Основният въпрос на философията е връзката на съзнанието с материята, мисълта с битието и духа с природата. Той има две страни:
Онтологична страна – от думата „онтология“. Това е дял от философията, който изследва универсалните основи, принципите на битието, структурата и законите на битието. Тази страна отговаря на въпроса: кое е първично: материята или съзнанието?
Как трябва да се отнасяме към това, което съществува (т.е. към всичко)? Всичко съществува ли, защото аз го мисля, или някой го мисли и по този начин мисли за мен? Или има значение дали някой друг го мисли или не – всичко около нас е било, е и ще бъде? Тази линия на мислене отразява историческата еволюция на човешката мисъл, заедно с човешкия мозък, и мисълта на цялото човечество.
Това се отразява и в развитието на индивида: първо, човек разбира, че самият той съществува, че има свят около него, че има и други хора на този свят и че това по някакъв начин е свързано с факта, че самият той съществува, идва осъзнаването, че светът е по-голям, отколкото си е мислил, след това – че е краен, той като индивид ще умре, че други хора ще продължат да живеят и светът ще продължи да съществува, и че други хора и целият свят са съществували преди него.
2. Гносеологическият аспект: „гнозис“ означава „знание“, „логос“ означава „учение“, „слово“, „разум“. Буквално: „учение за знанието“. Познаваем ли е светът? Мога ли наистина да разбера дали съществувам, дали съществуват хората около мен, кой съм аз, какво е всичко около мен и до каква степен мога да го разбера? Как мога да проверя това? Как трябва да се отнеса към факта, че не мога да го разбера напълно, как мога да го обясня и да го впиша в картината на света, която аз и другите вече имаме?
И тук се отразява биологичната и социална еволюция на хората и човечеството. В началото хората са се различавали малко от животните. Те са знаели малко за света, до който нямат достъп: небето над планините, океанските дълбини, земните недра. Не са знаели произхода на вятъра, човешкото дишане, насекомите, много животни, растения и предмети. Вземайки от цялото и разбирайки го, човечеството продължава себе си: хранене, възпроизвеждане и разпространяване. Следователно, хората първоначално са обожествявали всяко отделно животно, дърво, камък и т.н. – всяко е било „бог“, тоест част от по-голямото цяло, нещо, което носи късмет и благополучие. Дори висшите примати проявяват някои рудименти на религиозно поведение, прости ритуали – например, шимпанзетата се събират на групи около кухо дърво и хвърлят камъни в него. Общият прародител на неандерталците и сапиенсите, Homo heidelbergensis, очевидно също е имал рудиментарни ритуали, както и друг наш предтеча, Homo naledi.
С натрупването на повече знания за света, разбирането му по-дълбоко и научаването да съхранява по-добре информация и да я предава на бъдещите поколения, еволюира и концепцията за „бог“, отразявайки обектите и съществата на реалността. Концепцията за „бог“ е удобна: когато на човек му липсват знания за нещо, тревожността, причинена от тази липса, може да бъде намалена чрез „разговор“ с въображаемия източник на това нещо, „въздействие“ върху него. Например, хората, ловуващи бизони, не можели да отчетат всички детайли и обстоятелства, които биха довели до успешен и обилен улов, затова рисували бизон на стената и хвърляли камъни и стрели по него, сякаш практикували, репетирали лова предварително и, намалявайки тревожността си, придобивали увереност в действията си. В същото време те се хранили малко и избирателно, например защото запасите от месо били ниски или никакви, и защото това повишавало вниманието и концентрацията. Те се хранили със специални храни, които подпомагали лова, които можели да носят със себе си в продължение на няколко дни или които растат като растения в ловните полета. Така възникнали ритуали, които се развивали успоредно с хората и в крайна сметка довели до съвременни форми на развита организирана религия.
Успоредно с това човешката мисъл се развивала и в практическо отношение: как да се правят инструменти за работа и лов от различни камъни – кои камъни са най-добри, от какъв материал, как да се прикрепят към дървена дръжка, от каква дървесина, кога и как да се направи дръжката и т.н., както и как правилно да се хвърлят тези инструменти. Чрез подобряване на инструментите за работа и лов, подобряване на езика и комуникацията с другите, хората подобрили и мозъка си: по-сложните инструменти и по-добрата организация с другите, включително чрез ритуално обучение, а по-късно и чрез по-развити форми на религия, позволили получаването на повече храна, подхранваща мозъка. Това означавало, че следващите поколения можели да се раждат по-здрави и по-умни, смъртността намалявала и се раждали повече деца. При по-високи нива на организация, с по-голямо население, изобилие от храна и като цяло благоприятни природни условия, нуждата от ритуален живот намалявала, ролята на „боговете“ и нуждата от тях намалявали, а по време на кризи се случвало обратното. Нещо повече, общите представи за боговете се променяли с течение на времето, като постепенно се развивала идеята за един-единствен, централен Бог. Развило се обаче и разбирането, че хората и всички неща съществуват независимо от съществуването на богове или Бог, особено с подобряването на информационните системи, включително тези, свързани с времена на криза и просперитет. Това довело отделни мислители и големи групи от хора до мироглед, който не изисквал концепцията за богове за успешен живот.
Хората все повече разбирали, че природният свят около тях съществува, независимо дали те или някой друг мисли за него, че той съществува и ще съществува, независимо дали самите хора съществуват. В същото време се развивало разбирането, че самите хора са произлезли от природата и могат да я подчинят, че съдбата на човечеството е да достигне висините на небето и звездите, дълбините на океаните, дълбините на земята, да ги трансформира и да ги овладее. Имало е признание за ролята на хората в съществуването на звездните системи и цялата Вселена – да трансформират всичко, разпространявайки се навсякъде, представлявайки нов етап в съществуването на материята в пространството и времето.
Това е материалистичен поглед върху природата и човечеството, върху всичко съществуващо. Боговете и религията съществуват, но те са социално-културен феномен, а не свръхфизически, съществуващ на облаци и тронове сред множество ангели, както се е възприемало в миналото.
Никита Александрович – РПР -Самара -превод Милчо Александров
