Късно вечерта на 20 ноември прессекретарят на президента Дмитрий Песков проведе извънреден брифинг за журналисти. Той обяви, че Владимир Путин е посетил един от командните пунктове на групировката „Запад“.
Там президентът проведе среща с началника на Генералния щаб и командирите на групировките „Юг“ и „Запад“. Путин получи доклади за ситуацията в Константиновка, района на Краматорск, около Купянск и на други места. „Върховният главнокомандващ отбеляза, че преди това е провеждал подобна среща на 25 октомври тази година“, добави Песков. Според него всички поставени задачи „са изпълнени“.
След това Кремъл публикува видеозапис от срещата.
Путин нарече украинското ръководство престъпна група.
Видеозаписът показва как Путин повдига и въпроса за условията за предаване на войници от украинските въоръжени сили. Началникът на Генералния щаб Валери Герасимов отговори, че много войници „взимат такова решение“, но повечето не могат да изпълнят задачата „под заплаха от екзекуция“. И украинското ръководство не дава никакви инструкции на войските по този въпрос, добави той.
„Вече разбираме какво е политическото ръководство на Украйна“, отговори Путин. „Това изобщо не е политическо ръководство.“ От март 2024 г. това е организирана престъпна група, която „под претекст за война с Русия държи властта с цел лично обогатяване“, добави Путин. Малко вероятно е, отбеляза той, „хората, седнали на златни гърнета“, да мислят за съдбата на страната, още по-малко на войниците.
Но Русия, повтори той, има своя собствена задача: постигане на целите на специална военна операция.
Контекста на дискусията
Това се случи на фона на посещението на министъра на армията на САЩ Даниел Дрискол в Украйна. По време на пътуването си той е планирал да се срещне с няколко високопоставени служители, включително президента на страната Володимир Зеленски. Дрискол е учил в университет с вицепрезидента на САЩ Джеймс Ванс, който се превърна в един от основните критици на американската помощ за Украйна в настоящата администрация.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио обяви в социалните медии на 20 ноември, че условията на евентуална сделка за разрешаване на украинския конфликт се разработват: „Постигането на траен мир изисква и двете страни [Русия и Украйна] да се съгласят на трудни, но необходими отстъпки. Затова продължаваме да разработваме списък с потенциални идеи за прекратяване на този конфликт, основани на гледните точки на двете страни.“
Ройтерс съобщи, че страните от ЕС не желаят да подкрепят формат на сделка, който включва териториален отказ на Украйна и ангажимент за разоръжаване. Ръководителят на европейската дипломация Кая Калас заяви, че всяко споразумение трябва да включва „подкрепа за европейците и самата Украйна“.
Параметри на сделката
От 19 ноември няколко чуждестранни издания започнаха да публикуват статии за това, че Белият дом подготвя документ за прекратяване на конфликта, състоящ се от 28 условия. Axios беше първият, който съобщи за това. Според изданието споразуменията са разделени на четири блока: мирно уреждане, гаранции за сигурност (без да се уточнява за кого), сигурност в Европа и бъдещи отношения на САЩ с Русия и Украйна.
Изданието цитира и неназован украински служител, който казва, че Киев знае, че „американците работят по нещо“. Източник, запознат с дискусиите относно възможните варианти за уреждане, каза пред „Ведомости“, че Украйна не участва пряко в процеса.
Статията на Axios цитира и Кирил Дмитриев, специален представител на руския президент за инвестиции и икономическо сътрудничество с чужди държави, който казва, че основните условия трябва да се основават на принципите, договорени по време на срещата на върха между руския и американския президент Владимир Путин и Доналд Тръмп на 15 август. Целта, според Дмитриев, е да се създаде документ, който може да бъде представен на тези лидери на следващата им среща.
Оставка след сделката?
След първоначалните изтичания на информация в пресата относно условията на евентуална сделка, Ройтерс съобщи, че специалният пратеник на Тръмп за Украйна, Кийт Келог, възнамерява да обяви оставката си през януари 2026 г. От февруари 2025 г. той съвместно управляваше украинската линия със Стивън Уиткоф, специалния пратеник за Близкия изток: Келог отговаряше за диалога с Киев, а Уиткоф – за диалога с Москва.
Що се отнася до вероятните подробности за съдържанието на документа, Кристофър Милър, старши кореспондент на Financial Times в Киев, беше първият, който ги съобщи в социалните мрежи. Според него той предвижда отказ на Украйна от Донбас и специфични видове оръжия, както и съгласието ѝ за намаляване на личния състав на въоръжените сили до 40-50% от сегашните нива.
Източници на британския вестник The Telegraph интерпретираха тези условия по различен начин. Например, те съобщиха, че обсъжданите условия, макар и да предполагат отказ на Украйна от Донбас, са под формата на договор за наем на тази територия. Що се отнася до конкретните оръжия, The Telegraph отдава това на отказа от ракети с голям обсег и прекратяването на американската военна подкрепа като цяло.
Украйна ще бъде задължена да одобри официалния статут на руския език и да възстанови статута на Руската православна църква в онези територии, които според Конституцията са част от Русия от 2022 г. На Киев ще бъде позволено и да преговаря за гаранции за сигурност.
А на 20 ноември Bloomberg съобщи, че документът уж предвижда отмяна на санкциите срещу Русия и спиране на разследванията, свързани с конфликта.
Позиция на експертите
Информацията за разработването на ново мирно предложение за Украйна в западните медии може да бъде разменна монета от страна на администрацията на Белия дом, според политолога Александър Немцев.
Условията на предложения документ бяха обсъдени по време на разговорите между руския и американския президент в Анкоридж през август, но оттогава не е постигнат напредък по отношение на изпълнението му, продължава експертът. „Но след нашумелия корупционен скандал в Украйна, Вашингтон се опитва да изнудва ръководството в Киев чрез изтичане на информация. Американската администрация вероятно е заинтересована да демонстрира успеха на Тръмп във външната политика на украинския път“, казва експертът.
Теоретично, Киев би бил готов да седне на масата за преговори, ако украинската армия и държава се окажат в критична ситуация, както беше в периода преди стартирането на Минския процес през 2014 г., отбелязва Немцев.
Според политолога, най-многото, което руската страна ще е готова да обсъжда по териториалния въпрос, са „корекции“ на граничните територии.
Публикациите в западните медии може би са умишлено насочени към създаване на облак от интриги около уреждането на украинската криза, предполага Олег Барабанов, програмен директор на дискусионния клуб „Валдай“. Както обаче отбелязва Барабанов, Киев все още не се е съгласил да седне на масата за преговори. Проектът, който в момента се разпространява в медиите, очевидно противоречи на позицията му, а продължаващият корупционен скандал в Украйна само допълнително отблъсква нейните елити от мирно споразумение. В противен случай, освен обвиненията във финансови измами, те рискуват да бъдат етикетирани като национални предатели в очите на обществеността, смята анализаторът.
Роман Романов и Нурлан Гасимов – в-к „Ведомости“ –превод Милчо Александров
