От редакцията. Публикуваме текста на доклада на съпредседателя на Социалистическото движение на Казахстан Дмитрий Бурмински на онлайн конференцията „Работническо движение, антиколониална борба на народите и Октомврийската социалистическа революция“, проведена на 7 ноември 2023 г. Смятаме, че тази и подобни публикации ще помогнат на някои да си спомнят това, което е чел преди години, и в същото време дори онези другари, които, както се казва, „не се занимават с политика“, могат да разберат по-добре социално-политическата ситуация в държавата.
Въведение
Изминаха 107 (сега 108 – бел. ред.) години, повече от век, от публикуването на книгата на Владимир Ленин „Империализмът като висш стадий на капитализма“. Въпреки това, тази книга, или както самият автор я нарече „популярен очерк“, е все още актуална и в 21 век.
Капитализмът на 21 век, по отношение на капитализма от началото на 20 век, претърпя някои трансформации. Но въпреки всички усилия на буржоазните икономисти, той не се е променил към по-добро. Не стана капитализъм с човешко лице; не се превърна в социално ориентиран капитализъм; той не е променил своята същност, а само е станал по-сложен. Неговата същност, която се състои в изстискване на принадената стойност от работниците, не се е променила, единствената разлика е, че експлоатацията е станала още по-дълбока, отколкото в началото на 20 век. Откакто сложният капитализъм, за разлика от формата си преди век, започна да изпомпва излишната стойност не само в производството, но и в банковия сектор (чрез заеми) и в развлекателния сектор (създаване на пазар от безкрайни телевизионни сериали), той стана не само глобална, но и тотална, подчиняваща почти всички сфери на човешкия живот.
Ленин, описвайки развитието на новия етап на капитализма, го нарича империализъм. Днес този термин понякога се заменя с термините „капитализъм за наблюдение“ или „цифров концентрационен лагер“. Ленин обаче е този, който полага основите и идентифицира империалистическия етап като нова форма в развитието на капиталистическата формация, като едновременно дава описанието му и посочва рамката за неговото развитие за десетилетия напред.
За да разберете съвременния сложен модел на капитализма, първо трябва да разберете условията, при които той „започна“. Тези първоначални условия са описани от Ленин в неговия труд „Империализмът като висш стадий на капитализма“.
Тази работа на Ленин е пример за това как да се свържат политическите събития, протичащи в обществото, с процесите на промяна в икономиката на това общество. Ленин показа, че радикалната промяна в икономическия живот на обществото под формата на преход от свободен пазар и конкуренция към монопол води до сериозни промени в политическата структура на това общество. Ленин показа с научна прецизност, че в началото на 20 век се заражда нов тип империя, властта в която принадлежи не на жреческия елит, военната каста или поземлената аристокрация, а на капиталистическата олигархия, основана върху властта на монополите.
Малко по-късно, около 1,5 години след публикуването на произведението си Ленин допълва, конкретизира идеите си и показва как капиталистическата олигархия се слива с държавата, олигархията и държавата взаимно се прегръщат, поставят се взаимно в своя услуга и заедно водят империалистически войни за преразпределение на света. Възниква държавно-монополният капитализъм, в който Ленин вижда пълна материална подготовка за прехода към социализма.
„Държавно-монополистичният капитализъм е най-пълната материална подготовка за социализма, той е неговият праг, това е онова стъпало от историческата стълба, между което и стъпалото, наречено социализъм, няма междинни стъпала.“
Но самият държавно-монополистичен капитализъм никога не се трансформира в социализъм. За да се премине към новата икономическа формация, т. е. към социализма, е необходима пролетарска революция, която да помете старите производствени отношения и да създаде нови.
За да стигне до този извод, Ленин разглежда най-новите тенденции в развитието на капитализма за времето си. Започва да изучава икономическа литература в продължение на 30 години (1880 – 1910).
Изучавайки икономическата статистика, Ленин стига до извода, че „класическият капитализъм на свободната конкуренция” започва да се развива в монополистичен капитализъм. Свободната конкуренция неизбежно води до създаване на монополи, поради разоряването на повечето играчи на свободния пазар.
Дори класическият капитализъм е притиснат в националните си граници, тъй като стремежът към печалба неизбежно се натъква на ограничено търсене в страната.
Освен това монополистичният капитализъм претъпква със стоки вътрешния пазар, тъй като мащабът на свръхнатрупването на капитал се увеличава рязко и това води до относително ниска и постоянно падаща рентабилност на капитала. Капиталът започва да излиза извън националните си граници и отива в онези страни, където е възможно да се получи по-висока норма на печалба. Но когато отива в другите страни, той среща съпротивата и конкуренцията с националните капитали, които не са щастливи да видят непознат на своите пазари.
Известно време те се конкурират мирно помежду си. Този „мир“ се осигурява чрез споразумения между различни монополни съюзи. Но противоречията, породени от непрекъснато нарастващото свръхнатрупване на капитал, стават толкова остри, че международните обединения на монополите вече не могат да се споразумеят за разделянето на пазарите за продажби, контрола върху източниците на суровини и областите на инвестиране на капитал. Тогава монополистичните съюзи в битката „за място под слънцето” започват да въвличат своите национални държави, за да решат натрупаните си проблеми. Първо използват техните дипломатически, а след това и военни ресурси. Появява се нов вид империя. И след това следват империалистическите войни.
Ленин пише точно за това време, за империализма, който навлиза във фазата на пролетарските революции.
Нека си припомним накратко ключовите моменти от труда на Ленин „Империализмът…“. Това изследване се състои от 10 глави, които формулират пет основни характеристики на империализма.
Задачата на Ленин е ясно да демонстрира, въз основа на статистически данни, че през последното десетилетие на 19 век и първите десетилетия на 20 век класическият капитализъм на свободната конкуренция се е развил в монополистичен капитализъм. Той показа как с промените в икономическата структура на обществото идват промени в неговата политическа структура. Доминирането на монополите довежда до засилване на агресивността на държавите, които попадат под техен контрол. Засилването на външната икономическа, политическа и военна експанзия на капитала Ленин определя като империализъм. Авторът също така идентифицира основните характеристики на новото явление:
– Концентрацията на производството и капитала води до образуване на монополи.
– Сливането на индустриалния и банковия капитал, появата на финансов капитал и финансова олигархия.
– Износът на капитал става доминиращ фактор спрямо износа на стоки.
– Формиране на международни монополистични капиталистически съюзи, които започват да разделят света.
– Завършване на териториалното разделение на земите и пазарите между най-големите капиталистически държави. При липса на нови земи и пазари започва тяхното преразпределение, което води до световни войни.
Целта на това изследване е да се анализират признаците на империализма, идентифицирани от Ленин в „Империализмът като висш и последен стадий на капитализма“, като се вземат предвид други негови, по-късни произведения.
При изследването е необходимо да се разгледат и въпроси като: първо, дали тази характеристика се е запазила днес, в 21 век. Второ, ако тази особеност се е запазила, тогава какви качествени и количествени промени са настъпили в империализма през 100-те години, изминали от публикуването на труда на Ленин.
Следва –превод от в-к „МЫСЛЬ“ – Милчо Александров
