В края на краищата, именно критиката и самокритиката в партията са им помагали да запазят правилната позиция – тоест позиция, която би била в полза на работническата класа.
Но трябва да се каже, че:
„Не ни е нужна каквато и да е самокритика. Нужна ни е такава самокритика, която повишава културното ниво на работническата класа, развива нейния боен дух, укрепва вярата ѝ в победата, умножава силите ѝ и ѝ помага да стане истински господар на страната“ (И. Сталин, „Срещу вулгаризирането на лозунга на самокритиката“).
Съответно, ние можем и трябва да реагираме подобаващо на критиката само когато тя ни доближава до социализма, а не ни отдалечава от него.
Като другари от „Борба с опортюнизма!“ Групата посочва, че тъй като се позиционират като наши другари, решихме да отговорим на критиките, отправени към нас, и да изясним грешките, допуснати от Оксана Снегир, авторката на статията „Трябваше ли украинските комунисти да подкрепят Майдана?“, публикувана на този уебсайт преди седмица.
Самото заглавие на статията съдържа въпрос и авторката задава този въпрос именно защото не е съгласна с нашата позиция, че комунистите е трябвало да подкрепят прогресивната страна по време на Майдана. Другарката Оксана Снегир смята, че нашата позиция е неправилна, че „идеализираме“ Майдана и че „e самозалъгване“, тъй като уж не е имало прогресивна страна на Майдана.
Уебсайтът на РП съдържа няколко статии относно нашата позиция относно Евромайдана и изглежда, че са представени достатъчно аргументи, за да може читателят да разбере този въпрос. Но по някаква причина за някои другари е достатъчно да го обяснят веднъж, докато за други, дори да напишат 100 статии по една и съща тема, те пак няма да разберат. Въпрос: Защо не разбират?
Отговор: Или защото им липсва правилният научен мироглед, или защото заемат различна класова позиция, а не пролетарска.
Е, няма значение, ще говорим за мирогледите по-късно, но засега нека разберем с какво точно не е съгласна другарката О Снегир и какъв е предметът на дискусията.
Авторката смята, че Майданът не е резултат от масова самоорганизация и творческата дейност на хиляди украинци. Тя смята, че първоначално е бил „иницииран и провокиран“ от националисти и централизираните организации на реакционната буржоазия:
„Националистите се подготвиха за Майдана предварително и че Майданът, като цяло, беше подготвен, иницииран и провокиран от тях, ръководен от тях от самото начало и обслужваше техните цели.“ И всички, които подкрепяха Майдана, тези, които излязоха на Майдана, станаха инструменти в ръцете на националистите, обслужваха техните цели и им помогнаха да се издигнат на власт. Следователно комунистите не е трябвало да подкрепят Майдана, защото по този начин биха подкрепили изключително реакционните, националистически и открито враждебни сили, които ръководеха Майдана и го използваха за свои собствени цели. И, разбира се, подкрепяйки тези реакционни сили, комунистите биха извършили неморален акт, предавайки комунистическите си убеждения.“
Другарката О Снегир също така твърди, че много преди Майдана е имало специални структури, чиято цел е била „да експлоатират протестните настроения на масите за свои собствени цели – да се подготвят да водят протеста и да му дадат необходимата посока… Те също така имат задачата, много преди решителния момент, да провеждат пропаганда сред широки слоеве от населението, която ще осигури симпатиите и подкрепата на масите за тази политическа сила и, когато протестните настроения се повишат, ще ѝ позволи да води масите, да ръководи протестното движение и да го впрегне в собствените си интереси.“ „Тази сила беше украинската националистическа буржоазия, стремяща се към власт.“
Отлично, позицията на автора е ясна. Проблемът е, че е погрешна.
Каква е грешката на другарката Снегир? Това е неразбиране на обективните закони на развитието, неразбиране на причините, които движат всеки процес! Грешката се състои в отклонението от диалектическия материализъм и поемането по пътя на субективния идеализъм и… механизъм.
Диалектическият материализъм – научният мироглед на работническата класа – учи, че причините за всяко развитие винаги трябва да се търсят в системата. Източникът на всяко развитие е вътрешен, докато външните причини само определят конкретното време и място на явленията и събитията, но в никакъв случай самите процеси, явления и събития!
Авторката е забравила диалектиката и за нея причината за украинските събития не са вътрешните противоречия на украинското общество, а субективната воля на неизвестни личности. Неизвестни, защото другарката Снегир не споменава конкретно силата, която според нея е организирала Майдана; тя нарича тази сила най-общо „украинската националистическа буржоазия, стремяща се към власт“. Но, извинете, украинската буржоазия е на власт почти четвърт век. Тя се издигна до тази власт през 1991 г. под лозунга на национализма и оттогава не го е премахнала от дневния ред, пренаписвайки историята на страната, прилагайки културни реформи, които са ѝ от полза, и изопачавайки я, за да отговаря на собствените ѝ интереси.
Украинският национализъм е бил подхранван в страната! Защо тогава сега трябва да организира Майдан срещу себе си? Получава се противоречие. И то възникна, защото другарката Снегир, макар че пламенно разобличаваше партията „Рабочий путь“, няма ясна представа за действителните политически сили, действащи на Майдана.
Партията „Рабочий путь“ многократно е заявявала, че основната причина за Майдана са вътрешните противоречия в страната, които възникнаха в Украйна с възстановяването на капиталистическите отношения и рязко се изостриха след обявяването на независимостта на републиката. Основната и определяща причина за Евромайдана е класова: недоволството на трудещото се население от материалните и социалните му условия, произволът на буржоазната власт, корупцията, бедността на трудещите се маси, произволът на олигарсите и т.н. Изискванията, поставени на Майдана, бяха разнообразни и в никакъв случай не бяха изключително реакционни, както смята другарката Снегир. Повечето от тях бяха социални и като цяло демократични по своя характер. Именно тези искания обединиха мнозинството от участниците. Вярно е, че значителна част от предложените на Майдана решения на проблемите, които тревожеха протестиращите, бяха наивни и утопични, като например лустрацията или искането за присъединяване към Европейския съюз. Но решението на проблема не е самият проблем! Истинските решения могат да бъдат намерени само със значителна политическа осъзнатост и политически познания. Когато такива знания липсват и никой не може да ги предложи, движещата сила са наивните илюзии на хората, като например искрените надежди, че с присъединяването към Европейския съюз украинците ще живеят по-добре. Изоставянето на Янукович от европейския курс, въпреки факта, че тези розови илюзии за живота в Европа като цяло и перспективите на Украйна в частност бяха внушавани в съзнанието на трудещите се маси в продължение на много години, включително по време на управлението на самия Янукович, предизвика оправдано възмущение сред значителна част от трудещото се население на страната. И това се превърна в една от естествените и напълно логични предпоставки за Майдана, тъй като хората възприемаха действията на правителството като нежелание да поправи тежкото положение на страната.
Но другарката Оксана Снегир не вижда нищо от това; тя не се интересува как и защо са се развили процесите в Украйна. Тя вижда само резултата, т.е. идването на власт на реакционни кръгове от едрата монополна буржоазия. И като небрежен ученик, тя приспособява решението към този резултат, като поема по най-краткия и прост път: „Майданът беше иницииран от… украинската реакционна, националистическа, открито антикомунистическа буржоазия.“ Не е ли това крещящо механистично мислене, т.е. едностранчивост, а не субективен идеализъм, когато обективната историческа реалност ще бъде заменена от примитивната схема на събитията на автора?
Напълно е възможно другарката Снегир просто да не е наясно със събитията, които са се случили, и до голяма степен да е била повлияна от руската буржоазна пропаганда, която не е отразила особено социалните аспекти на Майдана. Или може би авторката умишлено изхвърля факти, които не се вписват в абстрактната схема, която е измислила. Така или иначе, другарката Снегир очевидно игнорира фактите и събитията, случили се в Киев в самото начало на Майдана, и не разбира същността на използваната от нея терминология.
Буржоазията винаги е „открито антикомунистическа“! Не може да бъде другояче, защото комунизмът е смъртоносно опасен за нея.
Освен това, на Майданът, не само в началния му период, но и в най-острия му период, нямаше единна сила, която централно да контролира целия Майдан. Лидерите на опозицията (Кличко, Тяхнибок, Яценюк) не я представляваха; те бяха подкрепени само от малка част от Майдана. По-голямата част отхвърли лозунгите им и ги освирка многократно. Буржоазните медии, както руски, така и украински, обаче упорито изобразяваха тези личности като лидери на всички протестиращи на Майдана, умишлено оформяйки картина на събитията, която отговаря на техните собствени интереси. Да се игнорират съвременните технологии за манипулиране на масовото съзнание днес означава съзнателно да се допусне грешката да се помогне на буржоазията да заблуди пролетарските маси.
На Майдана нямаше „прозападна, националистическа, антируска, антикомунистическа“ насока, каквато се твърди, че е била „насадена на Майдана от десни радикали“. Радикалните националисти от Десния сектор изобщо не подкрепяха идеята за присъединяване към ЕС, както заяви, по-специално, заместник-началникът на централния клон на ООН „Тризъбец“ в интервю за онлайн вестник „Варианти“: „От самото начало и до днес и отвъд ние не се застъпваме за европейска интеграция, а за завършване на националната революция.“
От самото начало на Майдана лозунгите му бяха до голяма степен демократични; нямаше ултранационалисти, десни радикали, русофоби или антикомунисти. Хората излязоха на улицата само защото им беше писнало от съществуващото правителство. Никой не се интересуваше нито от Путин, нито от Русия, нито от „тоталитарните Съвети“, нито от „комунистите“.
Що се отнася до атаките срещу Комунистическата партия на Украйна и „боротьобистите“, подобни актове на насилие наистина са се случили. Това обаче не е резултат от някаква омраза към комунистическата идея, а по-скоро логичен извод от политиката на тези корумпирани организации, които открито подкрепяха Янукович, олицетворение на настоящото правителство в страната по това време.
Авторката греши и когато твърди, че първоначално е имало определени структури, участващи в организирането, финансирането и разпространението на Майдана. Статията на РП „Как да се борим с настъпващия фашизъм (заключение)“ цитира интервю с бившия ръководител на СБУ Яковенко, който обяснява, че неофашисткото въстание е било планирано за следващата 2015 година, в навечерието на украинските парламентарни избори. Поради факта обаче, че възмутените хора се надигнаха срещу настоящото правителство точно сега, десните радикали бяха принудени да коригират плановете си и да се адаптират към настоящата ситуация. Тази информация (и не само тази, между другото!), която другарката Снегир просто игнорира, въпреки че със сигурност е прочела множество материали за Украйна в сайта на РП, директно опровергава нейните предположения за първоначалната организация на Майдана от определени политически сили, като по този начин лишава критиките ѝ към „Рабочий путь“ от най-важното им предимство.
Яковенко е не само е по-добре информиран от другарката Снегир, но е и много по-логичен от нея и разбира много по-добре интересите на сблъскващите се в Украйна сили. Буржоазията е усещала, че ще има работническо въстание, подготвяла се е за него, но не е знаела точно кога ще се случи. В крайна сметка самата буржоазия е безсилна, числено малка и винаги използва измамените работнически маси, за да постигне целите си. Следователно, тя е принудена да се адаптира към настроението на масите, чакайки избухването на протести, за да „се качи в рая“ – тоест, да задоволи собствените си интереси и да реши собствените си проблеми. Буржоазията обаче, въпреки всичките си пари и връзки, е неспособна да създава протести и да подбужда възмущение – не само сред малцина, а сред хиляди и милиони хора – ако за тях няма класова основа. Да вярваме в противното означава да смятаме работническите маси за пълни идиоти, безмозъчни говеда, зъбни колела и болтове, които всеки, който има власт, може да манипулира както си поиска. Това означава да се придържаме към твърдо буржоазна, идеалистична гледна точка, малко по-различна от либералите и най-реакционните идеолози на буржоазията.
Но точно това виждаме у другарката Снегир, която пише черно на бяло, разобличавайки се:
„Какво беше Майданът? Това беше протест, в който участваха стотици хиляди, дори милиони украински граждани в цялата страна.
Възможно ли е наистина тези милиони граждани спонтанно да се вдигнат, да се обединят и да започнат общи протести, с общи искания, с общ политически дневен ред?
Само политически наивен човек би могъл да си представи, че масово протестно движение може да възникне спонтанно – сякаш масите, доведени до бяло, изведнъж се вдигнаха, спонтанно се обединиха – стотици хиляди, дори милиони! – и без никаква координация, без обединяваща или насочваща сила, започнаха да действат съгласувано, в една посока – и така възникна масовото протестно движение.
„В природата не съществува такова нещо като „самоорганизация на масите“. Всяко масово протестно движение има организатор, а организаторът на всяко масово протестно движение винаги е някаква политическа сила, представители на някаква класа…“
Последните два параграфа ясно показват до каква степен човек, който гледа на света механично, може да стигне до примитивизъм и опростяване.
Другарката Снегир очевидно стига до крайности и по същество отрича неорганизираните масови протестни движения изобщо, отрича спонтанността! Въпреки че историята може да предостави хиляди и милиони примери за неорганизирани масови въстания. Селски вълнения и бунтове. Началните етапи на работническото движение, например, лудитското движение. Скорошен пример от руската история са вълненията на площад Манежная (2010 г.). По-скорошен пример са вълненията във Фъргюсън, Калифорния, САЩ (2014 г.) и други.
Майданът се разви по подобен начин. Нека си спомним, че Майданът не се ограничаваше само до Киев. Той се разпространи във всички украински градове. Във всеки град населението спонтанно излизаше на централните улици, превземаше правителствени сгради и атакуваше партийни офиси на управляващата партия (особено Партията на регионите и Комунистическата партия на Украйна). Студентите спряха да посещават своите… училища, работници и служители напускаха работа – „духът на Майдана“ проникваше в почти всяко село в страната. Някои отидоха в Киев, за да се присъединят към барикадите, други се опитаха да подобрят живота си в собствените си градове.
Разбира се, никой не отрича, че САЩ, ЕС и десни радикали са повлияли на Майдана, но това се случи малко по-късно, когато те осъзнаха, че могат да използват това масово движение за свои собствени цели. По-важното за нас сега е, че Майдан първоначално е бил спонтанен социален протест, обхванал по-голямата част от Украйна. Именно това отрича другарката Снегир, като по този начин игнорира историческата реалност.
Подемът не се случва за една нощ или „с натискане на бутон“, както очевидно вярва другакатат Снегир. Масовият протестен подем е ПРОЦЕС, който започва с незначителното възмущение на една малка група хора. Но ако има вътрешни причини за подобно развитие – например рязко влошаване на материалното положение на масите – то поглъща и привлича много други подобни малки потоци от недоволство, гняв и възмущение и в крайна сметка се трансформира в огромен, мощен порой от бушуващ народен гняв, често помитащ всичко по пътя си. Дали този порой ще бъде градивен или разрушителен и в каква посока ще бъде насочен, зависи от степента на съзнание на масите, идеите, които ръководят действията им, и от това колко добре разбират фундаменталните си интереси.
Организаторите не могат да създадат този подем, защото източникът на този подем е обективен, а не субективен – това са условията на живот на хората, а не волята на организаторите на протеста или на конкретни лица. Причината за негодуванието и възмущението на трудещите се маси в класовото общество е потисничеството, под което живеят и са постоянно принудени да търпят. Организаторите могат да повлияят на този подем, да го засилят или отслабят, да го насочат в едната или другата посока само чрез въвеждане на елементи на съзнание в масите.
Коренът на теоретичната грешка на другарката О Снегир, която я поставя под крилото на буржоазията (ще покажем по-долу, че това е точно така!), е отричането на диалектиката и материализма в социалните процеси, неразбирането, че историята се прави от масите, а не от отделните личности, и че масите са водени от своите фундаментални класови интереси. Въпросът винаги е само до каква степен масите са осъзнали тези интереси във всеки даден момент.
Другарката О Снегир, подхождайки механично към явленията и събитията, не разбира връзката между диалектическите категории на спонтанното и съзнателното и се опитва да оправдае грешката си с позовавания на „Рабочий путь“:
„Самите другари от „Рабочий путь“ многократно са заявявали, че понятието „масова самоорганизация“ е буржоазна глупост.“
Но „Рабочий путь“, първо, никога не се е изразявал по този начин, и второ, и най-важното, никога не е отричал спонтанността! Критикувайки теоретично неправилния и подвеждащ израз „масова самоорганизация“, „Рабочий путь“ се бори срещу широко разпространения „икономизъм“ в руското комунистическо движение, който отрича ролята на съзнанието в протестното движение. Но никога не ни е хрумвало, че някои другари, които се смятат за комунисти, ще се спуснат до „обратен икономизъм“, като напълно отричат спонтанността!
Въпреки че, като цяло, това може да се очаква от хора, които постоянно изпадат в идеализъм, а след това в механистично мислене. Не е случайно, че класиците на марксизма постоянно са твърдели, че „левият“ опортюнизъм е същото като десния опортюнизъм. И примерът с „критичната“ статия на другарката Снегир перфектно демонстрира истинността на това твърдение.
Позицията, която тя излага, не е нищо друго освен левичарство, „ляв“ опортюнизъм или, с други думи, дребнобуржоазен революционизъм, който в крайна сметка, подобно на десния опортюнизъм, обслужва само и изключително интересите на буржоазията.
Преценете сами: какво е основното оплакване на другарката Снегир към „Рабочий путь“?
Че според нея „Рабочий путь“ е предложил комунистите да подкрепят Майдана. „Рабочий путь“ обаче никога не е правил подобно изявление. Той изложи позицията си ясно и сбито, и най-важното – убедително, твърдейки, наред с другите неща, че комунистите трябва да подкрепят „прогресивното течение на Майдана“, неговия „прогресивен компонент“, т.е. общодемократичните и антикапиталистически искания на участниците в Майдана:
„Всъщност Майданът от самото си начало в основата си е бил и продължава да се корени в социалните искания, искания за промяна на съществуващото състояние на нещата в страната, което направи живота на обикновените работници в Украйна непоносим. Хората не излязоха на Майдана, за да заменят Янукович с Тимошенко или Яценюк.“ Те излязоха, защото им беше писнало от това правителство, писнало им е от корупция, безработица, бедност, липса на права и т.н. Искането за наказване на корумпирани служители, за извършване на лустрация, за прехвърляне на властта на народа, а не на милионерите, за принуждаване на правителството да се отчита пред народа и т.н. – това са все социални, общодемократични искания, много от които самите наши „комунисти“ многократно са подкрепяли на митинги и пикети. От политическа гледна точка, всичко това са общодемократични искания (за разширяване на съществуващата буржоазна демокрация), но не и реакции… Ето защо бойците на Десния сектор се появиха на Майдана и взеха всичко в свои ръце, защото управляващата буржоазна класа ужасно се страхуваше, че общодемократичен протест на работниците може да обхване цялата страна… Това общодемократично течение на Майдана е прогресивно (в сравнение с настъпващата реакция, т.е. фашизма!) течение, което трябва да бъде подкрепено, като се привлече в негова помощ работниците от изток и югоизток на Украйна, които биха могли да излязат с подобни общодемократични искания… В този случай шансовете на дясната опозиция да овладее протестите на трудещите се щяха да бъдат малки… Но именно защото това прогресивно течение на Майдана не беше подкрепено от останалите региони на Украйна, а огромното мнозинство от украинските и руските левичари и „комунисти“ виждаха в протеста на Майдана само разрушаване на паметници, а не класовата същност на протеста, не неговия прогресивен компонент, реакционерите успяха да завземат властта.“ (от статията „Как да се борим с настъпващия фашизъм (заключение)“)
Самата другарка Снегир цитира този цитат в статията си, но чете не какво пише в него, а какво иска. В нейната интерпретация подкрепата за „прогресивното (общодемократично) течение на Майдана“ се превръща просто в „подкрепа за Майдана“, а тъй като Майданът по-късно е воден от десни радикали, в подкрепа на реакционната тенденция: „Посоката, която десните радикали дадоха на Майдана, беше прозападна, националистическа, антируска, антикомунистическа.“
В крайна сметка, простите манипулации на другарката Снегир я доведоха до твърдението, че „Рабочий путь“ уж предлага подкрепа за прозападен, националистически, антируски, антикомунистически Майдан! След това другарката Снегир прекарва цялата си статия героично в борба с тази измислица и в крайна сметка гордо я побеждава. Чудесно, поздравления! Но какво общо има „Рабочий път“ с това? Какво е това, ако не вулгарна софистика, предназначена за глупаци?
В крайна сметка има голяма разлика между обикновен Майдан и прогресивното течение на Майдана. Другарката Снегир, след като прекарва значителна част от статията в отричане на съществуването на прогресивно течение на Майдана, неговата социална основа, си противоречи в края, като по същество повтаря казаното от „Рабочий путь“: „Протестът на мнозинството граждани, дошли на Майдана, обикновени работници, както правилно отбелязва РП, със сигурност имаше социални корени.“ Но, лишени от политическа грамотност, нито от собствени класови организации, които да защитават интересите си, тези работници веднага се превръщат в инструменти в ръцете на националистическата буржоазия, движейки се в необходимата ѝ посока, помагайки ѝ да завземе властта.
Точно това е, което „Рабочий путь“ писа, включително и в горния цитат! Реакционната буржоазия се възползва от плодовете на първоначално социалния Майдан именно защото украинските комунисти не сметнаха за необходимо да работят с масите!
(Ще игнорираме неточността на някои от формулировките на другарката Снегир, тъй като е ясно, че тя има изключително неясно разбиране за баланса на политическите сили в Украйна, неспособна дори да разбере „националистическата буржоазия“.)
Възниква въпросът: какъв е смисълът от цялата тази суматоха? Какъв е смисълът от критиката, ако по същество говорим за едно и също нещо? Заради самата критика? Е, това също е ясен признак на опортюнизъм! Е Бернщайн е казал: „Движението е всичко, целта е нищо“. Така че критиката заради критиката е движение без цел. Тези, които нямат какво по-добро да правят, могат да продължат в същия дух, ако не са твърде мързеливи, но „Рабочий путь“ има какво да прави. И ако „критиците“ не могат да помогнат на каузата на социализма, поне не бива да се месят…
Но не, но за другарката Снегир е изключително важно, да покаже, че „Рабочий путь“ греши, независимо по какъв начин или с какви средства. Тя може да направи това, като изопачава фактите, които, за съжаление, използва неведнъж в статията си.
Например, говорейки за въоръжените националисти, присъстващи на Майдана, другарката Снегир заявява:
„Това не бяха някаква случайна тълпа от националисти, които дойдоха и поведоха протеста, защото нямаше никой друг, както пишат другарите от РП. Това бяха ударни войски, паравоенни формирования на самата сила, която подготви Майдана – украинските националисти, дяснорадикалната буржоазия и олигарсите зад нея, стремящи се към преразпределение на властта и собствеността.
Бих искал да знам къде и кога „Рабочий путь“ е писал за „случайни тълпи от националисти“, които, очевидно поради липса на нещо по-добро за правене, „дойдоха и поведоха протеста, защото нямаше никой друг“?
Цитираният по-горе цитат от РП ясно и недвусмислено гласи: „Причината бойците на Десния сектор да се появят на Майдана и да поемат контрола беше, че управляващата буржоазна класа ужасно се страхуваше, че всеобщ демократичен протест на работниците може да обхване цялата страна…“ „Бойци“ са именно тези „ударни войски, паравоенни формирования“. Какво не е наред? Защо това умишлено изопачаване на позицията на противника? Да се създаде основа за критика, изсмуквайки я от нищото?
Съвсем ясно е, че „Рабочий путь“ разбира процесите, развиващи се в Украйна, много по-дълбоко от другарката Снегир, защото определя не само преразпределението на собствеността като една от причините за завземането на властта от реакционерите, но и желанието на монополната буржоазия да потисне нарастващия революционен протест на трудещите се. Последното винаги и навсякъде е основната причина за идването на фашизма на власт.
Единственият начин да се предотврати завземането на властта от фашизма и установяването на неговата диктатура е чрез борба за демокрация, сплотяване на работническите маси около работническата класа и обединяването им в единна бойна сила, , способни да се борят с предстоящата реакция.
Може ли това да се направи, ако комунистите откажат да работят сред масите? Ако, арогантно позирайки, както предлага другарката Снегир, се дистанцират от политически непросветените маси, без да правят опит да ги просветят и насочат по правилния път?
„Накратко, за да обобщим, Майданът беше иницииран и ръководен от украинската реакционна, националистическа и открито антикомунистическа буржоазия. Още от самото начало тя напълно зададе тона му и определи посоката му.
И от това следва, че подкрепата на Майдана означаваше подкрепа на реакционните сили, които го водеха – националистическата буржоазия, стремяща се към власт.“
Въпросът е, че първото не следва второто! Аргументът на другарката Снегир не е логика, а примитивна софистика. Дори Майданът да е бил организиран от реакционната буржоазия, както твърди другарката Снегир, което е напълно невярно, комунистите бяха длъжни да работят с масите на Майдана! Те нямаха право да стоят безучастно, безцелно да наблюдават как фашизмът укрепва социалната си база. През 30-те години на миналия век Коминтернът изисква комунистическите и работническите организации не просто да работят с масите, където и да се намират, а дори и в рамките на най-реакционните фашистки организации, с цел да ги корумпират отвътре, да откъснат работниците, опиянени от фашистка пропаганда, и да лишат тези организации от тяхната социална подкрепа.
Като се има предвид фактът, признат от самата другарка Снегир, че „протестът на мнозинството от гражданите, излезли на Майдана, обикновените работници… е имал социални корени“, това означава, че наистина е имало прогресивен, класов, антикапиталистически компонент в Майдана. Още по-необходимо е той (ТОЙ, а не абстрактният Майдан!) да бъде подкрепен с всички възможни средства, от дискретна пропаганда и агитация сред масите до лозунгите и исканията, които се проведоха на Майдана. Тогава, тъй като всяко развитие е борба на противоположностите, не фашистката, реакционната противоположност би се засилила, а прогресивната, класова, антикапиталистическа, която, развивайки се, би могла да потисне реакционната, фашистката.
Да стоиш настрана – което е точно това, което се има предвид под израза „да не подкрепяш Майдана“ – не е нищо повече от подпомагане на реакционната противоположност, т.е. фашизма!
Ето как помпозните революционни фрази на другарката Снегир всъщност се превърнаха в откровена реакция, подпора на буржоазията и предателство на работническата класа.
Ето защо безмозъчното, авантюристично, дребнобуржоазно „ляво“ всъщност не е нищо друго освен дясното – класовата позиция на буржоазията, срещу която дребнобуржоазният революционизъм толкова красиво се бори с думи.
В Белин, П Филипенко, март 2015 г. Превод – Милчо Александров
