ЛЕСНО Е ДА ЗАГУБИШ РОДИНАТА СИ, НО Е ТРУДНО ДА Я НАМЕРИШ И ВЪЗСТАНОВИШ

Ким Ир Сен

  С края на Втората световна война се откриват перспективи за изграждане на ново общество на демократични принципи в няколко страни в Европа – центърът на комунистическата идеология – и Азия – фронтовата линия на колониалната националноосвободителна борба.

  Положението в страната също е обнадеждаващо.

  Едва  беше освободена Родината, когато във всеки ъгъл на страната се създадоха народни комитети. Навсякъде се създадоха партийни и масови обществени организации, в чието ядро ​​ работеха революционери в партийните организации в страната, а в основата им  бяха членове на организациите за съпротива. В Пхенян, Сеул и други големи градове културни и артистични дейци както от вътрешен, така и от международен произход се събират със светлата надежда да участват в изграждането на национална култура. Работниците организират въоръжени отряди за самоотбрана и доброволно охраняват фабриките, заводите, мините, кариерите, пристанищата, железопътните линии и други подобни. Пламенното желание на нашия народ да спаси Родината, демонстрирано по време на всенародната съпротива, разцъфна в неудържим стремеж към изграждане на нацията с освобождението на страната.

  Както по отношение на неотложните задачи на Корейската революция, така и на нейната крайна цел, ситуацията около нас вдъхваше оптимизъм.

  Въпреки това, ние абсолютно не можехме да се отпуснем.

  Японският империализъм беше победен, но контрареволюцията не сложи оръжие. Дори след като императорът на Япония обяви безусловна капитулация, оцелелите японски войски продължиха да се съпротивляват.

  Прояпонски елементи, предатели на нацията и представители на експлоататорските класи тайно замисляха провокации, за да попречат на изграждането на нова Корея. Предателите на революцията. Ненадеждни и чужди елементи и амбициозни политици проникнаха в партийните организации и органите на народната власт, прикривайки истинската си същност.

  Докато все още бяхме в Далечния изток, чухме съобщения за предстоящото разполагане на американски войски южно от 38-ия паралел. Разбирахме, че ако това се случи, армиите на двете сили ще бъдат разположени едновременно в нашата страна. Нямахме никакъв интерес от разполагането на войски на две чужди държави, под какъвто и да е предлог, на корейска земя, която в никакъв случай не беше победена страна.

  По време на Кабоската селска война, Япония и династията Цин изпратиха войски в нашата страна. Нашият народ обаче не можа да извлече никаква полза от това.

  Изпращането на войски от двете страни в крайна сметка доведе до Цин-японската война, по време на която страната ни беше опустошена.

  Разполагането на войски от две държави – Съветския съюз и Съединените щати – заплашваше да превърне страната ни в арена за конфронтация между социализма и капитализма и следователно да раздели силите на нацията ни на две фракции – лява и дясна, патриотична и предателска. Сблъсъкът на фракциите и техният съюз с външните сили в крайна сметка щяха да доведат до гибелта на страната. Това бе неизбежно.

  Беше наложително, на първо място, да укрепим собствените си революционни сили по всякакъв възможен начин, за да защитим суверенитета на нацията си при такива обстоятелства и да ускорим изграждането на новата родина.

Субект на нашата революция  разбира се беше самият наш народ.

  Още от първите дни на нашата революционна дейност ние положихме всички усилия да образоваме, организираме и мобилизираме хората, които щяха да поемат прякото ръководството на антияпонската революция. Стотиците хиляди и милиони хора – участници в съпротивата, които се вдигнаха на последната, решителна битка за освобождението на родината – не бяха аморфна маса, изливаща се на бойното поле, подчинявайки се на моментен импулс. Това бяха отряди от организирани маси, които ние отглеждахме години наред.

  За да обучим един човек като другар в революцията, бяхме готови да изминем сто ли. А за да защитим народа, се хвърлихме върху амбразурите и влязохме в огъня.

  Целият процес на антияпонската революция е хроника на любовта и доверието, с които ние, смятайки масите за субекти на историята, ги направихме съзнателни и организирани и ги поставихме начело на свещената война за възраждане на родината. Това е хроника на великата борба и съзидателната дейност на масите, които чрез кръвта и потта си показаха, че самите те са се превърнали в пълноправен субект на историята. Именно тези хора и бойците на Народно-революционната армия бяха движещата сила на нашата революция, отговорни за изграждането на възродената родина. Ако се бориш с любовта и подкрепата на народа, вярвайки в неговата сила и разчитайки на него, можеш да преодолееш всякакви тежки изпитания, можеш да постигнеш победа във всяка трудна борба. Това е безценната истина, която открихме в огъня на антияпонската революция.

  В освободената страна имаше много хора, които казваха, че е било трудно да се освободи Родината, но че няма да е толкова трудно да се изгради ново общество след нейното освобождение. Но аз мислех, че именно изграждането на държавата е трудната и сложна задача.