ЕПИЛОГ

В миналия брой на вестника на това място беше отпечатана статията „Спектакълът ГЕРБ – последна част”. И ето, без никакъв антракт попаднахме направо в епилога. Бързо отшумяха празнодумствата на парламентарните партии, че са спечелили референдума за АЕЦ. Това, че 80% от имащите право на глас не гласуваха, не им направи никакво впечатление. По-голям бойкот, което означава снемане на доверието към партиите, до сега не е имало. Това беше звучна плесница за тези, които вече 23 г. се редуват в управлението на държавата и съсипват живота на хората.

Някак незабелязано отмина и последната антикомунистическа изцепка на математика проф. Михаил Константинов. Да се чуди човек от каква фекална яма е събирал толкова много помия в устата си. Мине не мине някой ден и изплюе част от помията.

В ход са и съкращенията във ВМЗ „Сопот”. 600 души – излишни. 600 семейства изправени пред дилемата да бъдат или да не бъдат. Била им осигурена работа. Дава ли им някой гаранция, че и на новата работа няма да ги постигне същата участ? За това ли се бореха под ръководството на КНСБ и „Подкрепа”? До такава „победа” ли ги доведоха тези два синдиката? На кого служат тези два профсъюза? На своите членове или на работодателите? Случващото се е още един пример, че у нас няма истинска професионална организация, която да защитава работниците. Крайно време е те да разберат това и да си създадат свой истински работнически профсъюз, който да защитава техните интереси.

Не минахме и без ново покушение – срещу небезизвестния Златко-Баретата. Себеподобните му се опитаха да му затворят устата, опасявайки се,че той ще се разприказва. Възниква въпросът: защо властта не му осигури безпрепятствено явяване в съда? Дали и тя не бе заинтересована той да мълчи?

Българските неофашисти проведоха и своя Луков марш – в чест на отявления фашист и един от основателите на организацията на легионерите преди 9-ти септември 1944 г. В цяла Европа фашизмът е заклеймен и фашистките прояви са забранени, а у нас фашистите маршируват свободно по софийските улици и то с разрешението на кметицата Йорданка Фандъкова. Нещо повече, според достоверна информация, един от съветниците в СОС /Столичния общински съвет/ „който е член на БСП, е предложил да се наименува улица на името на ген. Христо Луков. Браво „другари социалисти”. Тоя път наистина избихте рибата. Може би вашият коалиционен партньор КПБ /Комунистическа партия на България/ начело със своя ръководител, който е и депутат от коалицията, са ви напуснали в знак на протест? Или Висшият партиен съвет е изключил този „социалист” от партията? Какво падение за партия, която се представя за наследница на дядо Благоев, за лява и социалистическа. А за КПБ и за нейния ръководител Александър Паунов изобщо няма какво да говорим. Казано е – по делата им ще ги познаете.

Случиха се и събития извън страната, които имаха пряк резонанс у нас. Такова събитие беше и успешният ядрен опит, извършен от Корейската народно-демократична република. Нашите папагали веднага се наредиха до своите господари, как така една малка държава като КНДР е решила да се погрижи за своята независимост от световния капитал. Никой друг в света, освен няколкото големи държави няма право да притежава ядрено оръжие. Пардон, само на Израел е позволено, защото той е на правилната страна. По повод на това събитие, на 13 февруари, в сутрешния блок на БТВ бе поканен бившият външен министър от правителството на НДСВ Соломон Паси /Мончо/. Той разказа, че през 2007 г., когато е посетил КНДР,е носил предложение от САЩ, че ако севернокорейците се откажат от своите ядрени програми, САЩ им гарантират спокойствие и просперитет, и че същото такова обещание по-рано било дадено и на Муамар Кадафи. Видяхме до какво спкойствие и просперитет доведоха Кадафи и Либия, които се отказаха от оръжия за масово поразяване, т.е. от оръжия възпиращи всяка агресия. Добре,че севернокорейците не се хванаха на тази въдица. Така че Соломон Паси вместо да извади очи, изписа вежди. Потвърди се правилността на политиката на КНДР.

Гвоздей на програмата, обаче, беше привикването на нашите вътрешен, външен и военен министри, както и министър-председателя Бойко Борисов в САЩ. Господарите им дърпаха ушите, защо вече повече от половин година не потвърждават казаното от премиера на Израел Нетаняху веднага след атентата на летище Сарафово, а именно, че извършител на този атентат е „Хизбула”. Резултатът от лекцията не закъсня. И Борисов, и Цвветанов, и Младенов потвърдиха за участието на „Хизбула” без да имат и да изтъкнат достатъчно доказателства за това. Така те ни превърнаха в страна от близкоизточния конфликт и ни наредиха на фронтовата линия. Такива безумци начело на държавата ни не е имало от времето на цар Борис и Богдан Филов, които наредиха страната ни до Германия във втората световна война, с което ни доведоха до трета национална катастрофа. А нашите ибрикчии от БТВ веднага цитираха „световната общественост” – Вашингтон, Лондон и Тел Авив. За тях Берлин, Париж, да не говрим за Москва и Пекин, не са световна общественост. Подобни политици и медии са просто жалки и смешни в очите на истинската световна общественост, която вижда как те носят ибриците със себе си, готови да се отзоват на всяко повикване от своите господари.

През миналата седмица научихме, че милионерите в България са се увеличили през 2012 г. с 95 и вече са 649 на брой. За малка държава /малко повече от 6.5 милиона население/ такъв брой милионери говори за колосален грабеж. Другояче не може и да бъде. При наличието на плоския данък, който помага на богатите още повече да забогатяват, а хората с ниски доходи още повече да обедняват, при тези пенсии и заплати, какво друго да очакваме? Милионерите ще стават още повече, но и ровещите в кофите за боклук ще се увеличават, следователно и народното недоволство. И накрая се случи неминуемото – десетки хиляди излязоха на протест. След кратко колебание дали да потопи в кръв протестите, правителството се уплаши, явно инстинктът за самосъхранение надделя и нашият „Буда” си подаде оставката. Какво съвпадение – и папата и Буда си отиват в една и съща година, в един и същ месец. Маите са сгрешили в прогнозата си само с два месеца. Но шегата настрана! През изтеклите три години и половина бяхме свидатели на спектакъла на трупата на българските мутри, наричаща себе си ГЕРБ, известна като Групировка за Експлоатация и Разграбване на България. Тепърва ще научаваме за техните престъпни деяния спрямо българския народ и държава.

Но сега започва нов спектакъл. Вече се опитват да го режисират. Протестиращите, макар и стихийно, започнаха да издигат и искания, опасни за българската и чужда олигархия: вън чуждите монополисти от електроразпределителните дружества, национализация и прочие. Веднага им отговориха от парламентарно представените партии и разни псевдоексперти, че ако изгоним грабителите от ЧЕЗ и останалите, ще трябва да плащаме неустойки. А това, че тези бандити грабят безогледно българския народ и държава? Не трябва ли за това те да плащат? Трябва да потърсим отговорност и от тези, които ги поканиха у нас. Против национализация гракнаха в един глас същите партии и индивиди, крещейки в един глас колко лошо нещо е това. Да, да се отнеме собствеността от тези, които са я заграбили преди това от народа е лошо, но лошо точно за тях – грабителите. Няма вече да могат да богатеят за сметка на народа.

Други справедливи искания на протестиращите са против терора на банките, за даване на субсидиите, които получават парламентарните партии за образованието. И накрая се чу и най-страшнотао за новите български капиталисти и изобщо за всички капиталисти – искането за смяна на политическата система. Това вече е смъртна опасност за буржоазията. И тя пусна своите агенти за влияние сред протестиращите. Използвайки народното недоволство от парламентарно представените партии, лансира идеята протестите да бъдат безпартийни, непартийни. Буржоазията прекрасно знае, имайки своя над двеста годишен опит,че само организираните и ръководени от един център, един щаб, една партия, протести, бунтове, въстания са опасни за нея. Виковете долу, мафия и у-у-у, хвърлянето на няколко камъка, не променят нищо. За да имат успех протестите, трябва да се отнеме икономическата мощ на буржоазията, т.е. да се отнеме заграбеното от народа, да се унищожи частната собственост върху средствата за производство като източник на експлоатацията. Но това може да стане само като се завземе политическата власт на буржоазията и се замени с народна власт, т.е. чрез смяната на политическата система. За това буржоазията се страхува икономическите протести да не прерастнат в политически и да не ги оглави някоя партия, естествено антибуржоазна, каквато е комунистическата.

Вл. Цеков

Tags: