На 13 септември 2026 г. в Швеция ще се проведат тройни избори: парламентарни, регионални и общински. Гръцките имигранти, които са шведски граждани, могат да гласуват и в трите избора, докато тези, които не са шведски граждани, могат да гласуват в регионалните и общинските избори.
Изборите се провеждат във време, когато работническата класа и народните слоеве са изправени пред остри проблеми: високата цена на живот и жилища, реалният спад на заплатите, безработицата и интензификацията на труда, влошаването на общественото здравеопазване и образованието и ерозията на социалните права – всичко това е обусловено от засилената капиталистическа експлоатация, която характеризира и много прехваления „шведски модел“ на управление на едрия капитал. От друга страна, имаше данъчни облекчения за корпорациите и хората с високи доходи, засилване на репресивните механизми срещу народното движение и срещу имигрантите и бежанците, както и масивно увеличение на военните разходи.
Това е резултат от политика, която, независимо кой е на власт, дава приоритет на конкурентоспособността на икономиката, интересите на капитала и корпоративните печалби.
През последните четири години тази политика се прилагаше от трипартийното коалиционно правителство на умерените (Moderaterna), християндемократите (Kristdemokraterna) и либералите (Liberalerna), което също така имаше подкрепата на крайнодесните Шведски демократи (Sverigedemokraterna).
И в Швеция също е потвърдено, че милиарди са налични за нуждите на капитала, за военни поръчки и за НАТО. За нуждите на работниците обаче има „бюджетни ограничения“, „конкурентоспособност“ и „индивидуална отговорност“.
За НАТО, военни разходи и военна подготовка. Присъединяването на Швеция към НАТО през 2024 г. беше стратегически избор на шведската буржоазия. Страната вече участва пълноценно във военното планиране на алианса, като непрекъснато увеличава военните разходи и адаптира инфраструктурата и отбранителната си промишленост към изискванията на НАТО, като същевременно увеличава рисковете от военно участие.
Само през последните няколко дни бяха обявени огромни нови суми за военно оборудване и подкрепа за Украйна, включително закупуването на четири френски фрегати на стойност приблизително 4,3 милиарда евро и нова военна помощ за Украйна.
Въпросът за работниците е прост: Кой плаща и защо?
Милиардите, похарчени за военно оборудване, военна поддръжка и военни подготовки, не се плащат от големите акционери и монополните конгломерати. Те се плащат от общественото богатство, произведено от хората, с трагични последици за самите хора и техните нужди.
Без значение коя буржоазна партия идва на власт, нейната програма е написана от големия бизнес, ЕС и НАТО.
В лицето на сегашното правителство, поредното буржоазно управление – независимо от политическия му оттенък – не е изход. Нещо повече, стратегическите избори на сегашното правителство бяха подкрепени и осъществени от социалдемокрацията.
Например, присъединяването на Швеция към НАТО беше инициирано от социалдемократическото правителство на Магдалена Андерсон през 2022 г. и продължава без прекъсване под управлението на трипартийното коалиционно правителство. По критични стратегически въпроси, като адаптирането на икономиката към изискванията на капитала чрез Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС и сега „военната икономика“, интеграцията на страната в евроатлантическия алианс и укрепването на евроатлантизма в конфликта ѝ с капиталистическа Русия в Украйна – социалдемократите са подкрепили тези политики с цялата си тежест. Тези избори са общият знаменател за всяко буржоазно правителство, тъй като тези партии следват обща стратегия. Опортюнистичната Лява партия (Vänsterpartiet) подкрепя и продължава да подкрепя увеличаването на военните разходи, снабдяването с оръжие и ескалацията на империалистическата война в Украйна – война, която отне десетки хиляди животи в Украйна и Русия и сега ескалира още повече. В същото време тя защитава „благоприятна за бизнеса среда“ и „конкурентоспособността“ на капиталистическата икономика, която изисква експлоатация на работниците, за да се защитят печалбите на големия бизнес.
Работническата класа се нуждае от собствена линия на борба
Трудещите се хора не се нуждаят от правителства, които идват и си отиват, но продължават същата антинародна, войнствена стратегия. Те трябва да осъдят политиките, които обслужват капиталистическите печалби и потъпкват нуждите на хората.
Те трябва да се борят за:
Стабилна заетост и значително увеличение на заплатите.
Публично и безплатно здравеопазване и образование.
Достъпни и достойни жилища.
Социално осигуряване и достойни пенсии.
Оттегляне от войни и противопоставяне на военните разходи и военните подготовки.
Без жертви от страна на работниците за сметка на конкурентоспособността и рентабилността.
Националните, регионалните и общинските избори трябва да отразяват народното недоволство, изразено сред работническата класа и народа на Швеция. Трябва да засилим борбата, така че това народно недоволство да се трансформира в течение на опозиция срещу политиките на буржоазните партии, ЕС и НАТО. Трябва да укрепим организацията на работническата класа в синдикатите и класовата линия в рамките на работническото движение. Това трябва да се отрази в промяна в баланса на силите в движението. В това се крие истинската сила, която може да оформи развитието от гледна точка на нуждите и интересите на трудещите се.
Поради всичко гореизброено е изключително важно Комунистическата партия на Швеция (SKP) да се засили. Тя е единствената партия в Швеция, която представлява интересите на работническата класа срещу капитала, отхвърля ЕС и „военната икономика“ и не приема изискванията на капитала като единствен път напред.
Ние, гръцките имигранти – независимо дали сме работници, самонаети лица, безработни, пенсионери или млади хора – имаме избор! Нека гласуваме въз основа на собствените си интереси. Нека гласуваме за СКП, нека я засилим в парламента, на работното място, в синдикатите и в нашите квартали.
На 13 септември нека гласът на комунистите – СКП коммунистерна – отекне във всяка избирателна секция!
Организации на Комунистическата партия (ККЕ) и на Гръцката комунистическа младеж (КНЕ) в Швеция – превод Милчо Александров
