Й В СТАЛИН
(1926) /ОТКЪСИ/
По случай 145 години от рождението на Йосиф Висарионович Сталин – (21 декември 1879 година), редакцията на електронното издание „Комунистическа правда“ публикува превод на откъси от брошурата му „Към въпросите на ленинизма“:
„Брошурата „За основите на ленинизма“ дава добре позната дефиниция на ленинизма, която очевидно е получила гражданство. Тя гласи:
„Ленинизмът е марксизъм в ерата на империализма и пролетарската революция. По-точно: ленинизмът е теорията и тактиката на пролетарската революция изобщо, теорията и тактиката на диктатурата на пролетариата в частност.
Правилно ли е това определение?
Мисля, че е правилно. То е правилно, първо, защото правилно посочва историческите корени на ленинизма, характеризирайки го като марксизъм в ерата на империализма, за разлика от някои критици на Ленин, които неправилно смятат, че ленинизмът е възникнал след империалистическата война. Правилно е, второ, защото правилно отбелязва международния характер на ленинизма, за разлика от социалдемокрацията, която смята ленинизма за приложим само в национални руски условия. Правилно е, трето, защото правилно отбелязва органичната връзка на ленинизма с учението на Маркс, характеризирайки го като марксизъм в епохата на империализма, за разлика от някои критици на ленинизма, които го смятат не за по-нататъшно развитие на марксизма, а само реставрация на марксизма и приложението му в руската действителност.
Всичко това като че ли не изисква специални коментари.
Въпреки това се оказва, че в нашата партия има хора, които смятат за необходимо ленинизма да се дефинира по друг начин. Например Зиновиев смята, че:
„Ленинизмът е марксизъм в епохата на империалистическите войни и световната революция, който директно започна в страна, в която преобладава селячеството.“
Какво могат да означават думите, подчертани от Зиновиев? Какво означава да се въведе в определението на ленинизма изостаналостта на Русия, нейният селски характер?
Това означава трансформиране на ленинизма от международна пролетарска доктрина в продукт на руската идентичност.
Това означава да играем в полза на Бауер и Кауцки, които отричат пригодността на ленинизма за други, по-капиталистически развити страни.
Не ще и дума, че селският въпрос е от първостепенно значение за Русия, че нашата страна е селска страна. Но какво значение може да има този факт за характеризиране на основите на ленинизма? Нима ленинизмът се развива само на почвата на Русия и за Русия, а не на почвата на империализма и не за империалистическите страни като цяло? Дали произведенията на Ленин като „Империализмът като висш стадий на капитализма“, „Държавата и революцията“, „Пролетарската революция и ренегатът Кауцки“, „Детската болест на „левичарството“ в комунизма“ и др., са значими само за Русия, а не за всички империалистически страни? Не е ли ленинизмът обобщение на опита на революционното движение на всички страни? Нима основите на теорията и тактиката на ленинизма не са подходящи и задължителни за пролетарските партии във всички страни? Греши ли Ленин, когато каза, че „болшевизмът е подходящ като модел на тактика за всички“? (виж том XXIII, стр. 386). Греши ли Ленин, когато говори за „международното значение на съветската власт и основите на болшевишката теория и тактика“? (виж том XXV, стр. 171-172).“
☆ ☆ ☆
„Отбелязвайки една от най-важните цели на диктатурата, целта за потискане на експлоататорите, Ленин казва:
„Научната концепция за диктатура не означава нищо повече от власт, която не е ограничена от нищо, не е ограничена от никакви закони, абсолютно не е ограничена от никакви правила и е пряко основана върху насилие“ (виж том XXV, стр. 441).
„Диктатурата означава – вземете това предвид веднъж завинаги, господа, кадети – неограничена власт, основана на сила, а не на закони. По време на гражданска война всяка победоносна сила може да бъде само диктатура” (вж. том XXV, стр. 436).
Но насилието, разбира се, не изчерпва диктатурата на пролетариата, въпреки че без насилие няма диктатура.
„Диктатурата“, казва Ленин, „не означава само насилие, въпреки че е невъзможна без насилие, тя също така означава организация на труда, по-висока от предишната организация“ (виж том XXIV, стр. 305).
„Диктатурата на пролетариата… не е само насилие срещу експлоататорите и дори не е основно насилие. Икономическата основа на това революционно насилие, гаранцията за неговата жизненост и успех е, че пролетариатът представлява и прилага по-висок тип социална организация на труда в сравнение с капитализма. Това е смисълът. Това е изворът на силата и гаранцията за неизбежната пълна победа на комунизма” (вж. том XXIV, стр. 335-336).
„Основната същност на нея (т.е. диктатурата. I. чл.) е организацията и дисциплината на авангарда на трудещите се, неговия авангард, неговият единствен водач, пролетариата. Неговата цел е да създаде социализъм, да премахне разделението на обществото на класи, да направи всички членове на обществото работници, да премахне основата за всякаква експлоатация на човек от човека. Тази цел не може да бъде постигната веднага; тя изисква доста дълъг преходен период от капитализма към социализма – защото преустройството на производството е трудно нещо, така е и защото е необходимо време за фундаментални промени във всички области на живота, и защото огромната сила на навика на дребнобуржоазното и буржоазно управление могат да бъдат преодолени само в дълга упорита борба. Ето защо Маркс говори, че целият период на диктатурата на пролетариата, е период на преход от капитализъм към социализъм” (вж. пак там, стр. 314).”
☆ ☆ ☆
„Лостовете или двигателите са самите масови организации на пролетариата, без чиято помощ прилагането на диктатурата е невъзможно.
Ръководната сила е авангардът на пролетариата, това е неговият авангард, който е главната ръководна сила на диктатурата на пролетариата.
Тези двигатели, лостове и насочваща сила са необходими на пролетариата, защото без тях, в борбата си за победа, той би се оказал в положението на невъоръжена армия срещу организирания и въоръжен капитал. Тези организации са необходими на пролетариата, защото без тях той би претърпял неизбежно поражение в борбата си за сваляне на буржоазията, в борбата си за укрепване на своята власт, в борбата си за изграждане на социализма. Системната помощ на тези организации и ръководната сила на авангарда са необходими, защото без тези условия е невъзможна дълготрайна и трайна диктатура на пролетариата.
Що за организации са това?
Това са, на първо място, профсъюзите на работниците, с техните разклонения в центъра и по места под формата на редица производствени, културни, образователни и други организации. Те обединяват работници от всички професии. Това е безпартийна организация. Профсъюзите могат да се нарекат универсалната организация на нашата управляваща работническа класа. Те са школа на комунизма. Те избират измежду себе си най-добрите хора за ръководна работа във всички области на управление. Те осигуряват връзката между напредналите и изостаналите в работническата класа. Те свързват работническите маси с авангарда на работническата класа.
Това са, второ, Съветите с техните многобройни разклонения в центъра и на местно ниво под формата на административни, икономически, военни, културни и други държавни организации, плюс безброй масови сдружения на работниците около тези организации и ги свързват с населението. Съветите са масова организация на всички трудещи се в града и селото. Това е безпартийна организация. Съветите са пряк израз на диктатурата на пролетариата. Всички мерки за укрепване на диктатурата и изграждането на социализма се осъществяват чрез Съветите. Чрез Съветите държавното ръководство на селячеството се осъществява от пролетариата. Съветите обединяват милионите трудещи се с авангарда на пролетариата.
Това, трето, е сътрудничество от всякакъв вид с всичките му разклонения. Това е масова организация на работниците, непартийна организация, обединяваща ги преди всичко като потребители, а след време и като производители (селскостопанска кооперация). Той придобива особено значение след укрепването на диктатурата на пролетариата, през периода на широко строителство. Той улеснява връзката между авангарда на пролетариата и масите на селяните и създава възможност за включване на последните в руслото на социалистическото строителство.
Четвърто, това е младежкия съюз. Това е масова организация на работническата и селската младеж, непартийна организация, но близка на партията. Нейната задача е да помага на партията да възпитава подрастващото поколение в духа на социализма. Тя осигурява млади резерви за всички други масови организации на пролетариата във всички клонове на управлението. Съюзът на младежта придобива особено значение след укрепването на диктатурата на пролетариата, в периода на широка културно-просветна работа на пролетариата.
Това е най-накрая партията на пролетариата, нейният авангард. Нейната сила е в това, че тя поглъща всички най-добри хора на пролетариата от всичките си масови организации. Целта ѝ е да обедини работата на всички без изключение масови организации на пролетариата и да насочи действията им към една цел — целта за освобождение на пролетариата. И крайно необходимо е да ги обединим и насочим към една цел, защото без това е невъзможно единството на борбата на пролетариата, защото без това е невъзможно да се ръководят пролетарските маси в тяхната борба за власт, в тяхната борба за изграждане на социализма. Но само авангардът на пролетариата, неговата партия, е в състояние да обедини и ръководи работата на масовите организации на пролетариата. Само партията на пролетариата, само партията на комунистите е в състояние да изпълни тази роля на главен водач в системата на диктатурата на пролетариата.
☆ ☆ ☆
„Без партията като основна ръководна сила е невъзможна всяка дългосрочна и трайна диктатура на пролетариата.“
☆ ☆ ☆
„Диктатурата на пролетариата, продължава Ленин, е упорита борба, кървава и безкръвна, насилствена и мирна, военна и икономическа, педагогическа и административна, срещу силите и традициите на старото общество. Силата на навика на милиони и десетки милиони е най-ужасната сила. Без партия, която е желязна и опитна в борбата, без партия, която се ползва с доверието на всичко честно в дадена класа, без партия, която знае как да следи настроението на масите и да им влияе, не е възможно успешно да се води такава борба” (виж том XXV, стр. 190) “
☆ ☆ ☆
„Диктатурата на пролетариата не може да се противопостави на ръководството („диктатурата“) на партията. Невъзможно е, тъй като ръководството на партията е основното в диктатурата на пролетариата, ако имате с оглед на донякъде стабилна и пълна диктатура, а не като например Парижката комуна, която представляваше диктатура, която не беше пълна и нетрайна. Това е невъзможно, тъй като диктатурата на пролетариата и ръководството на партията лежат, така да се каже, на една линия на работа, действат в една и съща посока.
„Само въпросът – казва Ленин – дали е диктатурата на партията или диктатурата на класата? Диктатурата на (партията) на водачите или диктатурата на (партията) на масите?“ Това е свидетелство за най-невероятното и безнадеждно объркване на мисълта… Всеки знае, че масите са разделени на класи… че класите обикновено се ръководят и в повечето случаи, поне в съвременните цивилизовани страни, от политически партии; като общо правило се контролират от повече или по-малко стабилни групи от най-авторитетните, влиятелни, опитни лица, наречени лидери, избрани на най-отговорни позиции… Да се съгласим… да се противопоставим на диктатурата на масите като цяло на диктатурата на лидерите е нелеп абсурд и глупост” (вж. том XXV, стр. 187 и 188)”.
☆ ☆ ☆
„…Или диктатурата (т.е. желязната сила) на собствениците на земя и капиталистите, или диктатурата на работническата класа“ (виж том XXIV, стр. 436).“
☆ ☆ ☆
„…Какво е нашата страна на „строящия се социализъм“, ако не базата на световната революция? Но може ли тя да бъде истинската основа на световната революция, ако не е в състояние да изгради социалистическо общество? Може ли тя да остане най-големият притегателен център за работниците от всички страни, какъвто несъмнено е сега, ако не успее да постигне победа над капиталистическите елементи в нашата икономика, победа на социалистическото строителство? Не мисля, че може. Но не следва ли от това, че неверието в победата на социалистическото строителство, проповядването на това неверие води до развенчаването на страната ни като основа на световната революция, а развенчаването на страната ни води до отслабване на света на революционното движение? Как господата изплашиха работниците от нас? Социалдемократите? С проповедта им, че „нищо няма да се получи за руснаците“. Как сега бием социалдемократите, привличайки цели вериги от работнически делегации и по този начин укрепвайки позициите на комунизма в целия свят? Чрез нашите успехи в изграждането на социализма“.
Превод от сайта на ВКПБ – Милчо Александров
