На 3 април Ленин пристига в Петроград. На 4 април 1917 година той изнася пред членовете на Централния комитет и Петербургския комитет и пред болшевишките делегати на Всеруското съвещание на Съветите на работническите и войнишки депутати доклад „За задачите на пролетариата в настоящата революция“. На 7 април тезисите на доклада са публикувани в „Правда“. Те са в основата на курса на партията за прерастване на буржоазната демократическа революция в социалистическа. В тях Ленин разработва икономическата платформа на партията и новия етап от развитието на революцията – въпросът за властта.
Движещи сили на социалистическата революция, т.е. на класите, заинтересовани от довеждане на революцията докрай, са пролетариатът и бедните селяни.
Ленин определя и политическа форма за организиране на властта.
Той, както и Маркс, смятат революцията, въоръженото въстание за общо правило, понеже нито една отмираща класа не отстъпва доброволно, без въоръжена борба своята власт на друга класа.
През първия етап лозунгът „Цялата власт в ръцете на Съветите!“ означава преминаване на цялата власт в ръцете на Съветите, единовластие на тогавашните Съвети, мнозинство в които имат есерите и меншевиките.
VI конгрес посочва, че властта може да премине в ръцете на пролетариата и бедните селяни само чрез въоръжено въстание, чрез събаряне диктатурата на буржоазията. Конгресът е против каквото и да е обединение с оборонците, като допуска единодействие само с меншевиките-интернационалисти, скъсали с меншевиките оборонци.
Конгресът приема резолюция за взаимоотношенията на партията с профсъюзите. Той постановява: да се съдейства с всички средства за сплотяване на всички работници в съюзи; всички членове на партията да влязат в съюзите и да създадат в тях свои фракции; да се води борба за създаване на международна организация, в която да влязат съюзите, които са против подкрепата на империалистическата война и възприемат класовата борба. Конгресът се спира специално на работата сред младежта, като решава да се изградят организационно неподчинени на партията, но идейно ръководени от нея съюзи на младежта. На него се развива идеята за съюза на пролетариата и селяните като условие за победата на революцията.
На 3 октомври ЦК на партията решава Ленин да се премести в Петроград, за да поддържа постоянен контакт с него и да може да ръководи непосредствено въстанието. Срещу резолюцията за въстанието се обявяват Зиновиев и Каменев. Капитулантската им позиция не е случайна. Тяхното предателство е пряка последица от всичките им опортюнистични люшкания. На заседанието Троцки не гласува против резолюцията за въстание, но настоява да се отложи до свикването на II конгрес на Съветите, което на практика означава проваляне на въстанието.
ЦК утвърждава резолюцията на Ленин. Навсякъде се формират отряди на Червената гвардия.
На 16 октомври, на разширено заседание на ЦК с представители на Военната организация, на Петербургския съвет, на Петроградския окръжен комитет, на фабрично заводските комитети и на профсъюзите е потвърдена резолюцията на Ленин. В края на заседанието е избран Военно революционен център за ръководене на въстанието в състав: Бубнов, Дзержински, Свердлов, Сталин и Урицки. Решено е той да влезе в състава на съветския Военно-революционен комитет.
По предложение на Ленин въстанието започва на 24 октомври, преди откриването на конгреса на Съветите. Щабът на въстанието е установен в Смолни, където вечерта пристига Ленин. Работниците и бедните селяни събарят диктатурата на буржоазията и установяват диктатурата на пролетариата.
25 октомври (7 ноември) 1917 година влиза в историята като ден на победата на Великата октомврийска социалистическа революция в Русия.
Така се развиват историческите действия на ВОСР. Но днес буржоазните теоретици я характеризират като обикновен преврат. Вярно ли е това?
Разбира се че не можем да се съгласим с тях. Защо? Защото революцията не е само насилствено взимане на властта, но и начало на ново качество на собственост и управление, което под ръководството на Ленин, продължено от Сталин се установява ново качествено състояние на обществото, се изгражда системата на социализма (първата фаза на комунистическото общество, неговата държавна форма).
Голямата грешка която допускат буржоазните теоретици е в това, че те си представят революцията като еднократен акт, а не като тенденция, която има начало и край. Тоест Великата октомврийска социалистическа революция започва през 1917 година, а ще завърши когато победи комунизма.
Милчо Александров
