Сергей Румянцев преживява възхода на земеделското движение, но вижда и неговите най-тежки дни.
В навечерието на 9 юни той е гост на Стамболийски във вилата му в село Славовица. На 8 юни се разделя с него и заминава за Горна Оряховица на сватба. На другия ден рано сутринта се връща в София, където е арестуван още на гарата и е отведен в „Обществената безопасност“. Разбира какво е станало – именно той предупреждава Стамболийски със стиховете:
Всеки нови ден те
мамят твоите близки.
Пази се, президенте,
пази се Стамболийски!
Поетът вижда навреме надигащата се опасност, която идва не само от неговите врагове, но и от близки хора, с които се е обградил Стамболийски.
В „Обществената“ Румянцев намира много от своите приятели – цвета на земеделското движение, най – храбрите, най-боеспособните. Много от тях изчезват пред очите му и не се връщат вече. Една вечер и той самият е качен на камионетка и изведен извън града. Но в този, който го придружава, за да го убие, той познава свой съученик. Открива му се и онзи го пуска. По-късно Сергей Румянцев е заловен в Съюзния дом и е интерниран в родното си село. Там неговите другари и приятели го обкръжават с внимание и са готови да го укрият и запазят, но режимът, на който е подложен, и всекидневното разписване в общината го гнетят страшно. Той се връща в София, извикан от Петко Д Петков – негов приятел от посещението му в Париж, сега заместник на Стамболийски.
Годините 1923/1924 за Сергей Румянцев са години на глад и мизерия. След убийството на Петко Д Петков начело на земеделската борба застават Димитър Грънчаров и Николай Петрини. На преден план излиза съюзът между работниците и селяните. Единният фронт се стреми да обедини всички налични сили за борба срещу кървавото, фашистко правителство на Цанков. В тази борба Сергей Румянцев е деен участник. Той е любимец на Грънчаров, който го заклева в конспиративната борба. Както говори другарят му Йордан Керезов, Сергей „пишеше стихове и плачеше без сълзи за Стамбол Войвода, за Петко, за хилядите загинали за земеделска правда мъченици. Същевременно пренася оръжие за революцията и за святото дело на борбата“. Сергей Румянцев става прицел за полицията. Търсят го под дърво и камък. „Един ден – продължава Керезов – ние сме в едно малко кафене на бул. „Дондуков“, където често си пиехме кафето и ниско си шепнехме за новите задачи. Изведнъж нахълтаха тайни и формени полицаи. Единият от тях се приближи до нашата маса и със строг тон запита Сергея:
– Вие ли сте Сергей Румянцев?
– Не! – отговори спокойно Сергей и подаде личната си карта. Тя беше с истинското му име Димитър Диловски. Но полицаите не знаеха тази подробност и след като се убедиха, че това не е Сергей Румянцев – си заминаха.“
По това време поетът буквално гладува. Негови приятели, по настояването на Грънчаров, се заемат да съберат стиховете му и да ги издадат. Тази книга излиза през 1924 година като номер на библиотека „Народна защита“. Но какво спечелва Сергей от нея? Още с отпечатването и броширането на „Селски бодли“ книгата е конфискувана и авторът ѝ със свито сърце от мъка гледа как полицията хвърля пакетите в камионетката.
В началото на 1925 година Румянцев, гонен и преследван от полицията, написва своите „Конспиративни песни“ – по Яворовите „Хайдушки песни“, от които за съжаление е останала само една – тя ярко изразява състоянието му.
Сергей Румянцев е в нелегалност. Неговото убежище е преди всичко родното му село Блъсничево, където най-преданите му хора. Укрива се и в Плевен, София, Стара Загора. Приятелите и близките му го предупреждават да се пази и той решава да бяга – имало канал за Сърбия. Но вместо за Сърбия отива заедно с другаря си – смелият журналист Григор Кузманов, към Стара Загора, като се отказва да емигрира. В това време избухва атентатът в „Св. Неделя“. Полицията се настървява още повече. Тъкмо проучват възможността за заминаване на турската граница, арестуват ги у дома на Кузманов. Откарват ги в Софийската „Обществена безопасност“ и оттук следите на Сергей Румянцев се загубват…
Сергей Румянцев загива твърде млад, едва тридесет годишен. Но неговото име, наред с имената на Христо Ясенов и на Гео Милев, стана любимо име на народа. Стиховете му са пропити с омраза към насилието и тиранията, към враговете на народа. Но в същото време те са облъхнати от голямата любов към отрудените и угнетени селски маси, от желанието на поета да повдигне духа им, да им вдъхне вяра за смела и решителна борба.
А дали е актуален преценете сами:
ДЕМОКРАТ
С лозунга свой: „За Вас, след Вас“
облизваше краката Фердинанду:
по негов кеф той идваше на власт
и слизаше по негова команда.
Лакей пред чужденци, пред царя – подлизурка,
Напомня той влечуго безгръбначно.
Юначен е, че през войната костенурки
и саздърма изнасяше юначно…
Народна кръв да лей научи се във Русе,
а при Владая сплете си венец,
кат най-голям убиец и подлец,
що къща не една затвори и покруси.
Зарад пари той поданство менява,
зарад пари продава своя брат –
това е то заслужената слава
на нашия продажник-демократ.
От книгата Сергей Румянцев избрани произведения; Български писател 1959 година
КОМУНИСТИЧЕСКА ПРАВДА
