На 5 август т.г. се навършват 117 години от смъртта на великият съратник и другар на Маркс – Фридрих Енгелс.
По традиция при такива поводи редакцията на вестник Комунистическа правда публикува писма и печатни документи. Предлагаме на вашето внимание писмото на Енгелс до Едуард Бернщайн.
ЕНГЕЛС ДО ЕДУАРД БЕРНЩАЙН В ЦЮРИХ
Исбърн, 27 август 1883 година
… В класовата борба между пролетариата и буржоазията бонапартистката монархия (чиято характеристика е дадена от Маркс в „Осемнадесети брюмер” и от мен в „Жилищният въпрос”, I I и на други места) играе приблизително същата роля, каквато старата абсолютна монархия в борбата между феодализма и буржоазията. Но както тази борба не можа да бъде спечелена при старата абсолютна монархия, а само в конституционната монархия (Англия, Франция от 1789 – 1792 и 1815 – 1830 г.), така и борбата между буржоазията и пролетариата може да бъде спечелена само при републиката. Следователно, ако благоприятните условия и революционното минало помогнаха на французите да свалят Бонапарт и да установят буржоазна република, французите имат пред нас, които сме затънали в една смесица от полуфеодализъм и бонапартизъм, това предимство, че вече притежават формата, в която трябва да бъде спечелена борбата и която ние тепърва трябва да завоюваме. Те са ни изпреварили политически с цял етап. Следователно в резултат на монархическа реставрация във Франция борбата за възстановяване на буржоазната република отново би дошла на дневен ред, докато запазването на републиката означава нарастващо изостряне на пряката, неприкрита класова борба между пролетариата и буржоазията до криза.
У нас първият, непосредственият резултат на революцията може и трябва по форма да бъде също така не нещо друго, а буржоазна република. Но тук това ще бъде само кратък преходен момент, тъй като за щастие ние нямаме чисто републиканска буржоазна партия. Буржоазната република, може би начело с партията на прогресистите, ще ни послужи преди всичко за спечелване на широките работнически маси за революционния социализъм; това ще стане за една-две години и ще доведе до пълното изтощаване и самоунищожение на всички – с изключение на нас – все още възможни междинни партии. Едва тогава ние ще можем с успех да дойдем на власт.
Голямата грешка на германците е, че си представят революцията като нещо, което може да се направи за един ден. В действителност тя представлява многогодишен процес на развитие на масите при условия, които съдействуват за неговото ускоряване. Всяка революция, която се извършва за един ден, само е отстранявала една вече по начало обречена реакция (1830 г.) или е довеждала до резултати, диаметрално противоположни на преследваните (1848 г., Франция).
Ваш Ф.Е
