Още в първите статии, разобличаващи фашисткия преврат от 2020 г., другарите посочиха, че империалистическата буржоазия ще продължи да експлоатира фалшиви болести и епидемии във войната си срещу трудещите се. Правителството, разбира се, би могло да се справи и без фалшиви епидемии, разчитайки единствено на полицията, но откритото насилие бързо разкрива фашистката, антинародна природа на настоящите власти, а „епидемията“ е много удобен похват, който им позволява безмилостно да потискат и ограбват народа под претекст, че се грижат за здравето и благополучието му.
Вземете например унищожаването на добитъка в Новосибирски, Омски и други региони. Властите чрез жестоки произволни действия конфискуват и ликвидират добитък от частните стопанства на селските работници и пенсионери, както и търговския добитък на дребната и средната селска буржоазия и арендаторите. Капиталистическото отчуждаване и разоряване на селските работници и дребните земеделски производители се извършва под прикритието на епизоотични огнища на пастьороза, бруцелоза, сап и други подобни. Ако властите започнат да експроприират дребномащабното селско производство „просто“, с чиста сила, хората веднага ще видят, че правителството прибягва до открита война, за да разчисти вътрешния пазар на страната за големите монополи като „Мираторг“ и отровното китайско месо. В този случай в Сибир биха могли да възникнат огнища на нов бунт на Пугачов, т.е. втори фронт в тила. За да го потуши, Националната гвардия ще трябва да бъде допълнително въоръжена с оръжия от военно ниво, разширена и преразпределена в Сибир от окупираните райони и тези, граничещи с Украйна.
А „епизоотиите“ и карантините улесняват и намаляват разходите за изземване на личен и дребен добитък от селата и унищожаване на тези средства за производство. Кравите и другият добитък са от съществено значение за хората, но за монополистичната буржоазия те са неудобство на пазара, те са излишни, излишни са и трябва да бъдат унищожени. В същото време фашистите усъвършенстват техники за физическо разделяне и изолиране на работниците едни от други в случай на народни вълнения и въстания.
Правителството има основания за безпокойство. То е насочило атаките си към личната и дребномащабната частна собственост, средствата за селскостопанско производство – източниците на препитание и печалба за малките и средни частни собственици – с цел пролетаризацията им и елиминирането на личното земеделие на работниците, които са действали отчасти с търговски цели (продавайки излишъка от продукция си на пазара) и отчасти за натурално земеделие (изхранвайки се с продукцията на собствените си ферми). Кравата е оста, икономическият център на такова земеделие и като такава е враг на максималната печалба за хранителните монополи. От друга страна, като експроприират само добитъка (т.е. мляко, масло, извара, сирене, месо и други продукти), фашистите поставят под въпрос самата материална основа на живота на много хора. Това вече не са неясни съображения за борбата за политическа свобода, а пряка и ясна заплаха за ежедневния хляб, класовия статус на дребната селска буржоазия и физическото съществуване на много хиляди работници.
Експроприацията на добитъка е стъпка към пълната пролетаризация на селските райони. Общата криза и фундаменталният икономически закон на съвременния империализъм изискват монополите да завземат и присвоят всеки малък и най-малък източник и поток от печалба. Монополите обикновено ограбват селяните чрез ниски монополни изкупни цени на селскостопанските продукти и високи монополни продажни цени на селските стоки. По този начин монополите вземат от трудещите се селяни не само излишъка, но и част от необходимия продукт.
В резултат на това цялата маса продукти, изцедени от капиталистите от селското население в страната, се разпределя между тях съгласно закона за максималната печалба и размера на капитала. Това означава, че големите монополи не само задържат цялата си плячка, но и вземат все по-голям дял от печалбите на малките и средни производители, които не успяват да реализират дори средни печалби, биват лишени от средствата си за производство и масово фалират.
Всички източници на максимална печалба (увеличаване на степента на експлоатация отвъд всякакви граници в предприятията, високи монополни цени на потребителските стоки и продукти, консумирани от дребномащабното земеделие, ниските изкупни цени на продуктите на това стопанство, данъците, таксите и митата, налагани върху дребното и много дребното производство, разпределение на печалбите между най-големите монополи и др.) се развиват най-активно по време на периоди на война и милитаризация на националната икономика – т.е. по време на общата криза на капитализма.
Нещо повече, размерът на максималната печалба се простира далеч отвъд размера на добавената стойност, създадена от труда на руската работническа класа. Максималната печалба е резултат и от ограбването и разорението на цялото селско население.
Но всичко това вече не е достатъчно за монополите. За да си осигурят източници на максимална печалба, монополистите все по-често прибягват до апарата на фашистката държава. Нуждата на буржоазията от открито насилие и държавен бандитизъм е продиктувана от самата природа на максималната печалба. Тази природа изисква мерки за пряка принуда, като милитаризация на труда и въвеждане на Военноподобен наказателен режим във фабриките и градовете, открити форми на грабеж и принудителен робовладелски труд. Дивашкият грабеж на работниците става невъзможен без съдействието на държавата, нейните военни, полиция, съдилища и затвори, тъй като монополите носят не смекчаване или премахване, а безпрецедентно изостряне на всички противоречия на капитализма. Анархията на производството и конкуренцията се засилва, а потисничеството и експлоатацията на работниците и трудещите се стават непоносими.
За да осигурят максимални печалби при такива условия, монополите трябва да прибягнат до бандитизъм и престъпни методи срещу работниците, насилствено унищожавайки дребните и средните конкуренти в селото, съсипвайки дребното и натуралното земеделие, конфискувайки (унищожавайки) всички средства за производство, земята на дребните собственици и земята, върху която се намират техните ферми. Накратко, те трябва да поставят селските работници в съвременен концентрационен лагер, принуждавайки ги да купуват всичките си средства за препитание от монополите – на високи монополни цени, довеждайки експлоатацията на трудещите се маси до крайност.
За да постигнат това, монополите се нуждаят от фашистка държавна машина, която ще удуши икономически частните ферми и дребните производители чрез конфискация на доходите от труд: огромни данъци върху всеки квадратен метър земя, всяко пиле, яйце, малинов храст, овощно дърво, пасищна морава, водопой и т.н. В същото време тя ще се опита физически да унищожи (а) добитъка на селските работници, (б) целия продуктивен добитък, до последното пиле и яйце, и (в) всички средства за дребно производство, до последния храст касис.
Ако не вярвате в това, погледнете състоянието на дребното селскостопанско производство в Германия и Съединените щати, които само загатват за близкото бъдеще на фашистка Русия. В Източна Германия, където трудещите се маси запазиха своите вили от ГДР, на собствениците им е забранено да продават собствените си плодове и зеленчуци под наказание лишаване от свобода и солидна глоба. В някои провинции (Бранденбург, Хесен и други) на летните жители не е позволено да използват това, което расте на вилите им, за храна. Полицията гарантира, че всички растения по вилите се отглеждат само за декоративни цели, „fur landscapen, nicht gestalt“. В много баварски села на жителите е забранено да отглеждат кокошки, патици и кози в собствения си имот. В края на краищата, кокошките произвеждат вкусни яйца и месо, а козите – здравословно мляко, така че селяните няма да купуват тези продукти от Walmart или DTK. Това означава загуби за монополите. За да се справи с корена на тези загуби, правителството е инструктирано да премахне дребното частно, домакинско и спомагателно земеделие в провинцията.
Това не означава, че цялото дребно и средно производство в провинцията се елиминира. Буржоазията запазва известни ресурси, за да си осигури ценни и висококачествени хранителни продукти. Но тези малки и средни производители са принудени да сключват обременяващи договори с монополите и са напълно подчинени на тяхна милост.
Развитието на монополния капитализъм е по-нататъшно развитие на капиталистическата собственост. Това, по-специално, означава нарастваща експроприация на масата от дребни собственици и пълно господство на монополите над масата от дребни производители. Докато например германският империализъм през 30-те и 40-те години на миналия век ограбваше собствените си селяни предимно чрез данъци и налози, германските тръстове директно и непосредствено ограбваха селското стопанство на окупираните страни, изземвайки и изнасяйки добитъка, храните и суровините за Германия. По време на кризата от 1929–1933 г. американски монополи като US Food купуват добитък и храни от разорени малки и средни фермери почти за нищо, унищожавайки част от това богатство, за да поддържат високи цени на храните. Царското правителство беше най-близо до сегашното опустошение на селските райони. Окръжните полицаи и социални началници конфискуваха крави и коне от бедните селяни за просрочени задължения, буквално ги обричаха на глад. Нещо повече, конфискуваният селски добитък често е бил вкарван в така наречените „държавни кошари“, където никой не го храни, пои или дои, което води до ненужна смърт на значителна част от добитъка в рамките на седмица или две.
Руското правителство отиде още по-далеч. Конфискува добитъка от селските работници и дребните земеделски стопани и го унищожава, както продуктивния, така и разплодния, за да затрудни изключително много хората да възстановят икономиката си. Така са действали айнзацгрупите на Хитлер в СССР, когато целта е била не само да се разруши икономическата основа на социализма, но и да се предотврати възстановяването му в бъдеще. Руското правителство, „от Николай II до Николай III“, е използвало тактика на „изгорена земя“ по време на завладяването на Кавказ: за да прогони селяните от Дагестан, Чечения, Ингушетия и други места от плодородните равнини към безплодните планини, наказателни експедиции са изгаряли селски посеви и села, убивали са добитъка, отравяли са кладенци и са запушвали напоителни канавки.
Да предположим, че добитъкът наистина е бил болен. Защо тогава правителството не го е лекувало, вместо да го е изтребва? Защо на частния добитък не са били направени необходимите ваксинации? Защо епизоотията е засегнала само кравите в стопанствата и малките села? А какво да кажем за животните в тези частни ферми, докато в същия район, в така наречените „агрохолдинги“, животните са здрави? Има само един отговор: в страната не трябва да има производство на месо и млечни продукти, освен това, което е в ръцете на четирите или петте най-големи монопола. Това е общата тенденция към монополизация и централизация на съвременното капиталистическо производство.
На свой ред правителството, имайки споразумение с китайския империализъм за отваряне на руския вътрешен пазар и ефективно предаване на част от националната територия и сибирските природни ресурси, получава от Китай влакове с боклуци, като болно говеждо месо и синтетично мляко на прах. Това се прави в замяна на китайски капиталисти, които постоянно купуват газ и петрол от Сечин и Алекперов, за милиони долари, постъпващи в личните сметки на Путин и неговите министри, и за Китай, който прикрива тила на Русия, за да улесни разграбването на Украйна. Но какво да кажем за суверенитета на Русия и развитието и растежа на вътрешното производство? Суверенитетът на Русия днес е спекулативните интереси на две хиляди милиардери, които са нейните истински господари. Ако им е изгодно да продадат Забайкалския и Хабаровския край на китайците, те ще го направят. Междувременно производството расте, не по отношение на средствата за производство и висококачествените продукти, необходими на народа, а по отношение на оръжията за империалистическа война и средствата за фашистки репресии срещу работниците.
Ленин многократно е казвал, че организацията увеличава силата десетократно. Дребните земеделски производители в Козиха и други села, атакувани от правителствени наказателни отряди, многократно са съжалявали за липсата на масова организация и оръжия за самозащита. Имало е спонтанно обединение на селяните, но силите били твърде неравностойни: разпръснати групи от 10-20 невъоръжени хора срещу полицията за борба с масовите безредици и Националната гвардия с картечници. Лишени от лидер и подкрепата на града под формата на пролетарската партия, селските работници спонтанно се обръщат към бунта на Пугачов, докарани до брадвата и рязаната пушка от самото руско правителство. Седнал на дивана, човек може да твърди, че спонтанният селски бунт ще постигне малко и ще бъде смазан от властите. Да, това може да е вярно. Но при сегашните условия е необходима нова „селска“ война като първи революционен удар срещу фашисткото правителство, необходима дори само защото пролетарският град мълчи. Ако руската антифашистка революция започне в селата, т.е. срещу „законите на марксизма“, то при нашите специфични обстоятелства трябва да е така, в пълно съответствие с марксизма, че тласъкът за революцията ще дойде от селата. Задачата е да се организира селският пролетариат и дребните земеделци, за да се защитят от набезите на фашистките правителствени банди. Трудно е да се каже какви конкретни пътища ще намерят масите, за да постигнат това, но тъй като материалната основа на стотици хиляди селски жители е заложена на карта, народът ще намери начини и средства за борба с правителството. Той ще намери и оръжия, без които не може да се говори за защита на жизненоважните си интереси и борба за по-добър живот. Във войната това означава да се води военна битка. Ние от своя страна можем да помогнем на селяните с конкретния исторически опит от народната война срещу потисниците и фашистите.
Но Революционната работническа партия е капка в морето. Задачата на всички класово съзнателни работници е да популяризират събитията в селата възможно най-широко, да показват и разобличават престъпленията на руското правителство срещу народа пред масите от работници и градски работници и да призовават за войнствена организация на работниците, използвайки примера с изтребването на „селския“ добитък и други примери, които фашистите предоставят в изобилие. В тази връзка ние приветстваме това, което либералната „опозиционна“ буржоазия прави чрез своите интернет канали, като Дождь, Навални и други подобни, показвайки фактите за гражданската война на буржоазията срещу трудещите се в селото. Нека либералите покажат още от тези факти, а марксистите да им дадат обяснение и да извлекат правилните класови изводи от тях.
РП – превод Милчо Александров
