ОТНОСНО ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ICOR ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ

МИЛЧО АЛЕКСАНДРОВ

   Предлага се определението за Тръмп да е фашист. Само че, не всеки който по някакъв начин е обвързан или е част от международния финансов капитал е фашист. Да, той може да се превърне в такъв, но за съжаление на авторите на резолюцията на ICOR той все още не е покрил изискванията на определението за фашист и по тази причина не би трябвало, ако сме обективни, да се съгласим до този момент, че той е фашист. Аз, например, изобщо нямам намерение да ставам арбитър на между империалистическите закачки, но това не дава право нито на мен нито на моите другари да изпадат в крайности и по този начин да се мятат в мрежата на троцкистите – преди и сега. Иначе трябва да признаем Рузвелт който е бил представител на част от щатския финансов капитал за фашист.

  По нататък четем: „ Така Съединените щати, империалистическата суперсила и главният войнолюбец в света, ще бъдат ръководени от президент с откровено фашистка програма. Това увеличава опасността от американския империализъм, който винаги е започвал и водил войни и е унищожавал хора и природа, независимо дали е под ръководството на демократи или републиканци…Неговата програма: Ускоряване на глобална екологична катастрофа чрез отмяна на малкото постижения на екологичната политика, за които беше възможно да се борим; ускорено насърчаване на изкопаемите горива – нефт и газ.“ … „ Ситуацията сред работническата класа, сред широките маси, е крайно поляризирана, което също представлява заплаха за възхода на класовата борба“. . Програмата му включва още: затворени граници; забрана на женските аборти; атака срещу вече напълно неадекватни социални системи; дискриминация срещу LBGTQ хора и т.н. И така нататък…

  Що се отнася до САЩ, че те са империалистическа суперсила и главния войнолюбец в света можем да попитаме – а могат ли те да бъдат други, и ако не могат защо? Тук не са необходими елементарни констатации, които може да ги направи и лелката в магазина,  а е необходим сериозен марксистко-ленински анализ, който е даден отдавна.

  Лично аз, който съм живял в условията на социализма, когато се насърчаваше енергетиката върху базата на насърчаването откриването и използването на изкопаемите горива, вносът и добивът на нефт и газ, да се съглася с мнението
на авторите на резолюцията, че след като това се предлага от Тръмп то непременно е вредно, не мога да се съглася. На никой от т.н. екозащитници не му хрумва, че проблемът не е във въглеродния двуокис а в безогледното изсичане на горите, които го преобразуват в кислород. Не ограничаване на енергетиката, а залесяване трябва, изграждане на мощни лесокомплекси и при това те да са непременно държавни, подвластни на хората. Що се отнася до поляризацията сред работническата класа – това е нещо нормално в капиталистическото общество, независимо от неговия стадий, това означава, че ние не сме си свършили главната задача – организирането ѝ в основен субект на политическата борба, борба за нейната власт! При социализма всяко нарушаване на границите се наказваше строго. Защо ние трябва да отклоняваме работниците да се борят за правата си в собствената страна?  Защо да ги насърчаваме в перспективата да стават роби в чужди държави? Аз смятам, че абортите в стадий на оформено дете е престъпление от най-строг характер – това е детеубийство. Това, както и пропагандата на LGBT смятам за малтусианстка политика, която е насочена за намаляването на човешкия род.

  По-нататък стигаме до абсурдната теза, че да се отказва военната помощ за Украйна е нещо много лошо. Така, така… да си дойдем на думата. Значи да се подкрепя нацисткото правителство в Украйна е правилно, а да му пречиш да осъществи своите фашистки намерения е неправилно. Аз смятам  че другарите от ICOR е време да си изяснят категориите, понятията и термините с които си служат в политическия живот, да определят правилно позицията си по съществените борби на пролетариата в съгласие с нашата наука, защото поне в моите представи те ми изглеждат елементарни и поразени от империалистическата либерална и либертарианска пропаганда.

  Разбира се в момент на тежки капиталистически кризи, фашизмът като същност, независимо от неговата форма е неизбежен. Големият въпрос пред всеки работник на планетата е: ще позволим ли това?