Владимир Илич Ленин, в труда си „Левичарството в комунизма е детска болест“, пише за необходимостта от участие в буржоазни избори. Този труд се отнася за истинска комунистическа, революционна партия, каквато е РСДРП(б). Той предлага истинската комунистическа партия да използва парламентарната трибуна като инструмент за разобличаване на буржоазната система. Инструмент без истински субект на действие – комунистическата партия – е нищо.
Една партия е революционна и истински комунистическа само ако диктатурата на пролетариата е залегнала или в нейната програма, или в конституцията на страната, която ръководи. Ако тя действително упражнява диктатурата на пролетариата. Болшевишката партия беше такава партия. Работническата партия на Северна Корея е такава партия. Комунистическата партия на Китай е такава партия.
Ако признаете, че дадена партия не е по същество болшевишка, не е истински комунистическа и че програмата ѝ не включва диктатура на пролетариата, тогава тезата на Ленин за необходимостта от участието ѝ в избори за буржоазен парламент не е приложима. Няма смисъл да се гласува за партия на предателите, партия на диктатурата на буржоазията.
Не е случайно, че КПСС извади диктатурата на пролетариата от програмата си през 1961 г. Това означаваше, че партията се е изродила и се е превърнала в партия на класовия враг – буржоазията. Няма среден път. Именно през 1961 г. в СССР се случи контрареволюцията и започна обратът към капитализма. Идеологическите наследници и приемници на дегенериралата КПСС носят думата „комунистически“ в името си, но по същество не са комунисти. Тяхната програма не включва диктатура на пролетариата. Те са социалдемократи под червено знаме.
Кои са социалдемократите? Това е партия, която формално поддържа връзки с работническото движение, но не преследва целта за промяна на социалния ред. Програмата им не застъпва диктатурата на пролетариата; те се застъпват за реформизъм и парламентарен път, формално подкрепяйки някои добри каузи, но в действителност прилагат диктатурата на буржоазията.
Те ни казват: не искате ли да е като в Полша? Тогава гласувайте за Комунистическата партия на Руската федерация.
Предлагам да не приемаме на доверие думата на никого и да разгледаме как комунистическата пропаганда е била забранена, например, в Полша. В крайна сметка историческият материализъм изисква да се разглежда резултатът във връзка с развитието, което го е предшествало.
Полската обединена работническа партия е основана през 1948 г. като механично сливане на революционната Полска работническа партия и буржоазната Полска социалистическа партия. Макар формално да провъзгласява социализъм и диктатура на пролетариата, партията от първите си дни носи контрареволюционни елементи под червения флаг. Неговият секретар, Гомулка, още през 1944 г. се е опитвал да се съюзи с реакционното лондонско правителство и е подкрепял националистическите тенденции, за което е критикуван, уволнен и хвърлен в затвора през 1951 г. Но след смъртта на Сталин през 1954 г. е освободен. Две години по-късно, с помощта на своите ревизионистки съучастници, е напълно реабилитиран след 20-ия конгрес на КПСС. През 1956 г. в Полша избухва контрареволюция. На 8-ия пленум на Централния комитет на ПОРП е взето решение за отказ от диктатурата на пролетариата и възстановяване на Гомулка на поста първи секретар на партията. Обявен е „полски път към социализма“, което всъщност означава възстановяване на капитализма.
Именно тогава, през 1956 г., ПОРП дегенерира и се превръща в партия на буржоазията, облечена в социалистическа фразеология. Към 1961 г., когато Комунистическата партия на Съветския съюз официално закрепва това отхвърляне в своята платформа, процесът на икономическа капитализация и разпад на партията вече е в ход в Полша. Полската обединена работническа партия вече е пилотирала съветския контрареволюционен сценарий на собствена земя.
През 80-те години на миналия век Полската обединена работническа партия (ПОРП) е в мнозинство. Страната е разтърсвана от икономическа криза. ЦРУ налива милиони долари в „Солидарност“ и дейността ѝ е забранена. И така, през 1989 г. Полската обединена работническа партия се среща с марионетките на ЦРУ и ги реабилитира. Те се споразумяват, че две трети от местата в долната камара на парламента, Сейма, ще бъдат запазени за ПОРП и нейните съюзници; останалите ще бъдат определени чрез преки избори, включително всички места в горната камара на парламента, Сената. В резултат на това „Солидарност“ завладява почти всички останали места в долната камара, Сейма, и 99 от 100-те места в горната камара, Сената.
Вместо да продължи борбата, Полската обединена работническа партия (ПОРП) се саморазпусна през 1990 г. и официално призова членовете си да останат лоялни към установеното буржоазно правителство. Тя обясни действията си с невъзможността да си възвърне общественото доверие. Нейната основна група сформира Социалдемокрация на Република Полша (СДРП), която официално стана партия-наследник на Полската обединена работническа партия. През 1991 г. СДРП сформира коалиция, наречена Алианс на демократичната левица, която действа като единна фракция в Сейма. Тяхната платформа възприема принципите на свобода, равенство и справедливост в духа на западноевропейската социалдемокрация и призовава за членство в НАТО.
Наказателният кодекс от 1997 г., който криминализира пропагандата за тоталитарни режими, беше приет на трето четене на 20 март 1997 г. с гласуване на 345 членове на Сейма. Законът получи 135 гласа от Алианса на демократичната левица, 108 от Полската селска партия и 52 от Съюза на свободата; Заедно тези три фракции са получили 85% от гласовете „за“. Демократичният ляв алианс, чието ядро е Социалдемократическата партия на Полша (СДРП), партията-наследник на Полската обединена работническа партия (ПЗПР), е най-голямата фракция, осигуряваща приемането на закона, забраняващ комунистическата пропаганда. По-късно в статията от наказателния кодекс е добавена пряка препратка към комунизма.
Полският пример показва, че забраната на комунистическата пропаганда в Полша е следствие от предателството на партия, която се е отказала от диктатурата на пролетариата. Комунистическата пропаганда е забранена от онези, които я наричаха левичари и бяха наследници на Полската обединена работническа партия (ПОРП). Подкрепата на социалдемокрацията под червения флаг води до забрана на пропагандата на марксизма-ленинизма. Социалдемокрацията е враг на работническата класа.
Ако не искате да е като в Полша. Не подкрепяйте ревизионисти и предатели. Търсете тези, които наистина отстояват диктатурата на пролетариата и ясно отстояват своята линия от десетилетия. Присъединете се към истинска комунистическа партия – общественото сдружение „Работническа партия на Русия“. Създайте градски съвети от работнически депутати, работете в профсъюзите. Борете се за истински комунизъм!
П С Мигранова, член на Работническата партия на Русия
Превод от „Фонд Рабочей академии“ – Милчо Александров
