Бе тежък бойният ни път –
родихме се в жестоко време.
Решени на живот и смърт,
растяхме ний – желязно племе.
Нас брулеха ни ветрове.
Зарити в снеговете спяхме.
Познахме – в люти боеве –
Разгрома грозен и успеха!
Народът вярно ни пази –
влял в нас вековната си твърдост.
Прям стана нашият език
и ние – по-сурово мъдри…
Ний гледахме от някой рид
глави как носят на върлини,
как родният ни дом гори,
как – луди – старите проклинат…
И зреехме в свещена мъст,
що челюстите в гняв сковава,
и всеки – с враговете твърд –
убиваше, когато трябва.
Но в загрубелите сърца
таяхме ний дълбока нежност
и майка, и любима, и деца
със нас вървяха неизбежно…
Родино, горда с нас бъди!
В сурови боеве калени,
и днес над свободата бдим –
желязно, партизанско племе!
Веселин Андреев
