НЕ СТАНАХ РАБ БОЖИ
Жега. Небето над Джамбазито сипеше огън над тухларната. Аз месех жълтеникавата кал със запретнати до колене крачоли и м се струваше, че мога да пресуша цял кладенец. Толкова бях жаден. Петко надзирателят си нямаше друга работа и току подвикваше: – По-живо, по-живо! На халос ядете хляба на чорбаджията… Мръсник! Гащи няма на задника си, […]
