Владимир Можегов
Публицист
Най-голямата страна в капиталистическия свят е в безнадежден дългов затвор под управлението на частни банкери, почти неконтролирани от държавата, които могат да правят каквото си искат с нея. Тласкат я във всякакви войни и приключения, изгодни за банкерите.
На 24 октомври се навършват 375 години от Вестфалския мир, сложил край на Тридесетгодишната война (1618–1648) и завинаги, необратимо и безнадеждно променил облика на Европа. Какво се казва за Вестфалския мир?! Това е нова, по-добра Европа, нов, по-добър ред на международните отношения.
Всъщност резултатите от Тридесетгодишната война са чудовищни. Европа като единна християнска крепост, като Christianland (земя на християните), като единен свят под ръководството на папата и християнския император, престана да съществува. Християнската кохорта, която защитаваше обединена Европа и застана единно срещу ислямската експанзия, вече я нямаше. На мястото на някогашния интегрален християнски свят възникна конгломерат от нации и народи, завихрени от алчни похоти и готови във всеки един момент да се бият със своя съсед „за парче сено“. Икономически най-развитите, богати региони на Европа лежаха в руини. Въглищните мини и стоманодобивните заводи в Германия бяха изравнени със земята. Подобно плачевно състояние на континента позволи възхода на чакалите и хвърчилата на Европа – Холандия и Англия, чието съзнание вече беше напълно проникнато от финансово-капиталистическия дух.
Първият камък, положен в основата на „новата Европа“, е убийството на английския крал Чарлз от узурпатора Кромуел, което се случва в първата година от Вестфалския мир и някак си е замаскирано като „съдебен процес“. Екзекуцията на Чарлз ще бъде извършена от Кромуел по заповед на финансови и олигархични кръгове, които скоро, по време на така наречената славна революция от 1688 г., ще завземат неразделната власт над страната. По това време протежето на международните банкери Уилям III Орански (от династията на потомствените калвинисти, участници и вдъхновители на холандската революция) ще бъде доведено в Англия и поставено на трона.
На първо място, новият крал ще се закълне във вярност към конституцията и декларацията за правата, а също така ще признае отделянето на църквата от държавата. Така традиционната монархия в Англия ще бъде подчинена завинаги. Като отплата за получаването на трона Уилям Орански ще създаде Банката на Англия (1694 г.) – първият успешен опит за организиране на Централна банка.
Какво е Централната банка? Това е банка, организирана от частни лица, банкери, които дават на държавата евтин заем за правото да издава, тоест да печата националната валута. Централната банка действа като основен държавен кредитополучател. Банката използва златната монета на държавата, като в замяна получава изключителното право да я сече. С други думи, в лицето на Централната банка държавата получава постоянен източник на евтини кредити, а частните банкери получават контрол върху финансовата система на страната и освен това възможността за необуздани спекулации.
Механизмът на спекулацията е приблизително следният: банката заема златни монети на държавата срещу разписка. Сега, срещу гаранцията на тази разписка, подписана от краля, банката може да издаде определено количество „ценни книжа“ и да ги търгува на борса, специално създадена за тази цел. В същото време, разполагайки с купчина кралски разписки в сейфа, банката може да издаде облигации за сто или хиляда пъти по-голяма сума. Ето как работи системата „частичен резерв“, позволявайки на банката да създава пари от нищото и да спекулира във все по-грандиозни мащаби.
Всички елементи на тази система (Централна банка, облигации, фондова борса, система за държавни заеми и други) са въведени и тествани в Холандия и доведени до съвършенство в Англия. Разбира се, цялата тази система е чиста измама. Но в същото време е и от полза за държавата. Последната, затваряйки очите си за факта, че банкерите пускат тези не съвсем реални пари, получава възможността да ограби собствените си граждани, без да прибягва до нови данъци, които винаги предизвикват възмущение (освен това има собствена печалба от борсовите спекулации) . Разбира се, борсовите спекулации водят до необуздана инфлация, покачване на цените, растящ публичен дълг и други неприятни неща. Но незабавният ефект на еуфория е толкова невероятен, че не мислите за него.
Ето как старомодната хазна, попълвана от сложното данъчно облагане, от необходимостта да се вземат заеми от приятели или лихвари, да се мисли за икономическите механизми, водещи до просперитета на държавата и т.н., е заменена от новата, самостоятелна финансова система на капитализма.
Сега държавата винаги има под ръка източник на евтин кредит. Услужливата Централна банка винаги ще дава на краля златни монети при скромна лихва. И празната досега съкровищница се пълни с щракане на пръсти. Парите вече са винаги под ръка. А парите са възможности! Например, можете да оборудвате военни и изследователски експедиции, за да изследвате и завладявате нови пазари. Скоро след еуфорията обаче идва депресията. Оказва се, че държавният дълг е нараснал астрономически, покупателната способност на парите е намаляла, цените на вътрешния пазар непрекъснато растат, а хората едва свързват двата края. Трябва да се търси изход от всички тези проблеми. И решението, като правило, е новата широкомащабна война, която позволява да се прехвърли тежестта на дълга върху плещите на хората и да се завладеят нови източници на доходи. Ето как царува „но” в държавата „новият ред” на отношенията.
Предишната философия на държавата е изградена върху идеята за семейството: кралят е бащата на народа, аристокрацията е неговият слуга, народът е негово дете. Разбира се, тези отношения не винаги са били идеални. Но те съдържаха една велика патриархална житейска истина. Сега между краля и народа пада сянката на недоверие. Държавата е отчуждена от народа. И на мястото на родствената духовна връзка между царя и народа има много тясна симбиоза на държавата и частната банка. Оплетена в мрежите на банкерите, държавата се втурва в безкрайна, изтощителна надпревара за печалба и нови пазари, за миража, който безкрайно трепти пред нея. Имайки в момента само експоненциален ръст ( ръст за известен период, но в крайна сметка той ще бъде ограничен поради липса на ресурси) като се увеличава вътрешния дълг.
Така през първите четири години от дейността на Bank of England дългът на държавата към банкерите се увеличава от 1 милион на 16 милиона лири стерлинги. До 1715 г. държавата вече дължи на банкерите £885 милиона. Този дълг не е платен и не може да бъде платен. В известен смисъл това е общо взето конвенционално. Или, по-точно, има друго, нематериално значение. Това е знак за дълбока зависимост, знак за властта на частните банкери над държавата.
Но това не е цялата матрица на новия свят. Транснационалната корпорация е организирана за завладяване на колонии. Първата такава ТНК ще бъде Източноиндийската компания, която, имайки собствена армия, колониална администрация и валута, по същество е била в Британската империя. Източноиндийската компания, този „Велик олигарх“, първата транснационална корпорация-държава (компания-държава) е икона и глашатай на съвременните транснационални корпорации, символ на властта на капитала над държавите и народите.
И така, Централната банка плюс ТНК е матрицата на новия свят. Тази система, възникнала в Англия след края на Тридесетгодишната война, е финансовата, икономическата и политическата система на капитализма. Тя остава почти непроменена и до днес. Това всъщност е самият „ред, основан на правила“, за който непрекъснато ни говорят представители на Демократическата партия на САЩ. „Свободният свят“ следва стриктно този ред, намирайки се в безнадеждно робство на банкерите. Последните, натискайки правителствата, имат възможност, в преследване на нови печалби и световна власт, да организират и финансират нови и нови колониални и световни войни.
„Редът, основан на правила“ по отношение на самите Съединени щати днес изглежда така: разходите за обслужване на националния дълг тук се доближават до трилион долара годишно. Плащането на лихви по държавния дълг вече се е превърнало в основен елемент от бюджетните разходи. Днес тези плащания надхвърлят военния бюджет и социалните разходи. До 2030 г. половината от целия бюджет на САЩ ще бъде изразходван за плащане на лихви по държавния дълг. А до 2050 г., според последните прогнози на МВФ, съотношението на държавния дълг на САЩ към БВП на страната трябва да нарасне до 200%.
И така, както виждаме: най-голямата страна в капиталистическия свят е в безнадежден дългов затвор на частни банкери, почти неконтролирани от държавата (това е „независимият“ статут на Федералната резервна система), които могат да правят каквото си искат с него. Тя го тласка във всякакви войни и приключения, изгодни за банкерите. Това е сегашното състояние на нещата. Това е истинското лице на Вестфалския мир.
Превод от в-к „Взгляд“ Милчо Александров
