25 октомври (7 ноември) влиза в историята като ден на победата на Великата октомврийска социалистическа революция в Русия.
На второто заседание на конгреса, на 26 октомври В И Ленин изнася два доклада. В първия той поставя въпроса за мира. Конгресът единодушно приема Декрет за мира, с който се обявява, че съветското правителство се отказва напълно от всякакви завоевателски договори, и предлага на всички воюващи народи и на техните правителства незабавно да започнат преговори за сключване на всеобщ справедлив демократичен мир. Народът, взел властта в ръцете си, най-напред започва борба за мир, като вдъхновява със своя пример цялото човечество.
В Декрета за мира войната се обявява за „най-голямото престъпление срещу човечеството“ и тържествено декларира решителността незабавно да се подпише мир на еднакво справедливи за всички народи условия, без анексии и контрибуции.
За пръв път в историята са провъзгласени новите принципи на международните отношения, които осъждат войната като средство за решаване на спорните въпроси, като поставят мира като основа на външната политика на социалистическата държава. Още в този първи съветски декрет е провъзгласена ленинската идея за възможността за съвместно съществуване на двете системи с различно обществено устройство.
По втория доклад на В И Ленин конгресът приема Декрет за земята, с който се обявява конфискуването на всички помешчически земи без изкупуване и преминаване на цялата земя в ръцете на народа.
Болшевишката партия изпълнява обещанията си, които дава на народа в програмата си. Декретът за земята осъществява вековните надежди на селяните. В ръцете на народа преминават над 150 милиона хектара земя. За пръв път в историята селяните са освободени от дългове за земята – само към Селската банка селяните са дължали почти един милиард и половина рубли, без да се смятат частичните задължения към помешчици, лихвари, кулаци. Декретът за земята освобождава селяните от плащането всяка година за аренда на земята и от разходите за закупуване на нови земи в размер на 700 милиона златни рубли. По този начин се национализира земята. Тя става общодържавна собственост.
В декрета за земята е включено селското изискване, съставено от есерите въз основа на 242 местни селски препоръки. Докато са на власт есерите не правят нищо за осъществяване на поръчението. Още с идването си на власт болшевиките го превръщат в закон. Наред с ликвидирането на частната собственост върху земята и безвъзмездно да се конфискуват помешчическите земи се удовлетворява искането им за уравнително земеползване, което не съвпада с възгледите на партията на болшевиките. Възразявайки на обвиненията на някои съпартийци В И Ленин посочва: „ … като демократично правителство ние не можем да отминем решението на народните маси, макар и да не сме съгласни с него. В огъня на живота, прилагайки го на практика, провеждайки го по места, селяните ще разберат къде е истината.“
В този акт проличава мъдростта на болшевишката партия, гъвкавостта на нейната тактика, умението и՛ да държи сметка за интересите на масите и дълбоката вяра, че селяните напълно ще подкрепят линията на болшевиките по националния въпрос.
Същия ден на 26 октомври, II конгрес на Съветите създава Съвет на народните комисари (Совнарком) начело с В И Ленин. Народът поверява ръководството на страната си на болшевишката партия.
След Петроград съветската власт побеждава и в Москва, където боевете продължават няколко дни, а след това и в цялата страна.
На редица места борбата за утвърждаване на съветската власт се усложнява от действията на белогвардейците и буржоазната националистическа контрареволюция като Централната рада в Украйна, атаман Каледин на Дон, атаман Дутов в Оренбург.
Но въпреки разнообразните условия в страната, като силата на влиянието на болшевиките, големите различия в промишленото развитие и числеността на пролетариата, националните особености и т.н.т., на цялата огромна територия на Русия съветската власт се утвърждава в сравнително кратък срок.
Кои са причините за победата на революцията?:
- Главната причина за победата на ВОСР е, че тя е оглавена от работническата класа в Русия. Такъв гигантски опит, натрупан за толкова малък исторически срок, няма в нито един отряд на международната армия на труда. Под ръководството на В И Ленин руският пролетариат създава най-рано от всички други класи своя партия. Работническата класа се изявява като ръководител на общонародната борба против самодържавието, против диктатурата на буржоазията. Другите слоеве на трудещите се убеждават, че в лицето на пролетариата те имат борец за интересите на целия народ, изнемогващ под гнета на помешчиците и буржоазията. Руският пролетариат е главната движеща сила на цялото социално-политическо развитие на страната.
- Октомврийската революция побеждава, защото в Русия се създава обществената сила – съюзът на пролетариата и селяните, – която смазва съпротивата на отмиращите класи. В хода на революцията болшевиките разобличават изменниците на делото на работническата класа – опортюнистите, които твърдят, че пролетариатът може да вземе и задържи властта само там, където той е мнозинство от населението. Руският пролетариат получава пълната подкрепа на бедните селяни, които представляват по това време огромното мнозинство от селското население в Русия – 65%. От собствения си жизнен опит и в резултат на голямата работа, извършена от партията на болшевиките, широките селски маси разбират, че ще получат земя, мир, хляб и свобода само под ръководството на пролетариата. След като спечелват трудещите се селяни, болшевиките отвоюват селските резерви от буржоазията.
- Болшевишката революция се различава от всички други по това, че работниците създават свои органи на властта. В недрата на руския пролетариат се създава новата форма на революционна власт – Съветите на работническите депутати. Съветите на работническите, войнишките и селски депутати са органи на съюза на пролетариата и селячеството, форма на организация, в която се осъществява съюзът на работниците и селяните под ръководството на работниците.
„Ако народното творчество на революционните класи не беше създало Съветите – пише В И Ленин, – пролетарската революция в Русия би била безнадеждна работа …“
- Октомврийската революция побеждава, защото в лицето на руската буржоазия болшевиките имат сравнително слаб противник. Целият ход на историческото развитие на руския капитализъм, неговата изостаналост в сравнение с капитализма в напредналите капиталистически страни и зависимостта му от чуждестранния капитал обясняват политическата слабост, страхливостта и недостатъчната опитност на руската буржоазия. Безсилни да и՛ помогнат се оказват и съглашателите – есерите и меншевиките. В продължение на дълги години борба болшевиките ги разобличават като агенти на буржоазията. В навечерието на Октомврийската революция тези партии преминават открито в лагера на контрареволюцията, бранейки капиталистическия строй.
- Решаващо условие за победата на революцията е, че начело на народните маси стои изпитаната, боевата, революционната партия на болшевиките. Тя се учи от теорията на работническата класа – марксистко-ленинската теория.
През периода на подготовката и провеждането на революцията партията извършва огромна теоретична работа, като обогатява марксизма с нови положения. В резолюцията на Априлската конференция и VI-я конгрес на партията, в решенията и постановленията на ЦК и главно трудовете на В И Ленин е творчески обоснован и разработен конкретен план за прерастването на буржоазнодемократическата революция в социалистическа.
Болшевишката партия разработва и защитава в борбата с опортюнистите учението за възможността социализмът да победи в Русия, като показва, че развитието на капитализма в нея е създало обективни условия за осъществяване на социализма в страната, а особената острота на противоречията е направила Русия най-слабото звено във веригата на империализма. В И Ленин развива марксистката теория за социалистическата революция, открива и обосновава политическата форма на диктатурата на пролетариата – съветската република, разработва марксистките положения за въоръженото въстание, като ги превръща в учение за въстанието.
ВОСР е образец на прилагане и осъществяване на практика ленинската теория за социалистическата революция.
Болшевишката партия успява да обедини всички различни революционни движения и да ги насочи към една обща цел – събарянето на империализма. Тя слива в един революционен поток и общонародното движение за мир, и борбата на селяните за земя, против гнета на помешчиците, и националноосвободителната борба на потиснатите народи на Русия против националния гнет, и борбата на ръководната сила в обществото – пролетариата – за социализъм. Под ръководството на партията на болшевиките работниците и бедните селяни събарят правителството на буржоазията и установяват съветска власт.
- Друга причина от международен характер, която осигурява успеха на ВОСР е, че тя избухва през периода на световната империалистическа война. Нито англо-френския блок, нито германския могат да окажат непосредствена въоръжена помощ на руската буржоазия. Те и՛ помагат с материални средства и организиране на заговори, но не са в състояние да заделят значителни военни сили. Руската буржоазия, останала лице срещу лице с руския пролетариат, който ръководи всички трудещи се, не може да устои пред натиска на масите.
- Огромно значение за революцията изиграва и подкрепата на международния пролетариат. Под влиянието на ВОСР във всички капиталистически страни се засилва масовото революционно движение. Революционните действия на международния пролетариат пречат на империалистите и по този начин облекчават победоносното шествие на революцията.
Огромното световно значение на ВОСР е в това, че тя е първата в света, която дава на народа не само политически права, но и материални условия за заможен живот.
Октомврийската революция показва на целия свят, преди всичко на зависимите и колониалните народи, единствено правилния път за разрешаване на националния въпрос.
Победата на социалистическата революция в Русия потвърди ярко силата на идеите на марксизма-ленинизма, правилността на стратегията и тактиката на болшевишката партия и с това помага на борбата за мир, демокрация и социализъм.
От „ИСТОРИЯ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ НА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ“, Издателство на Българската комунистическа партия, София 1950 година – редактира и подготви за печат Милчо Александров