Майданът и революцията са два противоположни процеса: не ги бъркайте!
Учудвали ли сте се някога: защо западните политици и всички прозападни пропагандисти усилено налагат на обществото идентичността между революцията и технологията на цветния преврат (Майдан)? И много наивници или невежи повтарят след тях, наричайки Майдана революция?
Западняците го правят целенасочено, защото подменяйки и обърквайки тези понятия, манипулират масовото съзнание. Всъщност революцията и Майданът са две противоположности, които водят обществото до противоположни резултати.
Нека анализираме и сравним двата противоположни процеса точка по точка.
1. Какви са причините за революцията и Майдана?
– Революцията зрее в дълбините на обществото дълго време, при условие че управляващата класа упорито не разрешава комплекса от основни противоречия, присъщи на съществуващата социално-икономическа система. Производителните сили на обществото и съзнанието на хората надрастват системата, която се опитва да ги държи във вериги. Това в крайна сметка води до факта, че целият комплекс от съществуващи противоречия се изостря изключително много и възниква ситуация, при която господстващата класа вече не може да управлява по стария начин, а потиснатите класи не искат да живеят по стария начин.
Пример: Великата октомврийска социалистическа революция от 1917 г.
– За разлика от революцията, Майданът (цветният преврат) винаги е резултат от дългосрочна подривна работа на външни сили, насочена към култивиране в обществото на групи и слоеве хора, симпатизиращи и контролирани от тези сили, готови по сигнал отвън, да се разбунтува на базата на някакви случайни, изкуствено създадени или провокирани от външни сили обстоятелства.
Пример: Украйна 2004-2005 и 2013-2014. С помощта на първия Майдан външните сили доведоха на власт Юшченко, който беше под техен контрол. Той започна широка нацистка пропаганда. И след като сформира достатъчен брой нацисти и симпатизиращи им обикновени хора, Вашингтон, възползвайки се от подходящата ситуация и играейки върху противоречията между украинските олигарси, придвижи армията си, за да вземе властта.
По това време обективно нямаше революционна ситуация. Имаше нямо, филистерско недоволство от властта, характерно за всички страни с капиталистическо устройство – не срещу системата като цяло, а срещу отделни личности; имаше абсурдна вяра в приказна Европа, насаждана чрез медиите, в приказна Европа, където има реки от мляко и брегове от масло.
Но В И Ленин казва, че „не може да се върви напред, без да се върви към социализма“ и определя социализма като „живото творчество на масите“. Усещате ли разликата между жаждата за консумация и желанието да участвате в изграждането на нов живот?
2. Целите на революцията и Майдана.
– Целта на всяка революция е да се промени социално-икономическата структура към по-прогресивна, съответстваща на нивото на развитие на производителните сили и нарастващото съзнание на хората.
Така резултатът от Великата октомврийска социалистическа революция беше създаването върху базата на Руската империя на нов тип държава – СССР, която в най-кратки срокове направи грандиозен пробив във всички сфери на обществения живот и в рамките на които по-пълно се разкри творческият потенциал на целия народ.
– Целта на всеки цветен преврат е да смени лидерите които са нежелани за външните сили, с контролирани марионетки, чрез които те реализират своите интереси в страната. Тези интереси се състоят не само в създаването на максимален хаос в страната с цел ограбване, поробване и т.н., но и в премахване на самата възможност за извършване на революция, водеща до промяна в системата на обществените отношения и появата на социалистическа държава…
3. Движещи сили на революцията и Майдана.
– От времето на Маркс е известно, че основната движеща сила на социалистическата революция е работническата класа в едрата индустрия, към която се присъединяват прогресивни елементи от всички останали слоеве на обществото. В селска Русия Ленин излага тезата за съюза на работническата класа с най-бедните слоеве на селячеството при условие, че се осъществява при ръководната роля на работническата класа. Това е основното.
Основната движеща сила на всички цветни революции са дребните и средни търговци, т. нар. творческа интелигенция, служители в малки офиси, представители на ИТ сектора и студенти, към които се присъединяват хора от долната периферия. С други думи, основната движеща сила на цветните революции е пъстрата дребнобуржоазна и декласирана публика… Да си спомним В И Ленин, който каза: „Ние не се нуждаем от истерични изблици на дребнобуржоазен революционизъм, имаме нужда от премерения ход на железните батальони на пролетариата“.
4. Фази на процеса.
Тези две фази са ясно видими както във Великата френска, така и във Великата октомврийска революция… Нещо повече, очевидно е, че в творческата фаза има освобождаване на колосална творческа енергия на масите, която осигурява завоюването и развитието на новия етап. Най-близкият исторически пример е създаването и изграждането на Съветския съюз.
За разлика от революцията, цветната революция има само една фаза: разрушителната.
Това унищожаване започва от момента на завземането на властта, сфера след сфера, като започва да засяга всички области на обществения живот, връщайки ги обратно към праисторически форми. В същото време има деградация на общественото съзнание. Тъй като този процес на унищожение се случва в интерес на организаторите на Майдана, той може да продължи толкова дълго, колкото им е изгодно.
5. Субективният фактор и методът на организация.
Нито революцията, нито Майданът могат да се осъществят без наличието на субективен фактор. Но на двете противоположни явления съответстват противоположни по същество субекти.
– Субективният фактор на революцията узрява и се оформя в дълбините на самите хора и е промяна на тяхното колективно съзнание, той увлича в своите редици елементи от всички слоеве на обществото. В същото време в рамките на самия субективен фактор се установяват отношения, които съответстват на бъдещата система на обществено съществуване, която все още не съществува, но която трябва да се появи.
Така в РСДРП, която включваше представители на всички класи на тогавашното руско общество, класовият принцип беше заменен от принципа на демократическия централизъм. Партията като цяло преследваше интересите на работническата класа и най-бедните слоеве на селячеството и изразяваше промяната на тяхното класово съзнание. Вътрешнопартийната йерархия се формира не по някакви външни признаци (рождение, богатство, етническа принадлежност), а на базата на личните качества и според приноса към общото дело.
– Субективният фактор на Майдана не узрява никъде, а е комбинация от представители на чужди държави и служители на техните спецслужби, които разработват и одобряват в кулоарите си план за цветен преврат в определена държава и след това го изпълняват чрез техни наемни или неосъзнати поддръжници в интересуващата ги страна, така наречената пета колона…
С кого и как биха могли да бъдат заменени В И Ленин и РКП(б) по време на Октомврийската революция? Нямаше с кого и с какво да ги смени, и с кого, и с какво да ги размени.
Но за опекуните от Вашингтон беше лесно да сменят Юшченко с Тимошенко, Тимошенко с Яценюк, Яценюк с Порошенко, Порошенко със Зеленски, защото никой от тях не беше реален лидер и не изразяваше интересите на мнозинството от хората.
6. Основна опора.
– Както каза В И Ленин: „Единствената ни опора и основа е социалистическото съзнание на работническата класа. Признаци за високо ниво на масово съзнание са желанието за развитие и образование, способността да се поеме отговорност за всичко, което се случва и в правилните моменти, в името на избраните идеали, да се прояви разбиране и отдаденост, дори саможертва. Подобен бърз растеж на масовото съзнание се наблюдава след победата през октомври.
– Напротив, Майданът изисква масово невежество, пълна безотговорност, желание за задоволяване на непосредствените желания и увеличаване на индивидуалното потребление.
Сравнете стихотворенията на В Маяковски, които отразяват същността на великото революционно строителство: „Бузите са изстинали от студа, // но устните шепнат в хармония // „След четири години // тук ще има град“, с: „Аз съм момиче. Не искам да съм мъж, искам дантелени бикини и ЕС.
Или другите негови стихотворения: “Изляха ни в гърлата//горящо олово и калай//“Откажете се!” – изреваха те. // Но от горящите гърла се чуваше // „Да живее комунизмът!“, с масовите клишета на украинския и белоруския Майдан: „Не ни интересува какво ще стане след това, главното за нас е, че руското изчезва. Както се казва, усетете разликата.
В революционния процес хората винаги имат положителна програма за промяна на системата на обществените отношения и образ на светло бъдеще, обусловено от идеал, а Майданът е напълно лишен както от идеали, така и от творческа програма, като е насочен само към разрушение и банална смяна на личностите на върха на властовата пирамида.
Затова петата колона… се опитва да затъпява и примитивизира максимално хората чрез своите медии. Образователната система има за цел да задълбочи историческото и политическо невежество. А съдържанието на чуждите социални мрежи за младежи е насочено към развращаването им и нагнетяването на индивидуализма и консуматорството в тяхната среда…
7. Резултат.
Естествено, бидейки противоположни във всичко, Майданът и революцията са противоположни и по своите резултати.
– Революцията отдолу побеждава чрез кратка класова гражданска война. Освен това войната се разгаря не от надигащата се прогресивна класа, а от отиващата си – за да запази господството си. Така беше по време на Великата октомврийска социалистическа революция и по време на Великата френска буржоазна революция, по време на които се извърши не само пълна смяна на елитите, но и пълна смяна на системата на остарелите обществени отношения.
Революцията отгоре обикновено (най-вече теоретично – бел. ред.) минава без гражданска война, тъй като смяната на елитите и подобряването на системата на обществените отношения стават зад кулисите на върха на властовата пирамида, без да се въвличат широките маси в процеса.
Маркс и Енгелс многократно са говорили за възможността за революция отгоре, включително в своите трудове „Гражданската война във Франция“ и „Класовата борба във Франция“. Не отрече това развитие на събитията и Ленин. През септември 1917г той също пише: „Нашата работа е да помогнем да направим всичко възможно, за да осигурим „последния“ шанс за мирно развитие на революцията…“
Но трябва да се подчертае, че има само един-два примера за такива революции отгоре. Защо? Защото за реализирането на такъв сценарий трябва да има съзнание за неизбежността на преход към нов прогресивен обществено икономически строй сред значителна част от управляващата класа, а освен това е необходима и силна политическа воля, която да направи този преход. ..
В случай на победа на революцията обществото винаги поема по пътя на ускореното развитие на индустрията, културата, науката, изкуството, образованието и най-важното – човешкият фактор, което води до бързо нарастване на влиянието на страната в света. Отличен пример е СССР, възникнал в резултат на Великата октомврийска революция.
– За разлика от революцията, Майданът не е възможен нито отдолу, нито отгоре, а само отвън с активното използване от външните сили на дъното в обществото, като статисти, като източник на поводи за моментно възмущение.
Победата на Майдана почти гарантирано ще доведе до гражданска война, но не кратка класова война, а постоянна междуетническа или междурелигиозна, което почти неизбежно води до разпадането на държавата на няколко малки хаотични фрагмента. Именно тези цели постигат външните сили, защото от фрагментирането винаги им е по-лесно да установяват марионетни правителства, а в мътните води на хаоса винаги е по-лесно да се граби.
Защо една революция винаги се основава на класов конфликт и защо силите, насърчаващи Майдана, винаги се опитват да настройват хората един срещу друг на етническа или религиозна основа?
Защото смяната на господстващите класи става сравнително лесно и винаги се съпътства с промяна в обществените отношения към по-прогресивни (съгласно Закона за общественото развитие – бел. ред.). Този процес на смяна на класите в хода на развитието на производителните сили е естествен за развитието на човешкото общество като цяло, революцията само го ускорява. Определени класи винаги съответстват на един или друг начин на материалното производство. С промяната на начина на производство се променят и класите.
Но етносът с целия си комплекс от традиции, основи, език, култура и религиозни предпочитания не зависи от промените във формите на производството… Затова обикновено етническите и религиозните конфликти, веднъж започнали, нямат завършващ край. Те могат да избледняват, ако ситуацията е благоприятна за това. Но веднага пламват отново при най-малката дестабилизация или се подпалват отвън. Именно поради тази им особеност те са най-желани за външните сили, заинтересовани от разпадането на дадена държава отвътре.
Нека сравним. Гражданската война в Русия след победата на Великата октомврийска революция – тя не избухва веднага, а едва след като започна намесата на 14 империалистически сили… в европейската част на страната Гражданската война продължи не повече от 2,5 години – до ноември 1920 г., а в Далечния изток – 4 години, до 1922 г.
А местната гражданска война в Донбас продължава вече 7 години (към момента на писане – бел. ред.), и краят и՛ не се вижда. В Либия също се води война от 7 години. Изминаха 10 години в Сирия и също не се вижда краят на опустошенията и кръвта.
Отбелязвам, че противоположни последици се наблюдават в случай на поражение на революцията и Майдана.
– Поражението на революцията води до установяване на диктатура с връщане на цялото общество към древни форми на съществуване (фашизъм) или до колапс и унищожаване на страната от външни сили.
Отличен пример е Германия, където в резултат на поражението на революцията от 1918 г за първи път е създадена незначителната Ваймарска република, при която страната е унизена и ограбена от по-успешни империалистически хищници. Това от своя страна е основната причина за появата и идването на власт на фашизма на Хитлер през 1933 г., който залива с кръв цялата планета.
– Поражението на Майдана като инструмент на външни сили за сриване на страната отвътре, напротив, води до пречистване и укрепване на обществените институции и като следствие – до ускоряване на развитието на обществото като цяло.
Следователно победата на Майдана е дори повече от поражението на революцията – това е премахването на самата възможност за извършване на революция в обозримо бъдеще. Следователно е очевидно, че освен агресивни цели, външните сили насърчават Майданите, за да предотвратят революция и промяна на съществуващата система на обществени отношения към такава, при която те вече няма да могат да разрушават и ограбват страната .
8. Общо място.
Единствената допирна точка в революцията отдолу и Майдана е моментът на силово завземане на властта. Но колко различно се случва и до какви противоположни последствия води!
– Една революция зрее много време и когато дойде моментът за вземане на властта, всичко се случва според Ленин: „Вчера беше рано, утре ще бъде късно“. И завземането на властта става бързо с минимално кръвопролитие, което отнема няколко часа, защото има революционна ситуация, криза на властта и многократно превъзходство на бунтовническите сили поради прехода на по-голямата част от армията и силите за сигурност на тяхна страна. Така по време на щурма на Зимния дворец загинаха само 6 души: 2-ма кадети и 4-ма бунтовници, които се препънаха паднаха, паднаха и бяха стъпкани в тълпата.
– Когато Майданът се разпада, всичко не е така. Представителите на петата колона, които са в малцинство и действат извън обективно установената революционна ситуация, отнемат властта в продължение на много месеци с пълната подкрепа на външни сили, които открито се намесват във вътрешните работи на страната, която се унищожава. За това е необходимо много време, Майданът изисква, първо, редовни кървави жертви, за да се стоплят протестиращите, и, второ, пълен контрол на петата колона върху медиите на унищожаваната страна.
9. Каква е обективната ситуация в Русия?
В Русия, както във всяка капиталистическа страна, има цял комплекс от противоречия, характерни за този начин на живот. Но наличието на комплекс от противоречия в обществото изобщо не означава наличието на зряла революционна ситуация.
За да узрее революционната ситуация, е необходимо максимално напрежение и изостряне на целия комплекс от съществуващи противоречия, надхвърлящи границата на цялост на съществуващата система. Това състояние, в което системата започва да се разпада сама.
За по-голяма яснота си струва да си припомним основните характеристики на революционната ситуация от 1917 г., които вече бяха споменати по-горе. Вече трета година се води неуспешна позиционна война, чийто край не се вижда в близко бъдеще. Икономическата криза, причинена от мобилизацията, се задълбочава в страната: предприятията спират, нивите не се засяват, прекъсванията на транспортните комуникации се засилват, започва гладът. На фронта руските войници се убиваха с руско оръжие, защото руските капиталистически оръжейници, в преследване на печалбата, продаваха това оръжие на германците. Това се виждаше и от войниците, и от офицерите. Между другото, точно затова болшевишката пропаганда имаше такъв успех в армията. Пред мнозинството от хората се наложи изборът: смърт на фронта, смърт в тила от глад или въстание, в което може би ще бъдат убити, но може и да оцелеят. Условията на живот на мнозинството от хората бяха ужасяващи. Пълно е със спомени на очевидци и снимки от онези години. През 1917 г. хората наистина нямаха какво да губят в истинския смисъл на думата.
Така наречената Февруарска революция (всъщност това беше прото-Майдан, организиран зад кулисите от британците с помощта на някои групи руски индустриалци) започна с бунт на жените поради факта, че хлябът не беше доставен на Петроград. Довежда до падането на автокрацията и абдикацията на царя. И завърши с идването на власт на либералното временно правителство под лозунга за незабавно оттегляне на Русия от войната и организиране на Съветите на работническите, войнишките и селските депутати. Но идвайки на власт, временното правителство забравя, че обещаното трябва да се изпълни, като продължава предишната си политика, насочена към война до победен край. Буржоазията отхвърли феодалната суперструктура, която и՛ пречеше, и продължи да печели от войната. Болшевиките на практика не участваха във февруарските събития. Те се завръщат от затвор, заточение и емиграция едва през април 1917 г. след обявената амнистия се включват.
Ценността на февруарските събития е, че по време на тях позициите на Съветите на работническите, селските и войнишките депутати бяха укрепени. Те се превърнаха по същество в алтернативно управление в страната. Въпреки това Съветите не решават въпросите за войната и мира. Това казва В И Ленин в своите „Априлски тезиси“ където издига лозунга: „Цялата власт на Съветите!“
Продължаването на войната влошава икономическата ситуация всеки ден. Връзките между регионите са отслабени. В интервала между февруарските и октомврийските събития повечето региони на Руската империя обявяват своята независимост с пълната подкрепа на временното правителство. И западните империалисти веднага започнаха да управляват всички тези квази държави. В селската пустош имаше спонтанно преразпределение на земята. Юлската демонстрация на работниците в Санкт Петербург, която излезе под лозунгите „Земя и мир“, беше разстреляна от временното правителство с подкрепата на меншевишките съвети. След това Ленин веднага свали от дневния ред лозунга „Цялата власт на Съветите“. Болшевиките бяха принудени отново да преминат в нелегалност. И пред очите ни хаосът доведе до разпад на страната. След февруари либералите вече не можеха да управляват по стария начин, но нито знаеха, нито искаха да управляват по новия начин. Народът вече не можеше и не искаше да живее по стария начин.
– И ако по това време Руската комунистическа партия (болшевики) не съществуваше или ако тази партия беше неясна, мекушава и не беше в състояние да свали либералите от власт в единствения подходящ момент, след година-две Русия просто нямаше да съществува като единна държава. И на нейно място щеше да има много държавни образувания, контролирани от западните империалисти. Това, което 1991 г. перфектно ни показа на всички.
Такава е същността и безалтернативността на узрялата революционна ситуация.
Елена Киянка превод от в-к „Мысл“ Милчо Александров
