Йосиф Висарионович (Джугашвили) Сталин е роден на 21 декември 1879 г. в гр. Гори, Тифлиска губерния. Баща му, Висарион Иванович, по националност грузинец, е от селски произход — село Диди-Лило, Тифлиска губерния, по професия обущар, а по-късно работник в обущарската фабрика на Аделханов в Тифлис. Майка му — Екатерина Георгиевна — произхожда от семейството на крепостния селянин Геладзе от село Гамбареули.
През есента на 1888 г. Сталин постъпва в Горийското духовно училище. В 1894 г. Сталин завършва училището и същата година постъпва в Тифлиската православна духовна семинария.
По това време в Русия върху почвата на развитието на индустриалния капитализъм и разрастването на работническото движение започва широко да се разпространява марксизмът. Създаденият и ръководен от Ленин петербургски „Съюз за освобождение на работническата класа” дава мощен тласък за развитието на социалдемократическото движение по цялата страна. Вълните на работническото движение достигат и до Закавказието, където вече бил проникнал капитализмът и където било силно национално-колониалното потисничество. Закавказието било типична колония на руския царизъм, икономически изостанала, аграрна страна, с още силни остатъци от крепостничеството, страна, населена с многобройни националности, живеещи разпокъсани и размесени помежду си.
През последната четвърт на XIX век капитализмът започва бързо да се развива в Закавказието, като подлага на хищническа експлоатация работниците и селяните като изостря национално-колониалното потисничество. Особено бързо се развива минната промишленост, добивът и преработката на нефт, където главните позиции били завладени от чуждия капитал. „Руският капитализъм — пише Ленин — въвличаше по такъв начин Кавказ в световното стоково обращение, нивелираше неговите местни особености — остатък от старата патриархална затвореност, — създаваше си пазар за своите фабрики. Тази страна, слабо заселена в началото на следреформения период или заселена с горци (жители на планински местности в Кавказ), стоящи извън световното стопанство и даже извън историята, се превръщаше в страна на нефтени капиталисти, търговци на вино, фабриканти на пшеница и тютюн…” С появата на железниците и първите фабрики и заводи в Кавказ се появява и работническата класа. Особено бързо се развива нефтеният Баку — крупен индустриален и работнически център в Кавказ.
Развитието на индустриалния капитализъм се съпровожда от разрастването на работническото движение. През 90-те години в Закавказието развиват революционна дейност заточените там руски марксисти. В Закавказието започва пропаганда на марксизма. Тифлиската православна семинария е била тогава разсадник на всякакъв род освободителни идеи сред младежта както народническо-националистически, така и марксистко-интернационалистически; тя е била пълна с различни тайни кръжоци. Господствуващият в семинарията йезуитски режим предизвиква у Сталин бурен протест, подхранва и засилва у него революционните настроения. 15-годишният Сталин става революционер.
„В революционното движение — казва Сталин — аз влязох от 15-годишна възраст, когато се свързах с нелегалните групи на руските марксисти, пребиваващи тогава в Закавказието. Тези групи оказаха върху ми голямо влияние и създадоха у мен вкус към нелегалната марксическа литература.”
През 1896—1897 г. Сталин е начело на марксическите кръжоци в семинарията. През август 1898 г. той влиза и формално в тифлиската организация на Руската социалдемократическа работническа партия. Сталин става член на групата „Месаме-даси” — първата грузинска социалдемократическа организация, изиграла през 1893—1898 г. известна положителна роля за разпространяването идеите на марксизма „Месаме-даси” не е била политически еднородна — нейното мнозинство стояло на позициите на „легалния” марксизъм и клоняло към буржоазния национализъм. Сталин, Кецховели, Цулукидзе образували ръководещото ядро на революционното марксическо малцинство на „Месаме-даси”, което става зародиш на революционната социалдемокрация в Грузия.
Сталин много и упорито работи върху себе си. Той изучава „Капитала” на Маркс, „Манифеста на комунистическата партия” и други трудове на Маркс и Енгелс, запознава се с произведенията на Ленин, насочени против народничеството, „легалния марксизъм” и „икономизма”.
Още тогава трудовете на Ленин са направили дълбоко впечатление на Сталин. „Аз на всяка цена трябва да го видя” — казва Сталин, след като прочита труда на Тулин (Ленин) — си спомня един от другарите, които са познавали отблизо Сталин по това време. Кръгът на теоретическите интереси на Сталин е извънредно широк — той изучава философия, политическа икономия, история, естествени науки, чете класиците на художествената литература. Сталин става образован марксист.
През този период Сталин развива интензивна пропагандна дейност в работническите кръжоци, участва в нелегалните работнически събрания, пише позиви, организира стачки. Тази е първата школа на революционна практическа работа, премината от Сталин сред съзнателните пролетарии на Тифлис.
„Аз си спомням — казва Сталин — 1898 година, когато за пръв път получих кръжок от работници на железопътните работилници … Тук, в кръга на тези другари, аз получих тогава първото си бойно революционно кръщение .., моите първи учители бяха тифлиските работници.”
Занятията на марксическите работнически кръжоци в Тифлис се водели според съставена от Сталин програма.
В семинарията, където било организирано строго следене на „подозрителните”, започват да се досещат за нелегалната революционна дейност на Сталин. На 29 май 1899 година го изключват от семинарията за пропаганда на марксизма. Известно време Сталин преживява от преподаване на частни уроци, а след това (през декември 1899 г.) постъпва на работа в Тифлиската физическа обсерватория като изчислител-наблюдател, без да прекратява нито за минута своята революционна дейност.
По това време вече Сталин е един от най-енергичните и видни дейци на тифлиската социалдемократическа организация. „В периода 1898—1900 г. се създаде и оформи ръководната централна социалдемократическа група на тифлиската организация … Тифлиската централна социалдемократическа група проведе огромна революционно-пропагандна и организационна дейност по създаването на нелегална социалдемократическа партийна организация.” Сталин застава начело на тази група. Лениновият „Съюз за освобождение на работническата класа” бил образецът, който неизменно следвали в своята работа тифлиските революционни социалдемократи. Работническото движение в Тифлис под ръководството на революционното малцинство на „Месаме-даси” (Сталин, Кецховели, Цулукидзе) започва през този период да излиза из рамките на старата, чисто пропагандна работа „с изтъкнати единици” измежду работниците. На преден план от живота се налага агитацията сред масите чрез издаване позиви на злободневни теми, чрез набързо свикани събрания и политически демонстрации против царизма.
Новата тактика се посреща „на нож” от опортюнистическото мнозинство на „Месаме-даси”, което клоняло към „икономизма”, избягвало революционните методи, било против „уличната” политическа борба със самодържавието. Сталин и революционното малцинство на „Месаме-даси” водят ожесточена и непримирима борба против опортюнистите за провеждане новата тактика, тактиката на масовата политическа агитация. Те намират гореща подкрепа сред съзнателните тифлиски работници.
За преминаването на тифлиските социалдемократи към новите методи на работа видна роля изиграва Виктор Курнатовски — образован марксист, твърд последовател и близък съратник на Ленин, проводник на Лениновите идеи в Закавказието. След пристигането си в Тифлис през лятото на 1900 г. той завързва тесни връзки със Сталин и с революционното малцинство на „Месаме-даси”, става много близък приятел и съратник на Сталин.
Когато от декември 1900 г. започва да излиза Лениновата „Искра”, Сталин застава изцяло на нейните позиции. Сталин веднага вижда в лицето на Ленин създателя на истинска марксическа партия, вожда и учителя.
„Запознаването ми с революционната дейност на Ленин от края на 90-те години и особено след 1901 г., след издаването на „Искра” — казва Сталин, — ме доведе до убеждението, че в лицето на Ленин ние имаме необикновен човек. В моите очи тогава той не беше обикновен ръководител на партията, той беше фактическият неин създател, защото той единствен разбираше вътрешната същност и неотложните нужди на нашата партия. Когато го сравнявах с останалите ръководители на нашата партия, през всичкото време ми се струваше, че съратниците на Ленин — Плеханов, Мартов, Акселрод и други — стоят с цяла глава по-ниско от Ленин, че в сравнение с тях Ленин не е просто един от ръководителите, а ръководител от висш тип, планински орел, който не познава страх в борбата и смело води партията напред по непознати дотогава пътища на руското революционно движение.”
Сталин се окриля от безграничното убеждение в Лениновия революционен гений и тръгва по пътя на Ленин. Той никога не се отклонява от този път и след смъртта на Ленин смело и уверено продължава неговото дело.
В обстановката на започналата икономическа криза, под влиянието на работническото движение в Русия и в резултат на дейността на социалдемократите в Тифлис през 1900—1901 г. се надига вълна от икономически стачки, които обхващат едно предприятие след друго. През август 1900 г. се разгръща грандиозната стачка на работниците от железопътните работилници и депото. В тази стачка взема активно участие заточеният от Петербург в Кавказ М И Калинин. На 22 април 1901 г. в центъра на Тифлис се организира първомайска демонстрация. Сталин е организатор и ръководител на демонстрацията. Тази демонстрация била оценена от Лениновата „Искра” като исторически-знаменателно събитие за целия Кавказ. Нейното въздействие върху цялото по-нататъшно работническо движение в Кавказ било изключително голямо.
Така през тези години под роководството на революционното малцинство на „Месаме-даси” начело със Сталин е било осъществено преминаването на работническото движение в Грузия от тясната кръжочна пропаганда към масовата политическа агитация. По такъв начин и в Кавказ започва да се провежда на дело съединяването на социализма с работническото движение, също както няколко години по-рано блестящо се е осъществявало от петербургския „Съюз за борба” под ръководството на Ленин.
Разтревожено от разрастването на революционната борба на закавказкия пролетариат, царското правителство засилва репресиите, като се надява по този начин да спре движението. На 21 март 1901 г. полицията прави обиск във физическата обсерватория, където живее и работи Сталин. Обискът и станалото след това известно разпореждане на тайната полиция за арестуване заставят Сталин да премине в нелегалност. От този момент до самата Февруарска революция от 1917 г. той води в нелегални условия изпълнен с напрежение героичен живот на професионален революционер от ленинската школа.
Сатрапите на царя са били безсилни пред нарастващото революционно движение. От септември 1901 г. по инициатива на Сталин и Кецховели започва да излиза „Брдзола” („Борба”) — първият нелегален грузински социалдемократически вестник, последователно провеждащ идеите на Лениновата „Искра”. „Брдзола” е бил най-добрият след „Искра” марксически вестник в Русия.
Уводната статия на първия брой на „Брдзола” (септември 1901 г.) под заглавие „От редакцията” е написана от Сталин. Като определя задачите на вестника, Сталин пише: „Грузинският социалдемократически вестник трябва да дава ясен отговор на всички въпроси, свързани с работническото движение, да разяснява принципиалните въпроси, да разяснява теоретически ролята на работническата класа в борбата ѝ да озарява със светлината на научния социализъм всяко явление, с което се сблъсква работникът.”
Сталин изтъква в уводната статия, че вестникът трябва да възглавява работническото движение, да стои колкото е възможно по-близо до работническата класа, да има възможност постоянно да влияе върху нея, да бъде неин съзнателен и ръководещ център.
В следващия брой на „Брдзола” (ноември—декември) е публикувана важната статия на Сталин „Руската социалдемократическа партия и нейните най-близки задачи”. В тази статия Сталин подчертава необходимостта от съединяване на научния социализъм със стихийното работническо движение, изтъква ръководещата роля на работническата класа в демократическото освободително движение и издига задачата за организиране на самостоятелна политическа партия на пролетариата.
Широки размери взема и издаването на позиви на различните езици в многонационалното Закавказие. „Прекрасно написани прокламации излизаха на руски, грузински и арменски език и обсипваха всички квартали на Тифлис” — пише Лениновата „Искра” за дейността на тифлиските социалдемократи. Най-близкият съратник на Сталин — Ладо Кецховели — създава в Баку комитет с ленинско-искровска насока и организира нелегална печатница. На 11 ноември 1901 г. се е състояла конференция на тифлиската социалдемократическа организация, на която е бил избран Тифлиски комитет на РСДРП. В комитета влязъл Сталин, но в Тифлис той остава много за малко. В края на ноември по нареждане на Тифлиския комитет Сталин заминава за Батум, третия по големина (след Баку и Тифлис) пролетарски център на Кавказ, за създаване на социалдемократическа организация.
В Батум Сталин разгръща трескава революционна дейност, установява връзка с по-будните работници, създава социалдемократически кръжоци, лично ръководи редица кръжоци, урежда нелегална печатница, пише пламенни позиви, печата ги и ги разпространява, ръководи борбата на работниците в заводите на Ротшилд и Манташов, организира революционна пропаганда по селата. Сталин създава в Батум социалдемократическа организация, основава Батумски комитет на РСДРП, ръководи стачките по заводите. На 9 март 1902 г. Сталин организира известната политическа демонстрация на батумските работници, която той е ръководил и начело на която е вървял. Тук Сталин осъществява на дело съединяването на стачката с политическата демонстрация.
Така през този период в решителна и непримирима борба против опортюнизма се оформя и израства ленинско-искровската организация в Закавказието. Неин най-виден организатор и ръководител е Сталин, когото батумските работници още тогава наричат учител на работниците. Ленинско-искровската организация в Закавказието се е изграждала върху здравите основи на пролетарския интернационализъм, като е обединявала в своите редове съзнателните пролетарии от различните националности — грузинци, арменци, азербайджанци и руси. По-късно Ленин неведнаж дава за пример закавказката партийна организация като образец на пролетарски интернационализъм.
Подемът на борбата на работниците в Батум сериозно обезпокоява правителството. Полицейските копои усърдно търсят „подстрекателите”. На 5 април 1902 г. Сталин е арестуван. Но и в затвора (от начало батумския, след това — от 19 април 1903 г. — в известния със своя тежък режим кутаиски, след това пак в батумския) Сталин не скъсва връзките си с революционната работа.
В началото на март 1903 г. става първият конгрес на кавказките с. д. организации, на който се оформя Кавказкият съюз на РСДРП. Сталин, който се намира в затвора, е избран задочно в състава на Кавказкия съюзен комитет на РСДРП. В затвора Сталин узнава от пристигналите от II партиен конгрес другари за много сериозните разногласия между болшевиките и меншевиките. Сталин застава решително на страната на Ленин, на болшевиките.
През есента на 1903 г. Сталин е заточен за три години в Източен Сибир, в Балаганския уезд, Иркутска губерния, в село Новая Уда. На 27 ноември 1903 г. Сталин пристига на мястото на заточението. Там той получава писмо от Ленин.
„За първи път аз се запознах с Ленин през 1903 г. — казва Сталин. — Наистина това запознаване беше не лично, а задочно, чрез кореспондиране, но то остави у мене неизгладимо впечатление, което не ме напусна през цялото време на моята работа в партията. Аз се намирах тогава на заточение в Сибир … Писъмцето на Ленин беше сравнително кратко, но то даваше смела, безстрашна критика на практиката на нашата партия и забележително ясно и сбито изложение на целия план за работа на партията през най-близкия период.”
Сталин не остава за дълго на заточение. Той горещо се стреми по-скоро да излезе на свобода, за да се заеме с реализиране на Лениновия план за изграждане на болшевишка партия. На 5 януари 1904 г. Сталин бяга от заточението. През февруари 1904 г. Сталин е отново в Кавказ, отначало в Батум, а след това в Тифлис.
След бягството си от заточение Й В Сталин развива огромна работа за реализиране на Лениновия план за изграждане на марксистка партия от нов тип, води ожесточена борба с меншевиките и с примиренците към тях. През декември 1904 година той ръководи грандиозната стачка на бакинските работници, която се явява като светкавица в навечерието на великата революционна буря. Същевременно Й В Сталин провежда огромна работа в печата в пълно съответствие с линията на Ленин, организира борбата за III конгрес на партията. Й В Сталин създава вестник „Борба на пролетариата“, орган на Кавказкия съюз на РСДРП. През годините на първата руска революция (1905-1907) Сталин оглавява борбата на закавказките болшевики против меншевиките, есерите и дребнобуржоазните националистически партии, за ленинската стратегия и тактика в революцията. През декември 1905 година Сталин е делегат на закавказките болшевики на I Всеруска болшевишка конференция в Тамерфорс (Финландия). Тук за пръв път се срещат Ленин и Сталин.
В редица статии през 1905 година, по-специално в статиите „Въоръженото въстание и нашата тактика“, „Реакцията се засилва“ и други, Й В Сталин отстоява необходимостта от въоръжено въстание. В тези статии, както и в „Записки на делегата“, написани от Сталин след завръщането му от V (Лондонски) конгрес, се прави майсторска защита на тактическите позиции на болшевизма. През 1906-1907 години излизат в печата статии от Й В Сталин под общо название „Анархизъм или социализъм?“, в която се защитава и развива мирогледът на марксистката партия – диалектическият и историческият материализъм. През годините на реакцията, настъпила след поражението на революцията през 1905-1907 години, Сталин разгръща огромна работа по изграждането и укрепването на нелегалната революционна партия и по подготовката на нов революционен подем. На 25 март 1908 година Сталин е арестуван и след осеммесечен тъмничен затвор е заточен за две години във Вологодска губерния, в Солвичегодск. На 24 юни 1909 година той бяга от заточението и се завръща в Баку на нелегална работа. На 23 март 1910 година Сталин отново е арестуван и след шестмесечен тъмничен затвор е заточен отново в Солвичегодск. На 6 септември 1911 година Й В Сталин нелегално заминава за Петербург; тук той насочва вниманието на партията към борба против ликвидаторите – меншевиките и троцкистите, към сплотяване и укрепване на болшевишките организации.
Дейността на Й В Сталин след това се прекъсва поради арестуването му на 22 април 1912 година. Няколко месеца той се намира в тъмничен затвор, след което е изпратен на заточение в Наримския край за три години. На 1 септември 1912 година Й В Сталин бяга от заточението и отива в Петербург, където редактира „Правда“, ръководи дейността на болшевиките в избирателната кампания за IV Държавна дума,, произнася речи по работнически събрания. През този период между Ленин и Сталин се установява още по-тясна връзка.
През1912-1913 години Й В Сталин написва своя труд „Марксизмът и националният въпрос“. На 23 февруари 1913 година отново е арестуван и заточен за четири години в Туруханския край.
През 1917 година Сталин заедно с Ленин възглавява борбата на болшевиките в новия исторически етап. На Априлската конференция Сталин изнася доклад по националния въпрос. През май 1917 година Сталин е избран за член на учреденото тогава Политбюро на ЦК. Оттогава до края на живота си Й В Сталин неизменно е избиран за член на Политбюро на ЦК.
На 16 октомври 1917 година Централният комитет избира Партиен център за ръководство на въстанието начело със Сталин.
След победата на революцията Й В Сталин влиза в състава на първия Совнарком, възглавяван от Ленин. Новият етап в историята на КПСС, който започва от идването на болшевиките на власт, е свързан с нови, изключително ярки страници от дейността на Сталин. В първия състав на Совнаркома той заема поста народен комисар на националностите, а от 1919 година и поста народен комисар на държавния контрол. Големи са заслугите на Сталин за създаването и изграждането на Съветската армия и за организирането на разгрома на интервентите и вътрешната контрареволюция през време на гражданската война.
През 1922 година Сталин е избран по предложение на Ленин за генерален секретар на Централния комитет на партията и от тогава до смъртта си непрекъснато работи на този пост. Под непосредственото ръководство на Сталин КПСС провежда огромна работа по създаването на националните съветски републики, по обединяването им в една съюзна държава – СССР. След смъртта на Ленин (21 януари 1924 година) ленинското ядро на Централния комитет и цялата партия на болшевиките се сплотяват около Сталин – най-верния и непоколебим продължител делото на Ленин. В ожесточена борба с троцкистите ЦК и Сталин сплотяват партията под знамето на ленинизма. Изключително значение има излязлата през 1924 година книга на Сталин „За основите на ленинизма“ която е майсторско изложение и сериозно теоретическо обоснование на ленинизма.
Начело със Сталин КПСС развива Лениновите идеи за социалистическата индустриализация на страната и колективизацията на селското стопанство, разработва величествена програма за индустриализация на страната и за преминаване на селячеството върху релсите на колективизацията. Сталин и партията отстояват политиката на индустриализация и колективизация в решителна борба с троцкистите и бухаринците, отявлените врагове на ленинизма и на съветския народ.
В идейното възпитание на партийните и държавните кадри огромна роля играе редактираната от Сталин „История на ВКП (б). Кратък курс“, която въоръжава партията с гениално обобщения опит на цялата нейна извънредно богата история. Разделът на тази книга „За диалектическия и историческия материализъм“, написан от него, е истински връх на марксистко-ленинската философска мисъл. Й В Сталин обоснова теорията за възможността от построяване на комунизма в Съветския Съюз и в случай че се запази капиталистическото обкръжение; разви по-нататък учението на Маркс и Ленин за държавата, като създаде цялостно и завършено учение за социалистическата държава.
На 6 май 1941 година Й В Сталин е назначен за председател на Съвета на народните комисари на СССР. Нападението на хитлеристка Германия върху СССР на 22 юни 1941 година прекъсва мирния съзидателен труд на съветския народ. Й В Сталин застава начело на въоръжените сили на СССР, възглавява борбата на съветския народ против фашизма. На 30 юни 1941 година се създава Държавният комитет на отбраната на СССР. За негов председател е назначен Й В Сталин. Комунистическата партия на Съветския Съюз вдъхновява армията и народа, организира и сплотява съветските хора на фронта и в тила, като посочва с най-голяма прозорливост сигурните пътища, водещи към победа. По указанията на Сталин и под ръководството на Комунистическата партия съветските войски осъществяват грандиозната операция по обкръжаването и разгромяването на врага при Сталинград. Сталинград става повратен пункт във войната. Организирани и направлявани от КПСС, съветските армии потеглят на Запад, очиствайки родната земя от врага, освобождавайки народите на Европа от игото на хитлеризма, и забиват знамето на победата над Берлин. След победата над хитлеристка Германия Съветската армия започва настъпление против империалистическа Япония и я принуждава да капитулира.
В многобройните си теоретични трудове Сталин развива и придвижва напред марксизма-ленинизма: философията, политическата икономия, научния комунизъм. Сталин обогатява диалектическия и историческия материализъм с философското обобщение на гигантската историческа практика през първата половина на XX век, с обобщението на великия многогодишен опит на борбата на Комунистическата партия на Съветския Съюз. Сталин развива Лениновите идеи за партията, за вътрешно-партийната демокрация, за ролята и значението на партийните кадри за ръководството на масите, за връзката на партията с народа, за значението на критиката и самокритиката като най-важна движеща сила на развитието на съветското общество, за високата идейност и принципност в борбата против всички прояви на буржоазната идеология.
В класическия труд на Й В Сталин „Марксизмът и въпросите на езикознанието“ са издигнати на нова, висша степен основните положения на теорията на марксизма за закономерния характер на общественото развитие, разработени са всестранно въпросите за обществената база и за надстройката на обществото, за производителните сили и производствените отношения. Развива по-нататък учението на диалектическия и историческия материализъм като теоретическа основа на комунизма.
Огромно значение за марксистко-ленинската теория, за цялата практическа дейност на строителството на комунизма има гениалният труд на Й В Сталин „Икономическите проблеми на социализма в СССР“, излязъл в навечерието на XIX конгрес на КПСС. В този труд всестранно са изследвани законите на общественото производство и разпределението на материалните блага в социалистическото общество, определени са научните основи на развитието на социалистическата икономика, посочени са пътищата на постепенния преход от социализма към комунизма. Неоценим принос в марксистката политическа икономия е формулирането в този труд на основния икономически закон на съвременния капитализъм и на основния икономически закон на социализма.
Й В Сталин оказва голяма помощ за създаването, разширяването и укрепването на могъщия лагер на мира, демокрацията и социализма. Той вдъхновява борците за мир от всички страни да работят с несъкрушима енергия и твърдо убеждение в тържеството на благородните цели на световното движение за мир.
На 5 март 1953 година 21часа и 50 минути, след тежко боледуване Й В Сталин почива от кръвоизлив в мозъка. На траурния митинг при погребението му Г М Маленков в речта си казва: „Другарят Сталин отдаде своя живот на делото за освобождение на работническата класа и на всички трудещи се от гнета и робството на експлоататорите, на делото за избавление на човечеството от изтребителните войни, на делото на борбата за свободен и щастлив живот за трудовия народ на земята.
Другарят Сталин, великият мислител на нашата епоха, творчески разви в новите исторически условия учението на марксизма-ленинизма. Името на Сталин справедливо стои наред с имената на най-великите хора в цялата история на човечеството – Маркс, Енгелс и Ленин.“
