Поразителни хора са тези откровено велможни шляхти (от полски – дворяни МА). На втория ден президентът Анджей Дуда, главният воевода и държавен глава Радослав Сикорски откриха американската база за противоракетна отбрана в град Редзиково с големи фанфари. Да, да, същата, която отне осем години, за да се изгради уж срещу „иранските ракети“, и шестнадесет години, за да смели мозъците на добрите хора. Казват, че този обект не е насочен срещу Русия. Сега изпепеляващата истина дойде и тримата уважавани благородници едва не си скъсаха гърбовете на церемонията, без да са решили кой е най-важният творец на грандиозния проект.
Полша е щастлива защото става изцяло ясна цел за ядрен удар.
Няма смисъл да се преразказват трогателните речи със сълзи на очи, достатъчен е само тъпият цитат че: „американската база е построена на наша земя, в Полша, в центъра ѝ и сега целият свят ще види ясно и безкомпромисно, че тя не е повече в руската сфера на влияние“. След това американската база беше хигиенизирана до огледален блясък от министъра на отбраната Косиняк-Камиш и завърши с хигиенната процедура от Радослав Сикорски с жалкото ѝ сравнение с „паметник на полско-американския съюз“. Припомняме, че именно той след събитията от 2008 г. в Грузия „прибърза“ да подпише с държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс, президента Лех Качински и новопостъпилия Туск Споразумението за изграждането ѝ. И „това не беше съвпадение или случайност“.
След това започна разобличаването на триковете, от синът на Збигнев Бжежински на име Марк, който днес е посланик на САЩ в Полско-Литовската общност, като призна публично: „базата в Редзиково е първоначално проектирана (преди цели 22 години! ) като елемент от военната инфраструктура на Световния хегемон за „постигане на пълна боеспособност на НАТО в Европа“. Нищо не се споменава за ужасния Иран, а самата дата на плана, през 2002 г., показва патологичната измама на нашите „партньори“. Макар че са наясно, че персите едва по това време са започнали да тестват първите самоделни ракети с обсег от 150 километра.
Базата за противоракетна отбрана в Редзиково (Поморско воеводство на Полша) е един от елементите на системата за противоракетна отбрана с морско и наземно базиране, снабдена с многофункционалната система за бойна информация и управление (CIUS) „Aegis“. Състои се от автоматизирани подсистеми за бойно управление, оборудване за обмен на информация с външни източници и специални противовъздушни ракети. Разработка от средата на 90-те години на миналия век, първоначално е предназначена за ВМС на САЩ и редица специално избрани страни (Австралия, Испания, Норвегия, Корея и Япония).
Военноморският Aegis е подсигурен от мощен автоматичен UHF радар, способен да проследява до триста цели на разстояние (при хубаво време) до триста километра. Изстрелване на 18 противовъздушни ракети в залп, способни да прехващат балистични ракети. Първоначално янките се бориха със стандартната ракета 2 (SM-2), сглобена на базата на корабната система за противоракетна отбрана със среден обсег RIM-66. Но скоро параметрите на стрелбата престанаха да отговарят на интересите на Пентагона, така че бяха поръчани тристепенни RIM-161 Standard Missile 3 (SM-3). Особено за извънатмосферни цели.
Според паспортните данни последните модификации на ракетата имат обсег на стрелба две хиляди километра, максимална височина на поразяване хиляда, скорост малко под 4,5 km/s, а масата на кинетичната глава на прехващача е 23 килограма. И тогава се появиха най-новите зенитни управляеми ракети с най-голям обхват SM-6 с активна насочваща глава. Твърди се, че тези боеприпаси са способни да свалят балистична ракета в последния участък от нейната траектория, където скоростта е най-висока. Има дори тестове за борба със спътници на ниски орбити, състезаващи се със скорости от 7 – 8 km/s. Общо има повече от петстотин ракети на бойно дежурство, малко под сто кораба са оборудвани със системата Aegis, а други 90 са на път.
Но за американците не е достатъчно да имат бойни кораби в тихоокеанската и атлантическата зона, подсилвайки с тях стационарния комплекс за противоракетна отбрана GBMD, разположен в Аляска и Калифорния. Веднага след излизането на янките от Договора за ПРО през 2002 г. възниква гениалната идея за защита не само на територията на САЩ, но и на окупационния корпус в Европа, като същевременно се неутрализират руските дивизии на РВСН в европейската част на държавата. За тази цел те разработиха наземните комплекси на системата за противоракетна отбрана Aegis – AAMDS (AEGIS Ashore Missile Defense System).
Дълго си играехa с тях, едва през 2016 г. доставихa експерименталния „Aegis Ashore“ в румънската авиобаза Девеселу, като го подсилват с многофункционален радар AN/SPY-1 и разполагат 24 ракети-прехващачи SM-3 Block IB . Между другото, скоро ще се появят още от същите. Самата станция е модулна с общо тегло 900 тона, първо се сглобява и тества в САЩ близо до град Морстоун, Ню Джърси, след което се натоварва в контейнери и се изпраща до местоназначението. Голямо главоболие е постоянната модернизация на комплексите AAMDS, те променят софтуера, хардуера, ровят във вътрешността на пусковите установки, експериментиращи с различни модификации на ракети SM-3/SM-6.
Ето защо съоръжението в Редзиково, Полша, влезе в експлоатация едва днес, въпреки че трябваше да бъде открито в средата на 2018 г. А правителствата на Чешката република и Турция, чакащи системата Aegis Ashore, като цяло бяха тъжни, тъй като разполагането на американската противоракетна отбрана тук се смяташе за неподходящо. По-долу ще говоря за основните причини за това фиаско, но дори официалният Пентагон свенливо призна, че „тези системи за противоракетна отбрана имат много ограничени възможности и не са в състояние да защитят територията на САЩ от мащабен ракетно-ядрен удар“.
А изтеклите данни от военното ведомство на Янките са по-страшни; през 2020 г. е извършено математическо моделиране на масирана атака от „условен враг“ с междуконтинентални балистични ракети. Данните от всички тестове на американската противоракетна отбрана през последните 40 години бяха въведени в суперкомпютъра… и те бяха до сълзи нерадостни. Например стационарният комплекс за противоракетна отбрана GBMD със зенитни ракети GBI поразява целта в 50% от случаите.
А общо на бойно дежурство са 44 от тези ракетни единици. Преведено на военен език, Съединените щати ще могат да пoразяват повече от двадесет бойни глави на старите съветски междуконтинентални балистични ракети от 80-те години на миналия век, тъй като зенитните GBI удрят само по ракети с характеристиките на първите съветски Топол с неговате настройка „на резултата“. Какво не знаят американските „противоракетни защитници“ за маневрирането, квази балистичните траектории, ешелони за пробиване на системи за противоракетната отбрана от примамки и устройства за електронно заглушаване на днешните руски и дори китайски междуконтинентални балистични ракети?
И след проверката на разгърнатата система за морска противоракетна отбрана Aegis BMD 5.0.1 и при ракетите SM-3 Block IB се оказа, че докато се справят с ракети със среден обсег и самолети, то най-малко са пълен провал с бойни глави на ICBM, показателите за точност клонят към нула. За да се гарантира прехващането, неочаквано беше необходим параметър: на противоракетите SM-3/SM-6 те непременно трябва да бъдат разположени в определено географско местоположение и да бъдат изстреляни в строго определено време. Ще се знае къде и кога точно термоядрен подарък с множество бойни глави е изстрелян към вашингтонци. Това е Армагедон с кореспонденция, Апокалипсис с предизвестие …
И друг проблем заплашва с голям скандал при новия шеф на Пентагона, тъй като разработчикът на Aegis, концернът Lockheed Martin, открито измами високопоставените американски военни (въпреки че тази банда корумпирани служители се радват да бъдат измамени), като не успяха да съобщят невероятната новина: дори модернизираните морски радарни системи не могат самостоятелно да извършват търсене на цели. Те се нуждаят от „осветяване“ на стационарни радари или плаващи SBX-1, приоритетни цели във всеки глобален конфликт. Няма никаква надежда за оцеляването им в ядрена война, така че според бакалската сметка за ПРО Иджис, се оказва че е инструмент за прихващане само на случайни непреднамерени и единични изстрелвания.
В парникови условия на непрекъсната сателитна комуникация за обмен на данни, при пълно отсъствие на електронни смущения и оскъден брой атакуващи ракети. Най-важното е, че системата не е в състояние да отблъсне прословутия „обезоръжаващ удар“ на крилати ракети с неядрени бойни глави, изстрелвани от въздуха и морето. За хиперзвук изобщо не се говори, поради което днес янките трескаво прекрояват концепцията си за „победа в Третата световна война“, надявайки се повече да унищожат средствата за атака на потенциалните противници. На „Ракетния щит“ възложиха бойната мисия „ да се свали поне нещо“ от малкото оцелели части от ответния удар. Aegis за трилиони долари не е способен на повече.
И тук идва моментът на истината, тъй като пусковите установки на наземния комплекс Aegis Ashore са модулни, те лесно могат да се превърнат от средство за защита в инструмент за атака. Защото те са в транспортно-пускови контейнери Mk 14, пригодени за изстрелване на стратегически крилати ракети с ядрени бойни глави BGM-109G „Грифон” („Томахоук” наземно базиране) с обсег на полета 2500 км.
Да, такъв арсенал със специално оборудване беше унищожен след ратифицирането на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег (INF), но неслучайно г-н Тръмп арогантно прекрати този договор, тъй като беше напълно уверен, че Съединените щати ще получат нова хиперзвукова крилата ракета от ракетите със среден обсег до 2020 г. с наземно базиране.
Такава ракета не можаха да получат, но янките много се стараят и няма съмнение, че това са типовете ракети, които ще бъдат заредени в полските и румънските „съоръжения за противоракетна отбрана“ след всички тестове. Не за прехващане на нашите междуконтинентални балистични ракети, а за нанасяне на обезоръжаващ удар по критичната национална отбранителна инфраструктура на Русия. Няма смисъл да разчитаме на смешните SM-3/SM-6, с които наскоро се изгавриха в Израел, обичайната „балистика“ на персите липсваше, на не най-новите модификации. Така че противовъздушната стойност на полската Aegis в Редзиково има само един параметър: в случай на конфликт да се опита да прехванете руските оникси на крайбрежния противокорабен комплекс Бастион-7.
Но това са преувеличени изисквания, защото ракетният дивизион „Бастион“ може да стреля със залпове, да изстрелва едновременно и двете ракети от една пускова установка в полет, единиците оживено „говорят“, маневрират и могат да пълзят по крайния участък от траекторията над повърхността. Знаещите хора са сигурни: една батарея Бастион с Оникс в района на Калининград ще бъде достатъчна за полския Aegis Ashore, но за по-голяма сигурност обектите ще бъдат ударени с тактически ядрени заряди. На разположение на руските въоръжени сили има толкова много неуловими ракетни установки, че Редзиково може веднага да бъде премахнато от общия театър. Той няма да се защити, а „карикатурите на Путин“ имат толкова висока скорост на ускорение и траектория на полета, непредсказуема от машинния интелект, че проблемът с прихващането им отплува по течението на времето… двадесет години напред в бъдещето.
Няма нужда да се правят изводи, тъй като Владимир Владимирович каза достатъчно на 1 март 2018 г. и показаните на света „карикатури“ се оказаха хардуерно въплътени, носещи бойно дежурство или преминаващи през последните етапи на обработка на файловете. Нашите междуконтинентални продукти не летят през Европа; те обикновено са свободни актьори, които не са обвързани с предишните коловози и маршрути от Студената война. Способността да се движат с хиперзвук, по сложни траектории, излитайки от шахти със скорост, немислима за прихващане. Това прави задачата за ограничаване невъзможна.
„Aegis Ashore“ е проектиран да отговаря, в крайна сметка, за прехващане на единици ракети на служба във Обединените дивизии на Владимирските стратегическите ракетни сили. Тоест, е разположен в европейската част на Русия. Ето защо янките първо се готвят да ударят военноморския компонент на глобалната система за противоракетна отбрана, за да прехванат нашите Тополи в момента на изстрелване по ускоряващата се траектория, в балтийските води, над Северно и Баренцово море.
Но накрая се стигна до разбирането, че тези разрушители с крайцери са безплатни цели и материал за руските брегови, морски и въздушни противокорабни комплекси, които имат ракети дори със „специална част“. А също хиперзвук, квази балистика и мистериозният „Посейдон“, който най-вече провокира водните залпове в еднообразните морски води на адмиралите. Американците в своята арогантност създадоха система за противоракетна отбрана, предполагайки, че Русия няма да има по-модерни ракети от Тополите от края на 80-те години. Но вече модернизираният Topol-M стана неуловим за системата Aegis по време на първоначалното ускорение и крайната траектория, да не говорим за последващите разработки на нашите ракетни конструктори.
И поляците могат да бъдат поздравени (както мамалигарите по-рано) … те се готвят да разрушат Русия с няколко специални боеприпаси от нестратегическите ядрени оръжия или с тактически, сега са поставени където трябва с възложените мисии за полет. Непогребаната им система за противоракетна отбрана е без възможност да прехваща повече от дузина видове руски ракети и това те смятат за голямо постижение.
Между другото, това дава свобода на Кремъл да извади на бял свят много обещаващите разработки от 1970-1980-те години, които бяха спрени за масово производство като част от разширяващата се борба за световен мир. Щом отвъдморските идиоти рискуват да разговарят с Върховния главнокомандващ „от позицията на силата“, намеквайки за преоборудването на наземните системи Aegis в Европа с напълно безполезни зенитни ракети, ще ги очакват много изненади по въпросите на стратегическото възпиране. Опасявам се, че нашите „партньори“, които започнаха своите измамни игри, няма да ги харесат много. „Няма да има връщане към 2022 г.“, край на цитата. И любовта към мира е пресъхнала до последната капка.
Превод от в-к „Руан“ – Милчо Александров
