Най-голямото нещастие на всяко работническо движение в историята е, когато то се превърне в стълба за хитри индивиди, които искат да се изкачат по-високо, пренебрегвайки онези, които са ги отгледали там. Понякога тези „квалифицирани работници“ се наричат още „политически туристи“ и кариеристи. Винаги и навсякъде има такива хора (обикновено от интелигенцията или „бивши членове“), които търсят някаква сила, към която да се привържат, за да направят кариера. Но веднага щом в Устава постановим, че няма привилегии, няма позиции за лоялност и няма „специален статус“, кариеристът губи интерес. Защо би работил в партия, където ще бъде държан отговорен точно както работниците? Така клаузата в Устава, обявяваща кариеризма за несъвместим с членството в партията, прочиства партията от „опортюнисти“. Остават само онези, които са наистина готови да се борят за каузата на класата, а не за място в кабинета.
Относно благородниците. Във фабриката работниците са се наситили на „господарското“ отношение: мениджърите гледат право през тях, бригадирите им крещят, директорите ги смятат за „никой“. Но забраната за господско поведение в партията означава, че ако дойдете на събрание, никой няма право да ви посочва образованието или позицията. Тук всеки е „другар“. Работническата партия на Русия насърчава взаимното уважение и човешкото достойнство. Партията се превръща в място, където работниците се ценят за приноса им в борбата, а не за способността им да носят елегантна вратовръзка. Това е психологическата подкрепа, която им дава силата да стоят изправени, дори във фабриката.
Може би ще ви е интересно също да знаете, че фракционизмът е забранен в Работническата партия на Русия
В партията има и друг проблем: „лидерството“ и прекаления авторитет. Понякога партиите се превръщат във „фен клуб“ за един лидер. Ако лидерът сгреши или се предаде, цялата партия загива. Забраната на царизма означава, че решенията се вземат колективно, т.е. от мнозинството от работниците, а ръководителят е просто изпълнител на волята на мнозинството. Един ден един е секретар, утре друг. Няма „незаменими“ хора. Това предотвратява предателството отгоре. Ако лидерът се смята за „бог“, партията, според устава си, е длъжна да го накаже или изключи. Партията сме всички ние, а не само един „гений“ на подиума.
Проблемът с личния интерес и корупцията. Ако личният интерес е несъвместим с членството, тогава всеки опит за използване на партийни връзки или партийни средства за лична изгода е еднопосочен билет към изхода. Това гарантира, че партийните вноски и усилия няма да бъдат изразходвани за банкети за ръководството или за закупуване на автомобили за „шефовете“. Всяка рубла допринася за общата победа. Ето защо уставът на Работническата партия на Русия гласи: „Личният интерес е несъвместим с членството в работническата партия“. Частният интерес винаги е враг на общата кауза.
В обобщение, клаузата в Устава: „Вътрешнопартийните отношения се изграждат на принципите на пълно равенство. Кариеризмът и личният интерес, господството и лидерството са несъвместими с членството в РПР“ е вашият „антидот“ срещу дегенерацията на партията. Тя (тази клауза) ви гарантира, че:
1. Партията ще се управлява от работници, а не от гостуващи кариеристи.
2. Ще бъдете уважавани като равни, независимо от ранга.
3. Никой няма да се възползва от вас и да се обявява за „безпогрешен лидер“.
4. Партията ще бъде честна, защото преследването на лична изгода е забранено в нея.
Другари работници, равенството в партията е вашата сила. С партия като тази вие не изграждате нова йерархия; вие изграждате бойно братство. Присъединете се към Работническата партия на Русия, където се кове такова бойно братство!
С уважение, В В Харин, икономист – Превод Милчо Александров
