За това обединение може да има само върху основата на революционния марксизъм-ленинизъм.
Прави чест на комунистите от област Стара Загора, които първи в България разбраха това и се присъединиха към своите другари в БКП. Тази тяхна доблестна постъпка ще бъде записана с главни букви в историята на нашата партия.
Ние комунистите от БКП се обръщаме към комунистите от другите партии, към редовите социалисти, към всички честни хора, харесва ли ви как живеете? Харесва ли ви да измирате от глад и жажда, от наводнения и пожари, от липса на медицинска помощ и животоспасяващи лекарства, от храни пълни с ГМО и консерванти, от катастрофи по пътищата и нагли крадци и убийци? Харесва ли ви вашите деца да попадат в лапите на педофили и наркодилъри, а по-големите да се скитат немили-недраги в чужбина за препитание? Харесва ли ви да бъдете безработни, ако работите да не ви плащат с месеци заплатите, дори и на възраст да не можете да се пенсионирате? Харесва ли ви постоянно да увеличават цените на тока, парното, водата,транспорта…? Не? Тогава до кога ще търпим? До кога ще спим и ще чакаме чудо? Изборът е прост. Или ще продължаваме да търпим, и тогава ще загинем, или ще се организираме за борба, ще скочим и със своите обединени сили ще разрушим света на насилието и ще построим новия свят, където човек за човека е другар, приятел и брат! Изборът е ваш, другари!
Приканвам от тази трибуна ръководителите на всички комунистически партии за преговори за обединение на комунистите в една партия на болшевишка основа!
Да живее нашата славна Българска Комунистическа партия!
