106 ГОДИНИ ОТ ВЕЛИКАТА ОКТОМВРИЙСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА РЕВОЛЮЦИЯ

  25 октомври (7 ноември) влиза в историята като ден на победата на Великата октомврийска социалистическа революция в Русия.

  На второто заседание на конгреса, на 26 октомври В И Ленин изнася два доклада. В първия той поставя въпроса за мира. Конгресът единодушно приема Декрет за мира, с който се обявява, че съветското правителство се отказва напълно от всякакви завоевателски договори, и предлага на всички воюващи народи и на техните правителства незабавно да започнат преговори за сключване на всеобщ справедлив демократичен мир. Народът, взел властта в ръцете си, най-напред започва борба за мир, като вдъхновява със своя пример цялото човечество.

  В Декрета за мира войната се обявява за „най-голямото престъпление срещу човечеството“ и тържествено декларира решителността незабавно да се подпише мир на еднакво справедливи за всички народи условия, без анексии и контрибуции.

  За пръв път в историята са провъзгласени новите принципи на международните отношения, които осъждат войната като средство за решаване на спорните въпроси, като поставят мира като основа на външната политика на социалистическата държава. Още в този първи съветски декрет е провъзгласена ленинската идея за възможността за съвместно съществуване на двете системи с различно обществено устройство.

  По втория доклад на В И Ленин конгресът приема Декрет за земята, с който се обявява конфискуването на всички помешчически земи без изкупуване и преминаване на цялата земя в ръцете на народа.

  Болшевишката партия изпълнява обещанията си, които дава на народа в програмата си. Декретът за земята осъществява вековните надежди на селяните. В ръцете на народа преминават над 150 милиона хектара земя. За пръв път в историята селяните са освободени от дългове за земята – само към Селската банка селяните са дължали почти един милиард и половина рубли, без да се смятат частичните задължения към помешчици, лихвари, кулаци. Декретът за земята освобождава селяните от плащането всяка година за аренда на земята и от разходите за закупуване на нови земи в размер на 700 милиона златни рубли. По този начин се национализира земята. Тя става общодържавна собственост.

  В декрета за земята е включено селското изискване, съставено от есерите въз основа на 242 местни селски препоръки. Докато са на власт есерите не правят нищо за осъществяване на поръчението. Още с идването си на власт болшевиките го превръщат в закон. Наред с ликвидирането на частната собственост върху земята и безвъзмездно да се конфискуват помешчическите земи се удовлетворява искането им за уравнително земеползване, което не съвпада с възгледите на партията на болшевиките. Възразявайки на обвиненията на някои съпартийци В И Ленин посочва: „ … като демократично правителство ние не можем да отминем решението на народните маси, макар и да не сме съгласни с него. В огъня на живота, прилагайки го на практика, провеждайки го по места, селяните ще разберат къде е истината.“

  В този акт проличава мъдростта на болшевишката партия, гъвкавостта на нейната тактика, умението и՛ да държи сметка за интересите на масите  и дълбоката вяра, че селяните напълно ще подкрепят линията на болшевиките по националния въпрос.

  Същия ден на 26 октомври, II конгрес на Съветите създава Съвет на народните комисари (Совнарком) начело с В И Ленин. Народът поверява ръководството на страната си на болшевишката партия.

  След Петроград съветската власт побеждава и в Москва, където боевете продължават няколко дни, а след това и в цялата страна.

  На редица места борбата за утвърждаване на съветската власт се усложнява от действията на белогвардейците и буржоазната националистическа контрареволюция като Централната рада в Украйна, атаман Каледин на Дон, атаман Дутов в Оренбург.

  Но въпреки разнообразните условия в страната, като силата на влиянието на болшевиките, големите различия в промишленото развитие и числеността на пролетариата, националните особености и т.н.т., на цялата огромна територия на Русия съветската власт се утвърждава в сравнително кратък срок.

  Кои са причините за победата на революцията?:

  1. Главната причина за победата на ВОСР е, че тя е оглавена от работническата класа в Русия. Такъв гигантски опит, натрупан за толкова малък исторически срок, няма в нито един отряд на международната армия на труда.  Под ръководството на В И Ленин руският пролетариат създава най-рано от всички други класи своя партия. Работническата класа се изявява като ръководител на общонародната борба против самодържавието, против диктатурата на буржоазията. Другите слоеве на трудещите се  убеждават, че в лицето на пролетариата те имат борец за интересите на целия народ, изнемогващ под гнета на помешчиците и буржоазията. Руският пролетариат е главната движеща сила на цялото социално-политическо развитие на страната.
  2. Октомврийската революция побеждава, защото в Русия се създава обществената сила – съюзът на пролетариата и селяните, – която смазва съпротивата на отмиращите класи. В хода на революцията болшевиките разобличават изменниците на делото на работническата класа – опортюнистите, които твърдят, че пролетариатът може да вземе и задържи властта само там, където той е мнозинство от населението. Руският пролетариат получава пълната подкрепа на бедните селяни, които представляват по това време огромното мнозинство от селското население в Русия – 65%. От собствения си жизнен опит и в резултат  на голямата работа, извършена от партията на болшевиките, широките селски маси разбират, че ще получат земя, мир, хляб и свобода само под ръководството на пролетариата. След като спечелват трудещите се селяни, болшевиките отвоюват селските резерви от буржоазията.
  3. Болшевишката революция се различава от всички други по това, че работниците създават свои органи на властта. В недрата на руския пролетариат се създава новата форма на революционна власт – Съветите на работническите депутати. Съветите на работническите, войнишките и селски депутати са органи на съюза на пролетариата и селячеството, форма на организация, в която се осъществява съюзът на работниците и селяните под ръководството на работниците.

  „Ако народното творчество на революционните класи не беше създало Съветите – пише В И Ленин, – пролетарската революция в Русия би била безнадеждна работа …“

  • Октомврийската революция побеждава, защото в лицето на руската буржоазия болшевиките имат сравнително слаб противник. Целият ход на историческото развитие на руския капитализъм, неговата изостаналост в сравнение с капитализма в напредналите капиталистически страни и зависимостта му от чуждестранния капитал обясняват политическата слабост, страхливостта и недостатъчната опитност на руската буржоазия. Безсилни да и՛ помогнат се оказват и съглашателите – есерите и меншевиките. В продължение на дълги години борба болшевиките ги разобличават като агенти на буржоазията. В навечерието на Октомврийската революция тези партии преминават открито в лагера на контрареволюцията, бранейки капиталистическия строй.
  • Решаващо условие за победата на революцията е, че начело на народните маси стои изпитаната, боевата, революционната партия на болшевиките. Тя се учи от теорията на работническата класа – марксистко-ленинската теория.

  През периода на подготовката и провеждането на революцията партията извършва огромна теоретична работа, като обогатява марксизма с нови положения. В резолюцията на Априлската конференция и VI-я конгрес на партията, в решенията и постановленията на ЦК и главно трудовете на В И Ленин е творчески обоснован и разработен конкретен план за прерастването на буржоазнодемократическата революция в социалистическа.

  Болшевишката партия разработва и защитава в борбата с опортюнистите учението за възможността социализмът да победи в Русия, като показва, че развитието на капитализма в нея е създало обективни условия за осъществяване на социализма в страната, а особената острота на противоречията е направила Русия най-слабото звено във веригата на империализма. В И Ленин развива марксистката теория за социалистическата революция, открива и обосновава политическата форма на диктатурата на пролетариата – съветската република, разработва марксистките положения за въоръженото въстание, като ги превръща в учение за въстанието.

  ВОСР е образец на прилагане и осъществяване на практика ленинската теория за социалистическата революция.

  Болшевишката партия успява да обедини всички различни революционни движения и да ги насочи към една обща цел – събарянето на империализма. Тя слива в един революционен поток и общонародното движение за мир, и борбата на селяните за земя, против гнета на помешчиците, и националноосвободителната борба на потиснатите народи на Русия против националния гнет, и борбата на ръководната сила в обществото – пролетариата – за социализъм. Под ръководството на партията на болшевиките работниците и бедните селяни събарят правителството на буржоазията и установяват съветска власт.

  • Друга причина от международен характер, която осигурява успеха на ВОСР е, че тя избухва през периода на световната империалистическа война. Нито англо-френския блок, нито германския могат да окажат непосредствена въоръжена помощ на руската буржоазия. Те и՛ помагат с материални средства и организиране на заговори, но не са в състояние да заделят значителни военни сили. Руската буржоазия, останала лице срещу лице с руския пролетариат, който ръководи всички трудещи се, не може да устои пред натиска на масите.
  • Огромно значение за революцията изиграва и подкрепата на международния пролетариат. Под влиянието на ВОСР във всички капиталистически страни се засилва масовото революционно движение. Революционните действия на международния пролетариат пречат на империалистите и по този начин облекчават победоносното шествие на революцията.

  Огромното световно значение на ВОСР е в това, че тя е първата в света, която дава на народа не само политически права, но и материални условия за заможен живот.

  Октомврийската революция показва на целия свят, преди всичко на зависимите и колониалните народи, единствено правилния път за разрешаване на националния въпрос.

  Победата на социалистическата революция в Русия потвърди ярко силата на идеите на марксизма-ленинизма, правилността на стратегията и тактиката на болшевишката партия  и с това помага на борбата за мир, демокрация и социализъм.

От „ИСТОРИЯ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ НА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ“, Издателство на Българската комунистическа партия, София 1950 година – редактира и подготви за печат Милчо Александров