Васил Иванов Кунчев е роден на 6 юли 1837 година в Карлово. Получава основно образование в килийното и взаимното училище. На 15 години става послушник, а след това калугер.
Но борбата на народа срещу турския поробител се разгаря и той захвърля расото. Поема по пътя на борците за свобода и заминава за Белград, където постъпва в легията на Раковски. След легията се завръща в България и попада в турския затвор на Пловдив.
След това става учител, като учи младежите на патриотизъм и военно изкуство. През 1876 година Левски е знаменосец на четата на Панайот Хитов във Влашко.
На 28 април 1876 година четата на Хитов преминава Дунава при Тутракан и по Балкана се прехвърля в Сърбия.
Този тип борба не се харесва на Левски и той поема пътя на организирането на революционната борба на българския народ чрез създаване на мощна вътрешна революционна организация, на здрава революционна партия.
Васил Левски участва бурно в живота на българската революционна емиграция в Румъния. Тук той се свързва с Любен Каравелов и Христо Ботев. Той израства от знаменосец на Панайотхитовата чета в знаменосец на българския народ, в ненадминат организатор, общопризнат водач и идеолог на българската буржоазна националдемократична селска революция. Идеята за създаване на вътрешна организация, за изграждане на широка мрежа от комитети е велико постижение на революционнодемократическата мисъл, до което стига българското освободително движение.
Последователен революционер, Васил Левски е безпощаден враг на българските чорбаджии, на предателите и изменниците.
Революционно-демократичната идеология на Левски е проникната от искрен и кристално чист патриотизъм.
На 19 февруари 1873 година в София, предаденият Левски е обесен от тираните.
Васил Иванов Кунчев (Васил Левски) принесе своят млад живот в жертва пред олтара на Отечеството за да остане вечно в съзнанието на българския народ.
