ЕВГЕНИЙ НАЗАРЕНКО
От 21 до 25 април се състоя визита в рамките на мисията за мир, от представители на политически партии и организации на Русия, Бразилия, Италия, Куба, Венецуела, Молдавия и др. в Сирия, с цел да видят реалната ситуация ставаща в тази страна, а не тази картина, която от сутрин до вечер показват контролираните от империалистите СМИ.
Самолетът, с полет Каир-Дамаск разполагаше с около половина празни места, вече е забележимо, че пропагандата на прозападните канали за войната в Сирия и как властта се бори с „мирната” опозиция – напомня за себе си, а до скоро в този древен град пристигаше море от туристи от целия свят. В 3 часа през нощта пътят от аерогарата до Дамаск беше осветен по-добре, отколкото нашият централен площад, сравнение за пътното покритие не може да се прави.
През цялото време на пътуването срещнахме само два поста, които даже не ни спряха, при това единият беше близко до извършения наскоро терористичен акт. Независимо от напредналата нощ, в града имаше много разхождащи се хора, много повече отколкото в нашия мирен Кишинев. На сутринта попитах сирийският другар, защо улиците сега през деня са по-пусти отколкото през нощта. Той ми отговори, че днес е петък неработен ден, болшинството прекарва свободното си време в джамиите, почиват си, а вечерта ще има повече народ и това наистина е така: към 7 вечерта улиците бяха пълни с мирни, спокойни сирийци.
Сирийският другар, добре говорещ руски, ми предложи да се разходим. Разбрах, че работи в колбасарски завод където отговаря за екологичната сигурност със заплата 700 долара, която по принцип не е лоша, ако отбележим, че цените са много по-ниски отколкото у нас. Наблизо дочух гръмки скандирания и го помолих да тръгнем по посока на скандиранията. Забелязваме колона от младежи която се движи по пътя скандираща в подкрепа на президента, в ръцете на един от тях видях руски флаг. Днес сирийският народ наистина вярва и се надява на подкрепата на Русия, която според мен е длъжна да прояви твърдост в съвета за сигурност в ООН, за недопускане намеса на империалистите във вътрешните работи на Сирия.
Рано сутринта на 24 април отлетяхме за Латакия, намираща се на северо-запад от Дамаск, прелитайки над Хомс и Хама получихме добрата възможност да ги разгледаме от високо, понеже летяхме на височина 3-4 километра. Нямаше нито взривове, нито дим, нито летящи ракети, за които почти всеки ден предават западните канали.
Самата перла-Латакия е разположена на брегът на средиземно море, поразяваща с красотата си и отново с онова спокойствие в града, работят всички магазини и учреждения, с една дума обикновен живот.
Попитах преподавателят в университета на Латакия за сегашната обстановка и каква е била тя доскоро (понеже аз не виждам никакви последици от военни действия). Отговори ми, че отначало в покрайнините на града действително са безчинствали въоръжени групировки, но те набързо ги задържали и въвели ред, а сега е спокойно.
На 25 април се срещнахме със заместник министърът на външните работи, във встъплението си той много точно отбеляза причините за намесата на Запада във вътрешните работи на Сирия, сред тях е и принципната и позиция по отношение на Израел, който окупира нейна територия и позицията и за Палестина и разбира се желанието на Израел да установи пълен контрол вурху Близкия Изток.
Той каза също, че ръководството на страната осъзнава необходимостта за реформи и вече много е направило в тази връзка, като например премахването на членовете от конституцията гарантиращи ръководната роля на партията Баас, беше приет закон за регистрация на партиите, които на 7 май ще вземат участие в изборите, отменен е закона за инзвънредното положение и много други, които дават основания да каже, че се извършват реални промени в страната. Замминистърът каза, че планът на Анан се подкрепя и напрактика изцяло се изпълнява от ръководството на страната, но така наречената опозиция, въоръжена до зъби продължава със зверствата, продължава да убива мирни жители, и да извършва терористични актове срещу военните.
Справедливо е да се каже, че имах възможност да разговарям и с тези които се придържат към противоположни идеологически възгледи. Млад член на комунистическата партия ми каза, че те, като комунисти рзбира се, не са длъжни да подкрепят ръководството на страната, но те сега го правят за запазването на страната и да не позволят унищожаването и от империалистите, а след това, когато заплахата от интервенция бъде отстранена, те ще продължат да искат от ръководството на страната да изпълни техните искания. Днес те имат реална възможност да бъдат представени в парламента и да реализират програмата си.
Не можем да отминем ситуацията в градовете, където продължават стълкновенията на наемниците с армията на Сирия, те по правило са в пограничните градове, където е трудно да се контролират границите, снабдяването с оръжие и преместването на наемниците, които бягат от Ирак, Либия в желанието си да припечелят нещо. Обстановката в град Хомс си остава нестабилна, понеже е много сложно да се контролира ситуацията поради географското разположение на града, оръжието се доставя чрез кораби за крайбрежието, както от Ливан, така и от Израел, а след това с коли се прекарва в града голямо количество оръжие и наемниците преминават направо през границата от Ливан и от пустинята на Ирак. Но въвеждането на пълен ред в тези градове е само въпрос на време.
За съжаление, не ми стига времето да разкажа за всичко което исках: и за срещата с профсъюзите, за техните повече от 100 човека убити от бандитите само за това, че подкрепят правителството, и за разговорите ми с обикновените жители, но съм сигурен, че скоро ще публикуваме още информация за действителната ситуация в Сирия, която не се показава по „Euronews” на капиталистите.
Надявам се, че искреността на моят разказ и документално потвърдените факти, няма да позволят на някои да кажат, че всичко това е „платена пропаганда на сирийския режим”.
Иска ми се да добавя, че Сирия е страна, в която трябва да отиде всеки човек но само с мирна визита!
От сайта на РКРП-РПК
