На 29 ноември тази година се навършват 76 години от героичната смърт на Зоя Космодемянская. Тя е родена на 13 септември 1923 г. в село Осино, Тамбовска губерния, боец от диверсионно-разузнавателната група към щаба на Западния фронт, прехвърлена през 1941 г. в немския тил, първата жена, удостоена със званието Герой на Съветския Съюз /посмъртно/, по времето на Великата Отечествена война.
В училище Зоя особено се увлича от историята и литературата, мечтаела е да постъпи в литературния институт. През октомври 1938 г. става комсомолка. На 31 октомври 1941 г. Зоя е сред 2000 комсомолци-доброволци, изпратена на обучение в диверсионна школа и става редови боец в диверсионно-разузнавателния отряд към щаба на Западния фронт. След кратко обучение, на 4 ноември тя е прехвърлена с бойна група в района на Волколамск, където групата се справя успешно с минирането на пътя.
Както е известно, немците са планирали блицкриг и изобщо не са предвиждали руския студ. На 17 ноември излиза заповед № 428 на Върховното Главно командване за лишаване на германската армия от възможността да се разполага в селата и градовете, да се гонят немците от всички населени пунктове в полето, на студа, да се палят помещенията където те се крият на топло и да мръзнат под открито небе.
Вечерта на 28 ноември при опит да подпали помещението, където немците се крият на топло – в село Петришчево, Зоя е забелязана от хазаина, един от назначените от немците пазач – техен помагач. Извиканите немци залавят Зоя. Предателят Свиридов е награден за постъпката си от немците с чаша водка. На разпита Зоя не казва нищо определено, освен това, че се казва Таня. Съблекли я гола, завързали я с ремък и часовоят я развеждал повече от 4 часа по улиците – на студа. При новия разпит изтръгнали всички нокти от пръстите на ръцете. На другия ден я обесили.
Свидетели разказват: „До самата бесилка я водеха под ръка. Вървеше равно с гордо вдигната глава. Наоколо имаше много немци и жители на селото. Започнаха да я фотографират. Тя се възползва от това и с ясен и висок глас се обърна към селяните. „Ей, другари! Какво гледате така мрачно? Бъдете смели, борете се, бийте немците, палете ги, тровете ги!” Стоящият до нея немец се опита да я удари и да затвори устата й, но тя отблъсна ръката му и продължи: „Вие сега мен ще обесите, но аз не съм сама, ние сме двеста милиона, всички не можете да обесите. За мен ще отмъстят, прощавайте другари! Борете се, не се страхувайте! С нас е Сталин, Сталин идва!”
Палачът надяна въжето и бързо изпълни заповедта. Раздаде се и замря вопъл на някой от присъстващите, но ехото го разнесе…. Тялото на Зоя остана да виси на бесилката около месец, като минаващите немци се гавреха с него. Към края на декември пияни немци го свалиха от бесилката, съблякоха дрехите и за пореден път се изгавриха, като накрая отрязаха гърдите на Зоя. По-късно тялото на Зоя Космодемянская е скрито от селяните и сега е в Новодевическите гробища в Москва.
Навсякъде, където минеха фашистите, показваха зверската си същност. Нима те не постъпиха така и с нашата героиня Вела Пеева и с много други знайни и незнайни героини.
Нямат брой музеите, паметниците и названията на улиците, с които съветският народ отбелязва безсмъртния подвиг на Зоя Космодемянская. В памет на Зоя са посветени стихове, поеми, музикални произведения, кинофилми.
Вл. Цеков
