И тази година отбелязахме по подобаващ начин 1-ви ноември – деня на народните будители. По този случай реши да се прояви и г-н Плевнелиев. Отдавна сме свикнали с неговото празнодумство, но сега той наистина ,,обра тиквите”, наричайки шепата нарушители на реда в нашата Алма матер „народни будители”. Но какво ли накара ,,обединителя” на нацията да ги нарече така? Сигурно това, че са превърнали аудиториите от места за натрупване на знания и усъвършенстване в истински бардаци или това, че се кълчат като недоеволюирали примати на всякакви ритми. Но може би техните крясъци: ,,Оставка”, ,,Искаме смяна на системата”, ,,Нов морал”, а макар и с по-приглушен тон – ,,Долу комунизма”.
Но къде виждат тук комунизъм въпросните индивиди? При комунизма собствеността, всички богатства, са в ръцете на народа, а при нас са в ръцете на олигарсите. При комунизма няма безработица, няма неплащане на заплатите с месеци, нещо повече, там изобщо няма и пари, те са ненужни, защото има изобилие от блага и всеки ги ползва според своите потребности. Образованието и здравеопазването са безплатни, престъпниците, ако въобще са останали такива, са там, където им е мястото – зад решетките. Няма наркомания, проституция, няма ги и монополистите от ЧЕЗ, ВиК, топлофикация, няма я и ДКЕВР – блудницата, съучастница в ограбването на народа. Няма ги и тези управници – президенти, министри, депутати и пр.,тънещи в разкош, с многобройни имоти и банкови сметки у нас и в чужбина, докато в същото време народът едва оцелява от глад, мизерия и болести и е жертва на необуздани криминални престъпници.
Ако на това новопокръстените „будители” казват комунизъм, аз също съм за – да го премахнем!
А какво разбират под смяна на системата? Или нищо не разбират, или я възприемат като връщане на власт на „разбитите авари” от СДС, ДСБ, Меглена Куневки и най-вече на ГЕРБ. С други думи я разбират като „станете да седнем”.
Истинската смяна на системата означава преди всичко смяна на формата на собственост – от частни ръце да премине в ръцете на народа, означава да се върне на народа всичко заграбено, да се лишат от своите богатства всички тези олигарси, министри, депутати, включително и президента. Означава – НАЦИОЛИЗАЦИЯ. За да стане това, властта трябва да премине в ръцете на народа. Само така придобива смисъл и призивът за оставка.
Що се отнася до новия морал, за който пледират, нямат никакво основание да се смятат за негови носители. Ако бяха такива, щяха да се интересуват не само от това кой предложи Пеевски, но и от това кой унищожи селското ни стопанство, промишлеността, науката, културата, здравеопазването, образованието, армията и какво ли още не.
Мисля, че за непредубедения читател е ясно какво е харесал у тези протестъри г-н президентът. Ами това е тяхното празнодумство. Харесал е своите побратими, които заблуждават народа, че са носители на нов морал, че са борци за смяна на системата. Напротив, те не са опасни за съществуващото статукво, затова и власт имащите от БСП и компания, които също са част от това статукво, не се разправят с тях.
Истинската опасност за буржоазните партии, изреждащи се във властта след 10-ти ноември 1989 г. и за техните господари и кукловоди на протестите – олигарсите ще дойде когато започнат бунтовете на голите, гладните и босите и когато те поискат политическата власт.
В заключение искам да кажа, че студентското недоволство съвсем не е лишено от основание. То трябва само да бъде канализирано в правилната посока – за истинска смяна на системата. Убеден съм, че за това ще се намерят здравомислещи млади хора. Но тях г-н президентът няма да ги нарече будители, защото те ще поискат и неговата оставка.
Вл. Цеков
